На 18.09.2024 година в сградата на Общинска библиотека „Стоян Дринов” влезе една усмихната и лъчезарна дама. Коя беше Тя?! Защо всички в залата я очакваха с такова нетърпение?! Да, Тя е авторката на нашумелия роман „Бежанци” – Весела Ляхова!

Весела Ляхова е родена в гр. Пазарджик. Завършва българска филология в СУ "Св. Климент Охридски" през 1985 г. Живее и работи в София. От 1980 г. публикува разкази в централния печат. Лауреат на литературния конкурс "Цветан Зангов" през 1987 г. Автор на белетристичната книга "До слънцето" (1993), сборник с новели, на монографичната биография-изследване "Живот мисия". Книга за проф. д-р Цеко Торбов" (2001), на романа "Бежанци" (2013), на сборника с разкази "Квартал "Зона обиколна" (2015). Романът "Бежанци" стига до финалните номинации на наградата "Роман на годината" за 2013 г. на Дарителски фонд "13 века България" и получава наградата "Христо Г. Данов" за художествена литература за 2013 г., както и наградата за белетристика на Портал "Култура" през 2014 г. за художествено осветляване на белите полета от историята на българския народ. "Бежанци" представи България на Международния панаир на книгата и на Европейския фестивал на първия роман в Будапеща (2014). Романът й "Бежанци" е преведен на унгарски и македонски език, а нейни разкази са преведени на английски, турски, словенски, полски.

„Романът описва реални исторически събития: Драмското въстание от 1941 г., обезбългаряването на Егейска Македония след Втората световна война, трагичната участ на българското малцинство в Гърция до средата на ХХ век, понесло насилието на всички балкански правителства – турски, гръцки, сръбски, български. Преди по тази тема се мълчеше поради някакви странни разбирания за добросъседски отношения, ала и днес международната обстановка не е престанала да бъде деликатна. И резултатът е един и същ: българската гледна точка към тези събития остава неизказана. А времето си минава… Загиналите гърци в Драмското въстание имат своите паметници, а българските жертви в същите събития са обречени на забвение. С изключение на няколко задълбочени проучвания от българската историография, едно телевизионно публицистично предаване, няколко езиковедски изследвания, едно-две мемоарни свидетелства – всичко на всичко книжовност, която се брои на пръстите на едната ръка – при цялата си вродена чувствителност към истината нашият народ в този случай като че ли я неглижира. Никакви политически съображения не могат да оправдаят подобна историческа немара. Страданието на хиляди българи заслужава да бъде осмислено, усвоено, за да се превърне от травма в исторически и емоционален опит."

Това е написано в предисловието към романа на Весела. Точни думи, базирани на нейните дългогодишни изследвания. Колко много премълчани истини… и колко много изстрадали души, докато тези истини бъдат разбрани и преосмислени, за да останат за идните поколения като мисия!

СНИМКИ

На 5 юли в Общинска библиотека „Стоян Дринов” се състоя среща-разговор с писателя Николай Илчевски.

Николай Илчевски е писател, журналист и рекламен експерт. Роден е в планинското село Върбово, между Чепеларе и Широка лъка. Дългогодишен главен редактор, мениджър и съобственик на медиите в Пловдив. През 1992 г. излиза първата му книга "Десет приказки, които разтърсиха света", която има огромен успех. Следват книгите "Ръководство за полово зрели безделници", "Коляното на стоножката", сборникът "500 патагонизма", "Хубавата Иванка", "Записки от селската кръчма" , "Крадецът на слама" и "Наръчник на щастливия землянин", които се превръщат в нашумели творби на българския книжен пазар и сред читателите на бестселъри.

Николай Илчевски сподели, че обича героите си, защото са истински и неподправени, събрали много мъдрост. „В малкия човек има много големи истини. Всички истории в книгите ми са истински, няма нужда да си измисляш. Важното е в едно село да намериш най-добрия разказвач“.

Илчевски изправя себе си пред провокацията да не се забравят корените. Човек не бива никога да забравя рода си и не трябва да се срамува от своя произход.

„Селата са най-жизнената тъкан на България. Селото не е престанало да ражда личности – хора, които тръгват от нищо и стигат до най-високото“ – подчертава Илчевски. Той отбелязва, че кръчмата е символично понятие, тя е местният парламент и също лечебната сила на селската душа. „В нея като изплачеш душата си и ти олеква. Когато споделиш проблема с цялото село, това вече не е проблем, а задача за решаване.“

И накрая сладкодумният разказвач сподели с гостите, които с интерес бяха дошли да чуят мъдрите думи на автора: "Имам още неразказани истории. А в универсуса вероятно има хиляди. Всеки човек създава някакви истории. От 18 години живея в селска къща. Защото не може да пропагандираш един начин на живота, да го слагаш на витрина, на всеослушание, да го рекламираш и в това време да си някаква градска мишка."

Очакваме с нетърпение среща с певеца на съвременното българско село – родолюбеца Николай Илчевски!

Татяна Йотова е родена в Айтос, където упражнява и учителската си професия. Автор е на 16 поетични книги, сред които „Капризни разпятия”, „Божури в снега”, „Кафето предстои”, „Живата Странджа” и др. Носител е на награди от бардовски, литературни, театрални и педагогически конкурси като „В полите на Витоша”, „Свищовски лозници”, „Солени ветрове”, „От учителя – с любов”, „Рада Казалийска”, „Априлски камбани”, „Радост на брега”, „Магията любов”, „Горчиво вино” и „Каунь Фест”. Песни по нейни текстове има в учебници и в репертоара на популярни изпълнители, а издадените ѝ албуми с авторска музика са два – „Закъсняла молитва” и „Песента на токчетата”.

През 2021 година е сред участниците в Първи независим книжен фестивал Eunoia LitFest в София и сред предложенията за носител на Националната награда за чистота на българския език „Д-р Иван Богоров” на община Карлово.

Ние, от Общинска библиотека ”Стоян Дринов” също можем да се похвалим, че през 2022 година Татяна получи първа награда в Националния литературен конкурс за детска поезия „Стоян Дринов”, който се организира всяка година в нашия храм на знанието.

На 28 юни поетесата  и бард Татяна Йотова зарадва своите почитатели в библиотеката , дошли да се насладят на един песенно-поетичен спектакъл, с който тя изля цялата си душа. В залата прозвучаха творби, родени от отрицанието – по-дълги, колоритни, по-задълбочени и многопластови:

„Може да нямаш комфорт и пари
и радостта ти да е в дефицит,
може да нямаш късмета на трима,
ала ключе непременно си имай

Ключ за врата, за сърце, за съдба,

ключ за илюзии, за свобода,
за романтични, за гневни моменти,
ключ за звезди, времена, сантименти…”

Цяло изкуство е да бъдеш поет-бард, като невероятната Татяна Йотова. И цяло изкуство е, като Таня, да разрушаваш стените на отчаянието, песимизма и бездушието и да даряваш ключ, който да отключва с надежда духа към божествения свят на авторката.Този ключ тя подари с песен на читателите, присъстващи в залата.

СНИМКИ

На 21 юни в Общинска библиотека „Стоян Дринов” се състоя среща с нашата съгражданка Мария Вълнева, която е автор на дисертационен труд на тема „Религиозната радикализация в Република България и трансграничната организирана престъпност – връзки и зависимости“ по докторска програма "Организация и управление извън сферата на материалното производство".

„ Дисертационният труд е безспорно актуален. В него са анализирани ролята на глобализацията, както и рисковете и заплахите пред националната сигурност,които произтичат от разпространението на идеологията на радикалния ислям.Авторът насочват нашето внимание към религиозната радикализация в контекста на връзката ѝ с фундаментализма, екстремизма и тероризма. Необходимо е да отбележим, че броя на изследователи и автори разработвали проблемите свързани с трансформирането на политическото противопоставяне в етническо и врелигиозно не е малък. Мария Вълнева е съсредоточила своето изследване върху няколко групи фактори, като опосредстващи разпространението на религиозната радикализция сред ромските малцинствени общности.” Това е становището и високата оценка на полковник доцент д-р Румен Ангелов Маринов, декан на факултет „Сигурност и отбрана” при НВУ „Васил Левски” за труда на Мария.

Д-р Вълнева запозна читателите на библиотеката с основната идеология на своята дисертация. Обясни, че радикализацията е растяща заплаха, която не признава граници. Идеологията, особено религиозния фанатизъм, е важен аспект в процеса на радикализация. Случва се, при това рядко в някои общности, причина за това да е религията. Тук можем да се обосновем и на главната причина, към която причисляваме ромската общност и хората от малцинствата, които не спират да бъдат недоволни от политическото общество или в глобален мащаб от самото общество в държавата и политиката извън нея.

Мария Вълнева заслужи и заслужава почит и уважение не само на Екипа и на читателите на библиотеката, а и на всички нейни съграждани за своя дисертационен труд и изследвания по темата.

Дерзай, Мария и завоювай нови висоти в науката!

В дъждовната вечер на 17 май 2024 година гост на Общинска библиотека „Стоян Дринов” беше поетесата Яна Кременска.

Яна Кременска е родена на 09.10.1967 г. във Враца, където живее и работи. По професия е журналист. Нейни стихове са публикувани в централни и местни вестници, списания и алманаси. Издала е 6 стихосбирки: "Пастирка на звезди" (1992), "Събирай ме понякога от думите" (1994), "Адажио" (2002), "Високо в ниското" (2004), "Време да те влюбя" (2006) и "P.S." (2008). Носител е и на националната награда „Христо Г. Данов” за 2008 година в раздел „Електронно издаване и нови технологии” и на националната литературна награда „Иван Давидков” за 2022 година. Член на Дружеството на врачанските писатели и е заместник-главен редактор на Литературно-художествено дружествения алманах „Околчица”.

„Сънувал ли си
как си се завърнал
във себе си
и как си се побрал
в илюзиите си
и си съвсем прашинка?”

За думите, организирани от ритъма, за многозначността и чувствата, за вдъхновенията и темите в творчеството й, за жената и детето, които едновременно живеят в нея, сподели откровено, с топла усмивка Яна Кременска пред гостите на библиотеката.

„Вероятно човек има нужда и от мълчанията си. Да му отлежи в душата това, което се случва: да натрупа тъга, да натрупа умора, да натрупа любов, защото и това е товар и тежи понякога. След това идва един момент, в който не можеш да държиш всичко това в себе си и трябва да го разкажеш, да споделиш…” - така се раждат творбите на Яна.

Гостите на библиотеката дълго ще помнят това прекрасно изживяване с необятната поезия на прекрасната Яна Кременска!

СНИМКИ

ОЩЕ ЗА СРЕЩАТА

На 10 май, в навечерието на Деня на библиотекаря, в Общинска библиотека „Стоян Дринов” посрещнахме един прекрасен човек. Един неповторим автор, сценарист, режисьор, актьор и драматург – Иво Сиромахов. Той  е носител на много престижни награди: Награда на БНР за дебют в областта на изкуствата – 1995 г., „Цветето на Хеликон“ за най-продавана книга от български автор („Моят таен любовен живот“) – 2014 г., Награда на Народната библиотека „Иван Вазов“ (Пловдив) – „Любим автор на Пловдив“ – 2014 г., „Златно перо“ за принос към българската култура и изкуство – 2021 г., Награда на детското жури от Националния фестивал на детската книга „Константин Константинов“ – 2023 г.

Иво Сиромахов гледа с ирония и сарказъм на съвременните ценности, пречупени през призмата на собствения си мироглед и натрупана житейска мъдрост. Това говорят и неговите творби: „Една нощ в гробищата“ (1999), „Оптимистична теория за българския секс“ (2007), „Дневници и нощници“ (2008), „BG дневници и нощници – Създателите“ (2010), „Слави Трифонов: За мен е чест“ (2015), „Ку-ку бенд: Ад и Рай“ (2018), „У майкини“ (2020), „Бай Тошо“ (2023) и още книги и пиеси, изпълнени с чувство за хумор, за което и Уди Алън би му завидял, а от Холивуд биха си мечтали за него.   Голям интерес предизвикват и детските книги на автора.

„България може да е най-изостаналата държава в Европейския съюз, но пък за сметка на това е най-смешната. Сюжетите, които създава политическата класа, са толкова абсурдни, че никое нормално въображение не би могло да ги роди. Представяте ли си през 1876 година Бенковски да беше казал на Хвърковатата си чета: „Господа, малко хора сме, очевидно нямаме мнозинство, затова се разбрахме с турския султан да управляваме на ротационен принцип – девет месеца ний, после девет месеца – той. Султанът обеща да ни даде да назначим за валии наши хора, а в замяна на туй ний се наемаме да го вардим да не го вкарат в затвора“. „Сложен народ – силна държава” - така Иво Сиромахов гледа философски, по нестандартен, но оригинален, свой си начин на политическата обстановка в родната ни България.

Гостите на срещата в залата го аплодихара и всеки си закупи книга от автора, а той с радост и уважение им постави своя автограф, разбира се на първа страница.

СНИМКИ

Така пише в своите репортажи за Априлското въстание  американския журналист Джануариъс Макгахан – „Още на първия ден, след моето пристигане тук, чух да се говори за едно лице, което турците насмешливо наричаха „Княгинята на българите”… „Казаха ми, че тя възглавявала въстанието, че била коронясана княгиня, че възседнала величествен кон тя се разхождала по улиците на родния си град и развявала знамето, като нова Жана д`Арк…”

148 години от тогава…

Делят ни дни от преклонението пред подвига и саможертвата на героите от Априлската епопея. Тези дни са особено важни за нас панагюрци, чийто деди жертваха всичко и дадоха себе си „курбан” за нашата тъй жадувана Свобода. Ние сме длъжни да помним тези дни на погром и да съхраняваме спомена в сърцата си за бъдещите поколения. И да я пазим – Свободата…

Гост в  Общинска библиотека „Стоян Дринов” беше Асен Дипчев - наследник на своята именита прабаба Райна Попгеоргиева Футекова – Дипчева.

Подобно на българската Княгиня, той е наследил борческия дух, дързост, смелост и родолюбие. Бунтар и нестандартен творец, Асен Дипчев е автор на много „непослушни” стихове, на проза и картини с характерен стил – саркастичен и хаплив, в които осмива пороците на деня.

Децата от ДГ „Райна Княгиня” поздравиха носителя на родовата памет на именитата знаменоска с патриотични стихове и бунтовни песни, посветени на Априлското въстание. Стихове от стихосбирката на Дипчев изпълниха и възпитаниците на Професионалната гимназия по индустриални технологии, мениджмънт и туризъм в града ни – Стоян Панчев и Радина Капитанска.

Развълнувани от срещата бяха и двама от предците на учителя-бунтовник Павел Бобеков, които получиха книги от автора с обещание за бъдещи срещи и съвместни творби. Гостите в залата отнесоха със себе си духа на бунтовния Април и незабравата за онзи подвиг на панагюрската знаменоска.

СНИМКИ

На 16 април 2024 година  гост на Общинска библиотека „Стоян Дринов” беше Георги Тошев. Той е български журналист, телевизионен водещ в научнопопулярната поредица по bTV „Непознатите“. С професионален опит във в. „24 часа“, в. „Дневник“, сп. „Едно“, сп. „Лик“, bTV и БНТ. Проектът, който му носи най-голяма популярност, е предаването „Другата България“.

Повод за срещата беше навършването на  90 години от рождението на великата българска актриса Татяна Лолова. В чест на този юбилей е организирана национална програма “Татяна Лолова на 90”, която включва документалния филм “Последният спектакъл” и книгата “Татяна Лолова от А до Я” от Георги Тошев.

“Последният спектакъл” е филм, който събира архивни кадри и снимки, разказващи за забележителния житейски и творчески път на Татяна Лолова, както и за последните месеци от живота ѝ. Филмът включва участия на известни български актьори и режисьори, които споделят своите спомени и мисли за актриса.

Книгата “Татяна Лолова от А до Я” е съставена и редактирана от журналиста Георги Тошев и представя бележки, мисли и снимки от личния архив на актрисата. Тя включва истории и скици, които отразяват философията на Лолова за живота, както и хронологичен списък с избрани нейни роли в киното и театъра.

Представянето на книгата и филма се състоя в Панагюрище, като част от турнето, което обхваща много градове в България и няколко европейски столици. Това събитие е важен момент за културния живот на страната и отдава заслужена почит към една от най-обичаните фигури в българското изкуство.

СНИМКИ

ОЩЕ ЗА СРЕЩАТА 

Вечерта на 21 март беше белязана с много приятни спомени. В Общинска библиотека „Стоян Дринов” бе представена книгата „Родова памет” на Мария Ракова – Драганова. Книгата е написана с много любов, топлина и уважение. Издадена е в памет на родолюбивата панагюрска учителка от дъщерята и внучката ѝ – Мариана и Мария Джонгови. В нея читателя ще открие богата информация за два рода – Раковия и Драгановия.

„Нашето съществуване не е само продукт на личния ни житейски опит и избори. Всеки от нас носи в себе си богатата и могъща история на рода си, предавана от поколения на поколения през вековете.” С тези мъдри думи Стефан Рапонджиев, директор на библиотеката, запозна читателите с авторката. И наистина е така, за да расте едно дърво е нужно то да има здрава коренова система, която да му дава опора и да го подхранва. Така и ние, за да растем, да бъдем здрави, щастливи и успешни в живота си, имаме нужда от енергията на нашия род. Родът е това, което ни дава идентичност и определя мястото ни в обществото. В него е скрита съкровищница от таланти, умения и натрупания опит на нашите прадеди. Всеки от нас носи отговорността да пази родовата памет, да я чува и да я предава на следващите поколения.

Гостите на срещата отнесоха  със  себе си много вяра в това, че трябва винаги да изказваме уважение, да благодарим за уроците и да се вдъхновяваме от техния живот, за да се развиваме и да създаваме градивно бъдеще. Родовата памет е ключът към нашата идентичност, принадлежност и възможността ни да направим света едно по-добро място.

  СНИМКИ

В препълнена зала на 07 март 2024 година, поетесата Маргарита Петкова представи най-новата си стихосбирка „Още бели нощи”. Всички гости в Общинска библиотека очакваха тази среща с нетърпение. Авторката беше представена от Директора на библиотеката Стефан Рапонджиев.

"Още бели нощи" е името на новата книга на Маргарита Петкова. Тя е носител на редица награди, сред които национална награда "Изворът на белоногата", Национална награда "Димчо Дебелянов", Награда "Евтим Евтимов", Национална награда "Златна амфора" за цялостен принос, Годишна награда на СБП за най-добра поетична книга за "Втори балкон", Официален Почетен статут на Експерт с висок престиж и обществено признание в областта на културата и значка "Златна книга" за принос в развитието на българската култура от Съвета на Европейската и научна общност.

За поезията в книгата си поетесата откровено сподели: "Поезията ми е такава каквато я виждам. Пиша това което преживявам, обикновено не мисля да поставям нещо което не съм преживяла в ситуацията на лирическите си герои. Стиховете ми са свободни - прескачат пунктуацията, да не се препъват в точки и запетайки. Интелигентният читател не трябва да бъде ограничаван от автора във възприятията си – нека всеки си слага препинателните знаци според вътрешния си ритъм, придиханията и задъхванията. Уважавам езика и неговите правила, не че не мога да си поставя пунктуацията, просто не искам да ограничавам така стиховете си, защото те са свободни. Символът на бялото при мен е важен, този цвят съдържа в себе си всички цветове, ама това обикновено го забравяме. На бялото не можеш да кажеш, че е черно.”

Всички присъстващи в залата останаха очаровани и възхитени от кралицата на българската поезия Маргарита Петкова.

СНИМКИ