Събития
Благовеста Касабова и книгата й "Баба Тонка"

 

В четвъртък на 22 ноември в читалнята за възрастни представихме книгата на Благовеста Касабова –„Баба Тонка”, животоописание.

 

Книгата е от поредицата „Дълг и чест” на издателство „Захарий Стоянов”. Авторката бе официално представена от писателя и председател на Съюза на българските писатели – Боян Ангелов. Той изказа своите впечатления от книгата, която е художествено документална и се чете, като роман. С думите : „Ние сме изтъкани от родолюбие” , мнението на Ангелов за нашия град, отвори темата за борбите за освобождение и героите и героините, чиито спомени ще пазим в паметта си и книгите за тях.

Благовеста Касабова разказа повече за самата творба. През 1990 година, работейки в издателство Народна младеж пише и издава книга за баба Тонка в 80 стр.. Оскъдни са материалите за нея. Авторката не се отказва и през следващите години продължава да изследва живота на българската майка героиня и през 2017 г. пише и издава настоящата книга. За баба Тонка и нейното себеотрицание и героизъм Касабова разказа с вълнение и преклонение.

Академик Благовеста Касабова е писала и за други забележителни български жени  - Мара Белчева, Калина Малина, Фани Попова-Мутафова.

 

Един от специалните гости на срещата бе актьорът Георги Радомиров, режисьор на „Дългата коса”, филм посветен на баба Тонка Обретенова. Пред нас  той сподели своите спомени от 1976 г., времето на създаването му.

Още един специален гост- местния певец Цвятко Ценов огласи библиотеката с песен за Панагюрище.

 

С приповдигнат дух , топлина и време за преклонение пред величието на светли български имена премина срещата ни.

 

Виж снимки от срещата ТУК

 

На разходка из България с Румен Стоичков

На 15 ноември в Панагюрище и библиотеката ни гостува журналистът радиоводещ от  БНР Румен Стоичков. Той има 22 годишен стаж в предаването „Нощен хоризонт”. В последните години обикаля България, прави репортажи и пише пътеписи.

Пред малка на брой аудитория Румен Стоичков представи най-новата си четвърта книга „Сърце на длан” и предшестващите я „Някъде там”, „Из стръмнините на България” и „Преди забравата”. В книгите си той разказва за една различна България. Показва онези кътчета от страната ни – малки обезлюдяващи селца и хората в тях, които разчитат на корените, труда и вярата си. Книгите му представляват своеобразни пътеводители из най-отдалечени и вече почти забравени от държавата ни населени места. Това са места пълни с история и артефакти, ценни с традициите, говора и самобитността си.

През времето, в което протече срещата с автора се обогатихме с ценните географски, исторически и етнографски негови познания. Проличаха и добрата му памет, богат житейски опит и лекота на изказа. Попътувахме с него из цяла България и скритите й богатства. Като един истински екскурзовод, заел се с Краеведческа дейност, чрез снимков материал и звукозаписи той ни въведе (почти, като на живо) в един малък свят с Големи хора (възрастни наши сънародници) истински стожери на Българската идентичност. Изстрадалите отрудени селяни имаха на какво да ни научат. Благодарение на живата връзка на журналиста се докоснахме до едни истински силни духом хора. Макар откъснати от света, без училища и читалища и снабдявани с хляб – по веднъж, най-много три пъти седмично, тези хора не само оцеляват, а с радост посрещат гости и са щедри, с готовност раздават всичко, което имат и сами произвеждат. С историите на Стоичков  за тези села (отчуждени  от икономически устроените  градове) и техните хрисими жители, запазили вярата си и църквите си, от една страна се натъжихме, а от друга се поучихме.

Румен Стоичков ни разказа свои неповторими преживявания с тези човечни и смирени хора, на които искрено самия той се възхищаваше. Сподели пред нас различни традиционни техни порядки, толерантността между религиите при смесеното им население, автентични снимки и документи, исторически факти, сгради, местности и характери, на които се е натъкнал, като находки.

Даде ни за пример селища, като Бръшлян и Делчево, които от същите изнемогващи, обезлюдяващи села, благодарение на находчиви предприемчиви селяни и кметове, вече процъфтяват, като национални и световни туристически дестинации.

По време на срещата, която от монолог  по някое време се превърна в диалози между автора и гостите, се споделиха преживявания и се родиха идеи за посещение и документиране на още такива закътани места из страната ни. Зададоха се интересни въпроси, на които писателя- журналист с готовност отговаряше.

Накрая желаещите си закупиха от книгите с автограф за спомен от автора и поеха в ръцете си частици от една застаряваща и отрудена, но мъдра и автентична България.

 

 

Виж снимки от срещата ТУК

 

 

Тихомир Иванов и Пътят на събуждането

 

Когато не отиваш до „Камино” , пътят му може да дойде до теб.

 

Във вторник вечер на 30 октомври в читалнята , която се напълни с жадни за духовност наши гости извървяхме заедно и индивидуално „Камино. Пътят на завръщането”, книгата на младият писател Тихомир Иванов.

Посрещнахме госта си по панагюрски, с помощта на Вокална група „Китка”, които рецитираха, пяха и му поднесоха букет цветя  в ръка, за да може Тихомир да се почувства, като у дома си. И той успя, защото носи „дом и уют”  в себе си, като всеки един от нас-потенциално и  индивидуално.

 

Tиxoмиp Ивaнoв e poдeн в гр. Чиpпaн. Имa бaĸaлaвъpcĸa cтeпeн пo тeлeвизиoннa жypнaлиcтиĸa oт CУ „Cв. Kлимeнт Oxpидcĸи“ и мaгиcтъpcĸa cтeпeн  „Пpoдyцeнт в eĸpaннитe изĸycтвa“ oт HATФИЗ.

 

Нашият град е вече 50-тата спирка на 33 годишният Тихомир с първата му книга. Практикувал е журналистика 9 години в една от водещите български медии, преди да предприеме пътешествието си до град Сантяго де Компостела в Испания. Поклонническият път до олтара на Свети Яков Зеведеев  станал вече толкова популярен , като „път към себе си” Тихомир започва на 13 септември 2013 година, петък. Провокиран е от трудностите, които среща по пътя си - лични, семейни, професионални. Той започва да обръща внимание на знаците и провокациите около себе си и приема възможността за това пътуване, с помощта на свой колега журналист. Маршрута, по който тръгват започва с Рим и Ватикана, след това от Италия  достигат до Испания с железопътен транспорт, преди да започне истинският поход.

Освен, че скромната ни читалня се напълни и „ се пукаше по шевовете” от присъствие, умовете и сърцата ни също се изпълниха. Веднъж с полезната информация и снимките на физическия пътешественик Иванов и втори път с една приятелска положителна, изключително откровена личност. Тихомир посрещаше всеки наш гост, като свой приятел и се ръкуваше и запознаваше с хората. Ето това е пътят според нас. От една страна с уважение към своята душевност, а от друга - с уважение към хората до теб. Словоохотливият и комуникативен Тихомир, говореше живо с публиката си. Някои от гостите ни бяха с готовността и желанието за този път и нуждата от подготовката си за него, а други две дами, наши съгражданки, вече минали маршрута, подсилиха емоционално атмосферата със съпреживяното си по пътя до Сантяго.

Беше ни топло, емоционално. Имаше въпроси. Тихомир отговаряше на всички тях или буквално или с отношение, с което ни показа, че още върви по Пътя. Той сподели, че първото, което е разбрал от пътешествието е „Кой не е” и следва самоопознаването. Показа ни с отношение, че този Път е индивидуален за всеки и не спира през целият ни съзнателен живот. Призова ни. „Търсете знаците, те са навсякъде.” „Не се изгубвайте в Егото си”, бъдете свободни.  Да, Тихомир е изчистил Егото си. Все пак носи своят Аз, като типичен представител на зодията си – Овен, до толкова, че да има смелостта да бъде искрен, откровен, със самочувствието на писател, макар и прохождащ, да посети 70 български града (неговият план е такъв) и да представя книгата пред  пълни аудитории. Едновременно с  това  да е приятелски и открит, като човек.  

На един от зададените му въпроси, който възникна в реда на разговора: „Кои маски на Егото у теб паднаха по пътя?” Като пример: маската на шут, маска на контролиращ, маска на спасител и т. н. Той не отговори буквално. Той просто нямаше маски пред нас.

След написването на книгата Тихомир е поел по още един нов път. Учи Психология в Пловдивски университет „Паисий Хилендарски”.

След продължителната среща - разговор, желаещите се докоснаха още веднъж до автора, купувайки книги за себе си и за подарък на приятели. И получиха автограф от един истински пътешественик, устремил се към духовните светли пътища, на знанието и любовта, с лицето на човещината и разбирането  - към себе си и към другите.

Благодарим от сърце! И попътен вятър на будният Тихомир Иванов!

 

 

Снимки от срещата виж ТУК

 

Нонка Чардакова представи новата си стихосбирка "Детска радост"
 

Сдобихме се с „Детска радост”. Това е най-новата, единадесета подред книга на Нонка Чардакова – стихове за деца, пълни с вяра, жизненост и любов.

 

Нонка Чардакова е дългогодишен учител в Основно училище „Отец Паисий” в родното си село Попинци, била е и негов заместник директор и директор. Самодейка е в местното читалище „Искра” и не спира със своята културна и обществена дейност до ден днешен. Печелила е много конкурси и е удостоявана с признания и награди за своето творчество. Автор е на шест стихосбирки и четири прозаични книги, преди „Детска радост”, която представихме в петък на 12 октомври пред голяма аудитория в читалнята на нашата библиотека „Стоян Дринов”. Пълната зала от хора се затопли и с техните усмивки. Авторката имаше своите доверени поддръжници. Присъстваха издателя на книгата – Красимир Немигенчев, художника на книгата – Нистор Хаинов и неговата ученичка – Анастасия Лулчева, чиято илюстрация на корицата е нейно дело. Малките ученички Василена Манчорова и Никол Бунчева, рецитираха пред нас  стихове от книжката и така беше открита срещата със силно детско поетично присъствие.

След официалното представяне, самата Нонка Чардакова с дар словото си и изразителен учителски изказ се представи пред нас и изрази дълбоката си благодарност към всички нейни вдъхновители и спомоществователи за реализацията на нейната красива книга с поезия за деца.

Срещата продължи с песни и танци.

 

Народната певица Донна Георгиева почти успя да ни разплаче с нежният си меден глас, като изпя две народни песни – едната  по текст на Нонка Чардакова и втората изпълнена акапелно- любима песен на писателката.

След това пода на читалнята бе разтърсен от ритмичните фолклорни  стъпки на децата от танцов състав „Тангра” с ръководител Мария Шангова. Накрая всички имахме възможността на тропнем и едно право хорце, заедно със професионалистите.

 

Нонка Чардакова раздаде и подаръци – по една книжка „Детска радост” на всяко дете от танцуващите и рецитиращите в залата, както и шоколадови бонбони на всички присъстващи. На свой ред тя бе отрупана с цветя- красиви букети и саксии с красота, с усмивки, прегръдки, с уважение и благодарност.

 

 

На планина

 

Хайде да отидем

горе в планината,

за да видя отдалече

Родината свята!

 

Как се вият, лъкатушат

реките ни бистри,

и ухаят, и се гушат

полетата китни!

 

Там сред родните поляни,

где цъфтят цветята,

там сред китните дъбрави,

где класят житата!

 

И градчета подредени,

и селца стъкмени,

накацали, наредени,

гиздави, засмени!

 

И да викна, да запея,

песничка позната,

да разкажа как милея,

за земята наша!

 

                Нонка Чардакова

 

 

 

Виж още снимки ТУК

 

 

 

Още за срещата ТУК и ТУК

 

Гостува ни Олга Клисурова с книгата си „Цвят от глухарче”

В петък на 28 септември в читалнята за възрастни бе представен дебютния сборник с разкази на старозагорската писателка Олга Клисурова.  Тя е председател на Сдружението „Пътуващите книги на Стара Загора ”, чиято мисия е „Възпитание на любов към книгите и изкуството, както и подпомагане, подкрепа и развитие на творчески таланти.”

Началото на срещата започна главният библиотекар Стефан Рапонджиев, с думи за авторката и професионалния й опит. По време на сбирката той прочете с  артистичен тон няколко от разказите й, разчупвайки официалната обстановка . Специален гост бе местният писател и наш читател Димитър Пенчев, който ни представи човекът Олга Клисурова, като негов колега и сътрудник на писателското поприще. Той разкри пред  всички присъстващи личните си впечатления  от нейното творчество, като направи кратък разбор на съдържанието на почти всички от разказите й.

 

Книгата „Цвят от глухарче”, както сподели самата Олга е писана с натрупване на емоции от заобикалящата я действителност. Разказите й са много различни - от сериозни и вглъбени, до забавни и романтични със силно женско присъствие и подсказка за мъжете, как да се подхожда към женската душа.

На срещата присъства и художникът на книгата – Милен Вълчев. Редактор на книгата е Мила Балдаранова, сътрудник на Олга в сдружението „Пътуващите книги”.

Накрая желаещите читатели се снабдиха с книжки и поговориха с писателката.

 

Виж още снимки ТУК

 

 

Първата Зелена читалня
От 18 до 22 юни нашата библиотека организира своята първа Зелена читалня.

   В първите ваканционни дни, ученици от различни възрастови групи взеха участие в интересни мероприятия.

 

Иван Димитров и неговата книга "Силата на думите" в Панагюрище

На 6 юни, в библиотеката, пред отбрана аудитория от лекари и учители, бе представена новата  книга на Иван Димитров  „Силата на думите” , събрала 90 съвсем кратки разкази от едно изречение до пет страници. Преди да дойде в книжния храм, авторът представи книгата си пред пациенти и лекари в МБАЛ  „Уни Хоспитал”.

 

Силвия Чолева, редактор на книгата казва:

 

„Четивна, остроумна, написана с въображение, с познаване на най-добрите образци в жанра, абсурдна, смешна, тъжна. Такава е новата книга с кратки разкази на Иван Димитров. Сбито писане, крайна пестеливост към думите. Иронично-саркастично и меланхолно-тъжното надделяват над историите в нея - ту измествани към есеистичния фрагмент или драматургията, ту към сюреалистичното или автентиката на преживяното. Иван Димитров успява да събере отделните части, на които се е разпаднал животът ни и от тези парчета се е получила малко мрачна картина, но читателят в крайна сметка остава обнадежден. Защото, докато четеш, се усмихваш, даже се разсмиваш. Думите имат сила.

 

Иван Димитров е автор на книги с поезия, проза и драматургия. Негов е и романа „Софийски дует”, посветен на София. Написал е десетина пиеси, от които „Очите на другите” е поставяна в Ню Йорк и в Народен театър „Иван Вазов”.  Със свои пиеси е печелил двайсетото издание на „Друмевите празници”, конкурса за пиеса на абсурда на Драматичен театър Благоевград и конкурса за драматургичен текст в рамките на проекта „Млада балканска драма“, организиран от Народен театър (Белград) и Младежки театър „Николай Бинев“. През 2013г. печели наградата на осмото издание на фестивала „София Поетики”. През 2014 година е един от петимата артисти номинирани за наградата „Стоян Камбарев”. Отличаван е и на други конкурси. Участвал е в различни поетични пърформанси, от които най-много обича „4х4” и „Актьори срещу поети”.

 

 

Виж  симки ТУК

 

Събитията през Националната библиотечна седмица в Панагюрище

Библиотечната седмица от 14-ти до 18-ти май беше изпълнена със срещи, различни мероприятия и инициативи.

 

В понеделник от 17:30 ч. в читалнята за възрастни наши читатели се срещнаха лице в лице с журналиста и писател Иво Тодоров. Той заедно с директора на библиотеката Стефан Рапонджиев по-рано през деня посетиха и болница „Уни хоспитал”, с  която среща бе поставено начало на нашето съвместно сътрудничество с  медицинската институция.

Иво Тодоров е поет, писател и радио и телевизионен журналист. Работил е в БНР, Дарик радио и „Експрес”, главен редактор на „Здравей България” и „Часът на Милен Цветков” и др. Има 6 издадени книги – поезия, разкази и роман. Последните негови книги – поетичната „50 нюанса с Иво” и с разкази – „Мъжът, който се страхуваше да стане баща” бяха представени в библиотеката. Приятели и почитатели на Иво имаха възможността да проведат разговор с него и да разберат неговата лична позиция по важни житейски въпроси.

 

Вторника беше изпъстрен  с изложба на красивите творби на Пепа Машева и Асен Дипчев.

Пепа Машева е художник и учител по рисуване в нашия град. Асен Дипчев – строител по професия, поет и художник по душа и правнук на Райна Княгиня.

Изложбата бе открита от Стефан Рапонджиев и продължи с рецитал на стихове на Асен Дипчев от учениците Мария Илкова и Стоян Панчев. По няколко думи за себе си и изкуството си казаха и самите художници, след което се срещнаха и бяха поздравени от свои колеги, приятели и поддръжници. Голяма част от творбите на Дипчев са дарения – за общината, за читалището и местни фирми. Картина – Икона на Свети Иван Рилски от Пепа Машева е дарение за Спасо-Преображенския събор в Болград.

След представянето на изложбата имаше коктейл, с който завърши тази среща.

 

Срядата  беше „Ден на отворените врати” в библиотеката. Регистрацията на нови наши читатели около 30 на брой, както и пререгистрацията беше безплатна.

В този ден ни посетиха деца от Дневен център Дъга заедно с техните учители.

 

В четвъртък следобед ни гостуваха първокласници от училище „Двайсти април” с учител Дарина Стефанова. След като децата разгледаха библиотеката се настаниха в читалнята и им бяха прочетени няколко приказки, като начало. След това самите деца четоха приказки. По идея на главния библиотекар Стефан Рапонджиев  две приказки, една от които „Дядовата ръкавичка” бяха представени, като пиеси. В тях самите деца влизаха в определени роли, четейки от книгата и превъплътени в приказните герои. Това беше най- интересната част от срещата за децата.

 

Последният петъчен ден от библиотечната седмица завърши със срещата ни със сценариста и писател Момчил Николов и неговият роман „Последната територия”. Части от романа бяха превърнати в сценарий. Част от театралната трупа на читалище „Виделина”, с участието и на Стефан Рапонджиев, представиха пред  присъстващите откъси от сюжета на романа.

Интересният поглед на автора и познания и изследвания върху съня и осъзнатото сънуване, като акцент на творбата предизвикаха много въпроси от читателите, присъстващи на срещата.

Момчил Николов сподели, че работи по следващия си роман, който може да се нарече авантюристичен.

Така разнообразно и интересно премина нашата предишна библиотечна седмица.

 

 

Още за събитията тук, тук и тук

 

 

"България навеки" и Ивелина Радионова
България, Словото и Любовта - пълни с живот в творчеството на Ивелина Радионова

 

Започнахме тази седмица поетично, романтично и родолюбиво. На 23 април в понеделник ни гостува Ивелина Радионова.

Местната фолклорна група „Китка” откриха срещата с рецитал и песни и допринесоха за доброто настроение на присъстващите.

Ивелина представи последната си книга „България навеки”. Чете стихове от една от последните си стихосбирки – „Все ти пиша Любов”, разказа ни и части от романтичната си проза – „Алтъна” и „Обич”, на които две книги, в момента пише продължение – книга с разкази. Това ни сподели самата авторка.

В поезията й присъства много нежна и фина душевност, майчина топлота, любов към традициите и Родината. Думите й бяха придружени от музикални видеоклипове с нейни текстове. Така присъстващите ни гости почувстваха още по-добре нейните послания. За романите си „Алтъна” и продължението й „Обич” Ивелина даде своето определение: „Те са като сол в раната и мед на устата”. В тях е представена голямата любов между главните герои – Калина и Дойчин. За „България навеки” тя сподели, че е писана с много вълнение и съпреживени емоции.  „Кръвта милее, че у нея са езикът, паметта и силата на рода. И обичаните варди и предава от уста на уста, от ръка на ръка, от сърце към сърце, да я има българщината. … Корен български, дето се опира на вяра и обич, на правда и добрина се не затрива”. Това са част от думите на Ивелина за книгата.

 

Ивелина Димитрова Радионова е родена на 23 март 1977г. в гр. Провадия. Завършва висшето си образование в Икономически университет гр. Варна. Разбрахме, че професията й е счетоводител, а призванието й е на поет и писател. Тя определено умее да предразположи аудиторията с гласа, шегите си, приятелското излъчване, след които усеща добрата приемственост от своите почитатели.

Ивелина сама пожела и обеща, че пак ще ни гостува с новата си книга, която пише в момента.

Отново ще бъде добре дошла и я чакаме с радост.

 

Виж още снимки тук

 

Театър и Великденска работилница в библиотеката

 

На 3 април в голямата читалня на библиотеката си спретнахме великденска работилница.

 

Специални гости бяха ученици от ОУ „Проф. Марин Дринов”, които изнесоха театрално представление. Децата са  участници от  т. нар. Ателие „Театър в училищната библиотека” с ръководител Недялка Ралчева – библиотекар в училището.  Те представиха пред нас пиесата „Как яйцата повярваха в чудесата” от Мая Дългъчева.

След веселият театър всички заедно се заловихме в направата на пъстроцветна великденска украса. Децата твориха с много въображение и сръчност. Всяко от тях се прибра у дома с кошничка за яйца или друго великденско украшение.

 

Виж още снимки и тук и тук

 

 

© iLib  Прима-Софт