На 21.11.2024 г. в Общинска библиотека „Стоян Дринов” гостува автора Георги Млеканов от Пазарджик. Млеканов е организационен психолог, занимаващ се с мениджмънт, обучения и развитие. Автор е на статии, свързани с управлението на човешкия капитал. Георги работи за социализацията и реализацията в бизнеса на хора от рискови групи. Помогнал е за намиране на работа на младежи, лишени от родителска грижа, на хора с увреждания и различни заболявания.  Той се срещна с читатели и представи книгата си "Дигитална зависимост – наръчник за родители и учители".  Авторът стъпва на различни научни изследвания, разкриващи мозъчните увреждания, които настъпват при малките деца, следствие на ежедневното ползване на таблет или телефон. Книгата дава и решения, как да се предотврати тази негативна тенденция.

Наръчникът предлага задълбочен анализ на една от най-актуалните теми на съвременното общество – влиянието на технологиите върху живота на децата и възрастните. Тя служи като ценен ресурс за родители и учители, които искат да разберат как да се справят с предизвикателствата на дигиталната ера.

Георги Млеканов сподели пред гостите в библиотеката, че „ първото важно условие за успех е самият родител да осъзнае проблема, като самият той се промени. Тогава и общуването с детето ще стане по-лесно, точно заради осъзнатата необходимост от това. Когато си говорим с децата, те ще разберат, че героите от клипчетата в интернет не са герои”.

Млеканов обясни чрез презентация на видеостената, че трябва да се дават телефони на по-късна детска възраст, докато е възможно да бъдат ограничавани. Различни тестове показват, че сивото и бялото вещество в мозъка на дете с дигитална зависимост е по-малко и води до трудности със социализацията.

Тази среща-разговор с психолога Георги Млеканов се оказа ползотворна за нашите читатели. Авторът раздаде автографи на всеки един, закупил неговия наръчник.

СНИМКИ           

На 15.11.2024 година имахме честта в ОБ „Стоян Дринов”, да посрещнем скъп за нас съвременен будител. Той е книжовник, духовник и воин! Той е стожер и пазител на българщината! Той е Стоян Влахов!

Стоян Ангелов Влахов е роден в с. Калугерово, област Пазарджик. Там е завършил и основното си образование. След ученическите си години и годините в казармата е приет в Учителския институт в гр. Смолян (филиал на Пловдивския университет), където се дипломира като учител по български език и литература и руски език както и по френски език.  Завършил е и Пловдивския университет „Паисий Хилендарски” със специалност „Българска филология” и петнадесет години работи като учител по тези специалности. През следващите двадесет години служи като офицер в Министерството на вътрешните работи и в Министерството на правосъдието. Преминава и през Министерството на отбраната, а пребиваването му в силовите структури му дава възможности да опознае нашата действителност във всичките й измерения. Като филолог се занимава с литература професионално, а първите му опити датират от ученическите му години. Първият му разказ пък е написан напълно в духа на тогавашното време. Името му е показателно - „Ние, работниците”. Пише и издава редовно от 2020 г. До ден днешен са излезли 12 негови книги: „Комитата” - 2020 г.; „Внучката на дядо Никола” - 2020 г.; „Момичето от дълбините” - 2021 г.; „Разкази за вчера и за днес” - 2022 г.; „Еньовден” - 2022 г.; „Малката балерина” - 2023 г.; „Оброчният камък” - 2023 г.; „Легенда за кешкека” - 2023 г. „Приказка за страшния змей” - 2023 г.; „Вълшебна броеница”, „Под тихия ромон на реката” - 2023 г.; „Вълшебната мелодия” - 2024 г.; „Най-малката самодива” - 2024 г.

Най-новият роман на твореца Влахов е наречен „Последната крепост”. В него автора ни въвежда в действителността и мястото, където се е водело последното българско сражение в Средна гора. И тук се усеща силата и могъщата вяра на българския дух. Да дадеш вярата си?!... Не!... Да се бориш срещу петвековния турски поробител, да устоиш и да запазиш идентичността си – ето в това се корени духовната сила на българина!

Всяка книга на Стоян Влахов би трябвало да подтикне нашите съвременници, да се замислят и да преосмислят миналото си, защото има една максима, че който не помни историята в миналото и не е взел поука от грешките си е осъден да ги повтаря. Петстотин години под турска власт не се забравят и не трябва да допуснем това да се повтори! Силни сме духом, вярваме и отстояваме българските си традиции и идентичност! България ще пребъде!

Гостите на библиотеката бяха възхитени от автора и неговите творби и отнесоха със себе си както новия му исторически роман ”Последната крепост” с автограф, така и част от сърцето на твореца.

СНИМКИ

На 14. 10. 2024 година в Общинска библиотека „Стоян Дринов” гостува една съвременна българска писателка. Прекрасна, талантлива и благословена да твори в сфера, за която биха ѝ завидяли и сценаристите в Холивуд. Това е Йоана Вълчева!

Йоана Вълчева е родена на 24 август 1992 г. в гр. София. Завършва “Предприемачество и мениджмънт” в Националната финансово-стопанска гимназия и “Бизнес икономика” в Университета за национално и световно стопанство.

Работи по проект за състоянието на лизинга в България и ЕС (2010 г., Австрия), а през април 2011 г. печели първо място на националното състезание “Най-добра бизнес идея” в провежданата ежегодно в Пловдив “Панорама на професионалното образование”. Твърди, че знанията ѝ в бизнес сферата са помогнали изключително много по пътя към издаването на роман, защото в крайна сметка писането също е вид бизнес.

За нея, Роза Максимова, журналист на в. „Компас” пише: „Като всеки млад човек, и Йоана обича да се забавлява, защото е убедена, че “за да имаш творческа енергия, трябва да умееш да живееш, да се наслаждаваш, да почиваш”. И доказва, че това правило работи.”

Йоана е автор на три романа - "Съвест" (2016), "Пегол" (2017), вдъхновен от реални събития, и „Пратеник на полумесеца“ (2020). Определя жанра, в който твори, като романтичен трилър. Книгите ѝ бързо се превръщат в любими на българските читатели заради интересните и актуални теми, които засягат, динамичното действие и увлекателния стил на писане.

„Винаги чакам с нетърпение и солидно вълнение срещите си с читатели. Въпреки стреса покрай организацията и притеснението ми преди да изляза на сцената, няма нищо по-удовлетворяващо от това да усетиш обичта на хората. Емоцията след това ме държи дни наред и за мен е като гориво, което ме кара още по-усилено да продължавам напред.“ – сподели Йоана Вълчева пред гостите в библиотеката.

Йоана Вълчева разказа своята история за написването и издаването на трите си романа.Това развълнува гостите в  Читалня за възрастни и те я затрупаха с многобройни интересни въпроси.

Прелестната Йоана остана възхитена от тази среща с панагюрските читатели, а ние от нея! С нетърпение очакваме следващия ѝ роман!

СНИМКИ : Йоана Вълчева

На 04.10.2024 г. в Общинска библиотека „Стоян Дринов” се състоя една незабравима среща с творчеството на панагюрския автор Петър Теофилов Каменски.

Авторът беше представен от Стефан Рапонджиев. Гостите в залата бяха възхитени от откровените и истински разкази на твореца.

Каменски грабна вниманието на публиката още с първия си разказ „Тайната, с която започна моят живот” от книгата „Имал ли съм детство”. Разказвачът на истината, сподели пред читателите за отнетата си близначка от акушерките при неговото раждане, за копнежите му и мъката при нейното издирване, за обичая му към дядо и баба, за трудностите, които е преживял в живота…

Никой човек не бива да забравя детските си дни, защото там са най-милите спомени… С годините се порастваме и помъдряваме, но всичко преживяно остава запечатано в сърцето, докато… Докато не дотежи… Докато човек трябва да сподели живота си и мечтите си с някой близък до сърцето си човек… И ето, идва любовта!… Тази, силната и всепрощаващата… Незабравимата и истинска любов, за която автора споделя в своите стихове…

Мечтата ми се сбъдна!

Ти яви се с влюбена душа

да топлиш моето сърце,

галейки ме с твоите ръце.

Прегръдката ти нежна

ухае на съсън,

обичам те, любима,

дано това да не е сън!

Стиховете на поета удрят право в сърцето със своята искреност. Втората му книга, стихосбирката „Мечтател”, е пропита с аромата на романтиката.

Петър Каменски прочете част от своите творби и подари на всички гости в библиотеката своите книги с автограф… и спомени .

СНИМКИ

Снимки : Георги Гечев

На 18.09.2024 година в сградата на Общинска библиотека „Стоян Дринов” влезе една усмихната и лъчезарна дама. Коя беше Тя?! Защо всички в залата я очакваха с такова нетърпение?! Да, Тя е авторката на нашумелия роман „Бежанци” – Весела Ляхова!

Весела Ляхова е родена в гр. Пазарджик. Завършва българска филология в СУ "Св. Климент Охридски" през 1985 г. Живее и работи в София. От 1980 г. публикува разкази в централния печат. Лауреат на литературния конкурс "Цветан Зангов" през 1987 г. Автор на белетристичната книга "До слънцето" (1993), сборник с новели, на монографичната биография-изследване "Живот мисия". Книга за проф. д-р Цеко Торбов" (2001), на романа "Бежанци" (2013), на сборника с разкази "Квартал "Зона обиколна" (2015). Романът "Бежанци" стига до финалните номинации на наградата "Роман на годината" за 2013 г. на Дарителски фонд "13 века България" и получава наградата "Христо Г. Данов" за художествена литература за 2013 г., както и наградата за белетристика на Портал "Култура" през 2014 г. за художествено осветляване на белите полета от историята на българския народ. "Бежанци" представи България на Международния панаир на книгата и на Европейския фестивал на първия роман в Будапеща (2014). Романът й "Бежанци" е преведен на унгарски и македонски език, а нейни разкази са преведени на английски, турски, словенски, полски.

„Романът описва реални исторически събития: Драмското въстание от 1941 г., обезбългаряването на Егейска Македония след Втората световна война, трагичната участ на българското малцинство в Гърция до средата на ХХ век, понесло насилието на всички балкански правителства – турски, гръцки, сръбски, български. Преди по тази тема се мълчеше поради някакви странни разбирания за добросъседски отношения, ала и днес международната обстановка не е престанала да бъде деликатна. И резултатът е един и същ: българската гледна точка към тези събития остава неизказана. А времето си минава… Загиналите гърци в Драмското въстание имат своите паметници, а българските жертви в същите събития са обречени на забвение. С изключение на няколко задълбочени проучвания от българската историография, едно телевизионно публицистично предаване, няколко езиковедски изследвания, едно-две мемоарни свидетелства – всичко на всичко книжовност, която се брои на пръстите на едната ръка – при цялата си вродена чувствителност към истината нашият народ в този случай като че ли я неглижира. Никакви политически съображения не могат да оправдаят подобна историческа немара. Страданието на хиляди българи заслужава да бъде осмислено, усвоено, за да се превърне от травма в исторически и емоционален опит."

Това е написано в предисловието към романа на Весела. Точни думи, базирани на нейните дългогодишни изследвания. Колко много премълчани истини… и колко много изстрадали души, докато тези истини бъдат разбрани и преосмислени, за да останат за идните поколения като мисия!

СНИМКИ

На 5 юли в Общинска библиотека „Стоян Дринов” се състоя среща-разговор с писателя Николай Илчевски.

Николай Илчевски е писател, журналист и рекламен експерт. Роден е в планинското село Върбово, между Чепеларе и Широка лъка. Дългогодишен главен редактор, мениджър и съобственик на медиите в Пловдив. През 1992 г. излиза първата му книга "Десет приказки, които разтърсиха света", която има огромен успех. Следват книгите "Ръководство за полово зрели безделници", "Коляното на стоножката", сборникът "500 патагонизма", "Хубавата Иванка", "Записки от селската кръчма" , "Крадецът на слама" и "Наръчник на щастливия землянин", които се превръщат в нашумели творби на българския книжен пазар и сред читателите на бестселъри.

Николай Илчевски сподели, че обича героите си, защото са истински и неподправени, събрали много мъдрост. „В малкия човек има много големи истини. Всички истории в книгите ми са истински, няма нужда да си измисляш. Важното е в едно село да намериш най-добрия разказвач“.

Илчевски изправя себе си пред провокацията да не се забравят корените. Човек не бива никога да забравя рода си и не трябва да се срамува от своя произход.

„Селата са най-жизнената тъкан на България. Селото не е престанало да ражда личности – хора, които тръгват от нищо и стигат до най-високото“ – подчертава Илчевски. Той отбелязва, че кръчмата е символично понятие, тя е местният парламент и също лечебната сила на селската душа. „В нея като изплачеш душата си и ти олеква. Когато споделиш проблема с цялото село, това вече не е проблем, а задача за решаване.“

И накрая сладкодумният разказвач сподели с гостите, които с интерес бяха дошли да чуят мъдрите думи на автора: "Имам още неразказани истории. А в универсуса вероятно има хиляди. Всеки човек създава някакви истории. От 18 години живея в селска къща. Защото не може да пропагандираш един начин на живота, да го слагаш на витрина, на всеослушание, да го рекламираш и в това време да си някаква градска мишка."

Очакваме с нетърпение среща с певеца на съвременното българско село – родолюбеца Николай Илчевски!

Татяна Йотова е родена в Айтос, където упражнява и учителската си професия. Автор е на 16 поетични книги, сред които „Капризни разпятия”, „Божури в снега”, „Кафето предстои”, „Живата Странджа” и др. Носител е на награди от бардовски, литературни, театрални и педагогически конкурси като „В полите на Витоша”, „Свищовски лозници”, „Солени ветрове”, „От учителя – с любов”, „Рада Казалийска”, „Априлски камбани”, „Радост на брега”, „Магията любов”, „Горчиво вино” и „Каунь Фест”. Песни по нейни текстове има в учебници и в репертоара на популярни изпълнители, а издадените ѝ албуми с авторска музика са два – „Закъсняла молитва” и „Песента на токчетата”.

През 2021 година е сред участниците в Първи независим книжен фестивал Eunoia LitFest в София и сред предложенията за носител на Националната награда за чистота на българския език „Д-р Иван Богоров” на община Карлово.

Ние, от Общинска библиотека ”Стоян Дринов” също можем да се похвалим, че през 2022 година Татяна получи първа награда в Националния литературен конкурс за детска поезия „Стоян Дринов”, който се организира всяка година в нашия храм на знанието.

На 28 юни поетесата  и бард Татяна Йотова зарадва своите почитатели в библиотеката , дошли да се насладят на един песенно-поетичен спектакъл, с който тя изля цялата си душа. В залата прозвучаха творби, родени от отрицанието – по-дълги, колоритни, по-задълбочени и многопластови:

„Може да нямаш комфорт и пари
и радостта ти да е в дефицит,
може да нямаш късмета на трима,
ала ключе непременно си имай

Ключ за врата, за сърце, за съдба,

ключ за илюзии, за свобода,
за романтични, за гневни моменти,
ключ за звезди, времена, сантименти…”

Цяло изкуство е да бъдеш поет-бард, като невероятната Татяна Йотова. И цяло изкуство е, като Таня, да разрушаваш стените на отчаянието, песимизма и бездушието и да даряваш ключ, който да отключва с надежда духа към божествения свят на авторката.Този ключ тя подари с песен на читателите, присъстващи в залата.

СНИМКИ

На 21 юни в Общинска библиотека „Стоян Дринов” се състоя среща с нашата съгражданка Мария Вълнева, която е автор на дисертационен труд на тема „Религиозната радикализация в Република България и трансграничната организирана престъпност – връзки и зависимости“ по докторска програма "Организация и управление извън сферата на материалното производство".

„ Дисертационният труд е безспорно актуален. В него са анализирани ролята на глобализацията, както и рисковете и заплахите пред националната сигурност,които произтичат от разпространението на идеологията на радикалния ислям.Авторът насочват нашето внимание към религиозната радикализация в контекста на връзката ѝ с фундаментализма, екстремизма и тероризма. Необходимо е да отбележим, че броя на изследователи и автори разработвали проблемите свързани с трансформирането на политическото противопоставяне в етническо и врелигиозно не е малък. Мария Вълнева е съсредоточила своето изследване върху няколко групи фактори, като опосредстващи разпространението на религиозната радикализция сред ромските малцинствени общности.” Това е становището и високата оценка на полковник доцент д-р Румен Ангелов Маринов, декан на факултет „Сигурност и отбрана” при НВУ „Васил Левски” за труда на Мария.

Д-р Вълнева запозна читателите на библиотеката с основната идеология на своята дисертация. Обясни, че радикализацията е растяща заплаха, която не признава граници. Идеологията, особено религиозния фанатизъм, е важен аспект в процеса на радикализация. Случва се, при това рядко в някои общности, причина за това да е религията. Тук можем да се обосновем и на главната причина, към която причисляваме ромската общност и хората от малцинствата, които не спират да бъдат недоволни от политическото общество или в глобален мащаб от самото общество в държавата и политиката извън нея.

Мария Вълнева заслужи и заслужава почит и уважение не само на Екипа и на читателите на библиотеката, а и на всички нейни съграждани за своя дисертационен труд и изследвания по темата.

Дерзай, Мария и завоювай нови висоти в науката!

В дъждовната вечер на 17 май 2024 година гост на Общинска библиотека „Стоян Дринов” беше поетесата Яна Кременска.

Яна Кременска е родена на 09.10.1967 г. във Враца, където живее и работи. По професия е журналист. Нейни стихове са публикувани в централни и местни вестници, списания и алманаси. Издала е 6 стихосбирки: "Пастирка на звезди" (1992), "Събирай ме понякога от думите" (1994), "Адажио" (2002), "Високо в ниското" (2004), "Време да те влюбя" (2006) и "P.S." (2008). Носител е и на националната награда „Христо Г. Данов” за 2008 година в раздел „Електронно издаване и нови технологии” и на националната литературна награда „Иван Давидков” за 2022 година. Член на Дружеството на врачанските писатели и е заместник-главен редактор на Литературно-художествено дружествения алманах „Околчица”.

„Сънувал ли си
как си се завърнал
във себе си
и как си се побрал
в илюзиите си
и си съвсем прашинка?”

За думите, организирани от ритъма, за многозначността и чувствата, за вдъхновенията и темите в творчеството й, за жената и детето, които едновременно живеят в нея, сподели откровено, с топла усмивка Яна Кременска пред гостите на библиотеката.

„Вероятно човек има нужда и от мълчанията си. Да му отлежи в душата това, което се случва: да натрупа тъга, да натрупа умора, да натрупа любов, защото и това е товар и тежи понякога. След това идва един момент, в който не можеш да държиш всичко това в себе си и трябва да го разкажеш, да споделиш…” - така се раждат творбите на Яна.

Гостите на библиотеката дълго ще помнят това прекрасно изживяване с необятната поезия на прекрасната Яна Кременска!

СНИМКИ

ОЩЕ ЗА СРЕЩАТА

На 10 май, в навечерието на Деня на библиотекаря, в Общинска библиотека „Стоян Дринов” посрещнахме един прекрасен човек. Един неповторим автор, сценарист, режисьор, актьор и драматург – Иво Сиромахов. Той  е носител на много престижни награди: Награда на БНР за дебют в областта на изкуствата – 1995 г., „Цветето на Хеликон“ за най-продавана книга от български автор („Моят таен любовен живот“) – 2014 г., Награда на Народната библиотека „Иван Вазов“ (Пловдив) – „Любим автор на Пловдив“ – 2014 г., „Златно перо“ за принос към българската култура и изкуство – 2021 г., Награда на детското жури от Националния фестивал на детската книга „Константин Константинов“ – 2023 г.

Иво Сиромахов гледа с ирония и сарказъм на съвременните ценности, пречупени през призмата на собствения си мироглед и натрупана житейска мъдрост. Това говорят и неговите творби: „Една нощ в гробищата“ (1999), „Оптимистична теория за българския секс“ (2007), „Дневници и нощници“ (2008), „BG дневници и нощници – Създателите“ (2010), „Слави Трифонов: За мен е чест“ (2015), „Ку-ку бенд: Ад и Рай“ (2018), „У майкини“ (2020), „Бай Тошо“ (2023) и още книги и пиеси, изпълнени с чувство за хумор, за което и Уди Алън би му завидял, а от Холивуд биха си мечтали за него.   Голям интерес предизвикват и детските книги на автора.

„България може да е най-изостаналата държава в Европейския съюз, но пък за сметка на това е най-смешната. Сюжетите, които създава политическата класа, са толкова абсурдни, че никое нормално въображение не би могло да ги роди. Представяте ли си през 1876 година Бенковски да беше казал на Хвърковатата си чета: „Господа, малко хора сме, очевидно нямаме мнозинство, затова се разбрахме с турския султан да управляваме на ротационен принцип – девет месеца ний, после девет месеца – той. Султанът обеща да ни даде да назначим за валии наши хора, а в замяна на туй ний се наемаме да го вардим да не го вкарат в затвора“. „Сложен народ – силна държава” - така Иво Сиромахов гледа философски, по нестандартен, но оригинален, свой си начин на политическата обстановка в родната ни България.

Гостите на срещата в залата го аплодихара и всеки си закупи книга от автора, а той с радост и уважение им постави своя автограф, разбира се на първа страница.

СНИМКИ