Княжество България в историческо, географско и етнографско отношение: Ч. 1 – 2 / Георги Г. Димитров

Изключително ценни материали из живота на българите са побрани в двата тома на „Княжество България“, а също и в „Страданията на българите и освобождението на България през 1877–1878 година“ от Георги Димитров. Повече от век книгите му са познати предимно на специалистите. Името на този автор няма да откриете в българските енциклопедии.

Съдбата на „Княжество България“ е драматична, такава е орис­та и на автора. Неотдавна открих кратко съобщение във в-к „Вечерна поща“ от 10 юли 1906 г., от което се разбира как е умрял Г. Димитров. Той постъпва на 5 май с.г. в Александровската болница и на 24 с.м. предава Богу дух. Погребват го на болнични средства, защото се разорил от издаването на двата тома на „Княжество България“ и „Страданията на българите и освобождението на България през 1877–1878 година“. Накрая некрологът завършва така: „Така загинват скромните ратници, които са жертвали живота си, за да издигнат пред света величието на своя народ.“

Със смъртта на Георги Димитров остава неизвестна и съдбата на третия том на „Княжество България“. Според бележката във „Вечерна поща“, той го бил допълнил и донесъл със себе си в Александровската болница. Какво става с ръкописа, не е известно. Остават само отпечатаните книги.

Петър Величков

Вторият том се отнася за периода от падането на българското царство под османско владичество до Руско-турската война. Авторът прави и очерк за последните български царе.

По-обширно е писано за еничарите, защото са играли важна роля в държавния строй. Изложени са някои подробности за кърджалиите, за освобождението на Гърция и Кримската война, в които българите са взели участие, предлагат се също така и други интересни исторически сведения за въстанията след 1834 г., българските хайдути, преселването на черкезите в България, образуването на Българския революционен комитет, четите в България, българските доброволци в Сръбско-турската война, Цариградската конференция и Българската екзархия.

Любов по време на социализъм : Роман – Недялко Йорданов

"Любов по време на социализъм" е първият роман на Недялко Йорданов

“Тази тетрадка открих в ръкописите на дядо ми, внимателно скрита в един много стар сандък, облепен с етикети от различни пристанища, служил за багаж по време на презокеански пътувания. Дядо го беше купил от антиквариат - той си падаше по такива стари вещи. Тетрадката от двеста страници с черни твърди корици беше скрита под двайсетте годишнини на сп. "Златорогъ" на литературния критик Владимир Василев. Свикнала бях с почерка на дядо, защото се ровех в ръкописите му, като е бил млад. После той премина на компютър и не ми беше интересно да му отварям файловете.

Може би дядо ми сега ме гледа от някъде и ми се сърди. А баба, като разбра какво съм намерила, му се скара: "Нали ми каза, че си я изгорил. Защо пак ме излъга?". Сигурна съм, че я чу, но не знам какво ѝ каза в крайна сметка... Не ми се сърди дядо. Мъчно ми е, че те няма. Много ми е мъчно, наистина. И не ми се сърди също, че нямам много време да посещавам баба. Но тя не е самотна, знам. Говори си с тебе и много ме ядосва, когато каже, че е крайно време да ти направи посещение и да остане при теб завинаги."