Хлапашко

Хлапакът ден подритна мокра топка

и улицата песенно зави

зад ъгъла, където аз подскокнах,

щом шапката невùдимка ме скри

под кестена с вълшебните игри.

Закрачи с марш отсрещната ограда,

на розата в лилаво път постла,

а тя пък два бодила изненада,

танцувайки най-пролетния валс,

с едно краче в захлас по люляк бял...

Хлапакът с ведра ловкост заразмества

усмивките на всякакви неща:

ту лапад висваше по клони на дървета,

ту вишнев цвят разрошваше пръстта,

а кукувичи пух се разлетя...

По мака се сниши божата кравичка,

със охлюва от локва пи вода,

сред момини сълзи целуна здравецът

лалето – то за миг поруменя,

разлистило добрата новина.

Учудена от радост перуника

облече жълто-синкав тоалет,

глухарчето прочу, че му подвикна

да свирят с кукуряка на тромпет

в лехата теменужна – номер пет.

До нарцисите пламнаха божури,

от мравешки катуни – дъжд изби,

забързан бръмбар сам се прекатури,

игликата рисуваше с игли

великденче с накацали пчели.

И пак през онзи ден с актьорска стъпка,

под бухнали чадъри на липи,

зад ъгъла, където аз подхвръкнах,

а моят смях тревите поздрави,

хлапакът ден рефрен ми посвети.

Приключение с Изкуство

В прозореца зрее кълбо светловидно –

знак дивен, неземен, внезапен,

открива у мене дете с любопиство,

и в миг – приключенец съм страстен.

Посажда ме в китна градина, която

изпълва очите ми с багри –

разгръщат се бледи платна, а земята

рисува по тях изненади:

портрети, пейзажи, мечти, натюрморти;

ту форми, ту комикси-филми;

небето е храст, планината – по шнорхел,

човеците – с шапки приспивни.

Така се захласвам, че четка от клонче

потапям в цъфтящи палитри,

на ябълки дъхат – а аз съм художник

под розов ветрец, ненаскитан.

Пак тича кълбото от светло сияние,

заплита ме в разни загадки,

ахà да го хвана – и вече го няма,

но! конче ми праща за кратко.

Под нас – водопадът: какво ли се случва –

нарастващи звуци долавям –

по капки търкулнати, с гиздави чувства –

облива ме музика бяла.

Подобно нашествие, нота след нота

събуждат у мен диригента,

със палка от радост оркестъра водя

и сам композирам моменти…

С внимателен жест – кълбовидното светещо –

през девет гори ме пренася,

а там – наредени за бал, с кастанети,

движения плавни – проблясват.

Тогава разбирам – танцьор съм ритмичен,

просторът дори ми е тесен,

краката ми – леки, ръцете – пчелични,

понесли прашеца балетен.

Занизват се мисли добре подредени!

Светилникът вдъхва ми тайна:

наричат се стихове, още – поеми,

чудаци творят ги и ваят.

Когато отпивам нектар от словата,

обграждат ме – пърхащи – рими,

светът по-красив е, а в мойта тетрадка

детето-поет съм без име.

Искрящото живо не спира да шушне,

залутва ме там, накъдето

реката по тонове скача из думите

и с песен разпенва морето.

А то я повтаря на всички край себе си,

сияем – певци в хор възторжен,

додето на сцената звездни завеси

разтвори театърът нощен.

Тогава се сливат игриви декори,

творци се вълнуват безсънни,

сноват режисьори, гримьори, актьори,

а аз сценарист съм изтънчен.

Кълбото изчезва…

Но нейде у мене

вълшебството свое ми спуска…

Дали преживял съм едно приключение

в страната със име Изкуство?!

Гладен съм!

Мама ми направи супа,

но нали съм аз голям,

във такава детска купа

хич не мога да я ям.

Мама ми направи сандвич,

но нали съм аз голям,

и доматите на шайби

хич не мога да ги ям.

Мама ми направи леща,

но нали съм аз голям,

като е така гореща,

хич не мога да я ям.

Мама нещо сбърчи чело.

„Щом си толкова голям,

То тогава, хайде смело,

Да си сготвиш нещо сам!”

Тук се мъча оттогава

над котлона, срам –несрам.

Как ужасно огладнява

Всеки, който е голям!

Шегобиец

Сложих го във гардероба,

а намирам го във джоба.

После го прибрах във шкафа,

а се мушнал под чаршафа.

Беше уж там до стената,

а се пъхнал под кревата.

Мама все на мен се кара,

а пък нямам аз вина!

Ще ми се да му се скара

на беглеца хаймана.

Хайде, кой ще я накара

да повярва, че, ей на,

го прибрах на място вчера,

а днес няма и следа!

Кой е виждал в таз държава,

без шега и без майтап,

майка да се кара здраво

на един беглец чорап!

Азбука

Азбука да учиш време стана,

Баба Сийка каза ми засмяна.

Вече си ми първолаче, Владко,

Гледай да се справиш, внуче сладко!

Да се каже туй е много лесно.

Ех, пък ако стане, би било чудесно!

Жълтите листа застилат двора,

Зимата ще дойде бяла скоро.

Искам малко помощ, а пък на дивана

Йонка, мойта котка мърка. Мързелана!

Кокиченца надничат срамежливо,

Мелодиите в капчуците се леят,

Немирни бели облаци се реят.

Още с буквите съм по средата.

Пролетта окичва дървесата.

Рано утринта огласят птички,

Става за игра без ръкавички.

Тичам, скачам без да спирам,

Уморен след залез се прибирам.

Флейтата на славея оглася

Хълмовете, ехото приглася.

Цялата природа ми говори,

Че са мили родните простори.

Шепне вятър строго във ухото:

Ще забравиш май съвсем школото!

ь… а този знак пък кой ли беше?!

Ъъъъ да, ер малък, мисля, се зовеше.

Юнско слънце вън пече в захлас.

Ясно, свърших вече първи клас!

Концерт в зоопарка

Тази утрин в зоопарка

глъчка вдига се без мярка.

Всички тичат притеснено,

разговарят оживено.

Нещо се подготвя тука,

някой реже, друг пък чука.

Бобъра греди оглежда,

Носорога ги подрежда.

Само рижата Лисана

паника е най-голяма.

Работа почти не върши,

а смутено лапи кърши.

Всичко почна се, когато

слух се плъзна посред лято.

Лекарят на зоопарка

има щерка многознайка.

С всичките съученици

наредили са шестици.

Имат си проблем обаче

и детето много плаче.

Колкото да се стараят,

нотите, за срам, не знаят.

Музикалната Котана

сръга всички отзарана:

- Трябва да направим нещо,

въпреки че ще е тежко!

Туй животните решиха,

ни за миг се двоумиха.

За учебната година

празничен концерт да има!

Да са в помощ на децата,

в музиката правилата

като песен да научат,

та в живота да сполучат.

Пращаха се телеграми,

есемеси и покани.

Котката се препотява,

но съвсем не съжалява.

Тъй във работа голяма

чаканият ден настана.

На зелената морава

гордо там се извисява

сцена в гиздава премяна

за световната програма.

Кон докарва с лимузина

скъпи гости от чужбина –

черна Лама с кринолина,

с фрак концертен е Пингвина –

спец по мода в Аржентина.

Кенгуру в торбичка носи

хем детенце, хем пък ноти.

Вече идват музиканти,

лични гении, таланти.

Зебра, също балетистка,

ще е първа обоистка.

Слон понесъл мандолина.

Тези тримата Койоти

с лъскавите рединготи

пък ще свирят на фаготи.

А на шумните тимпани

двойка бели Пеликани.

Най-известната солистка

е Козата вокалистка.

Драматично е сопрано,

самочувствие голямо.

Пръв Маестро да ги води

от Италия доходи.

Публика отвред се стича,

шоуто я тук привлича.

Вече свършиха местата,

много сядат по тревата.

Светна сцената голяма,

но къде ли е сопрана?

Вдигна се страхотна врява

Сойката им обяснява:

- Тя е мъничко кокона

и съпруга на Муфлона.

Докато се нагримира,

понапудри, ондулира,

като почне сутринта

чак замръква вечерта.

Като… - Стига вече, стига!

Тъй жирафа се нервира.

- Знаем всички тука в парка,

че си първа ти клюкарка.

Ако искаш да помагаш,

беж, Козата да докараш.

- Може и да съм бъбрива,

но съм също услужлива.

С крясък бързо отлетява

тя към близката дъбрава.

Няма даже и минута,

а солистката е тука.

Случва се беда голяма,

като че ли изход няма.

В суматохата Бизона

е забравил камертона.

Бясна оперната прима

разкрещя се като трима:

- Няма да е справедливо

да ми свирите фалшиво.

Това си е мизерия,

изпадам във истерия!

Чудят се какво да правят,

птички с лекота се справят.

Пъстър славей от бреза

бързо дава точно „ла”.

Котката въздъхна тежко,

не че толкова е жежко:

- Всичко вече е готово,

нека почваме отново!

Свраката е поетеса

и наследствена принцеса.

Нейна е честта голяма

днес да бъде първа дама.

Важно-важно се оглежда

и започва да нарежда:

- Тук сме всички за премиера

на шедьовър с атмосфера-

Музиката е модерна,

симфонична и лежерна.

Нещо като хумореска,

текста аз написах днеска.

Ръкопляскане горещо.

- Хайде, вие сте Маестро!

Той разрошва се перчема,

палката в ръка поема.

Махва с нея кат вълшебник,

всичко тръгва по учебник.

Звуци мигом се разнасят

и полянката огласят.

Хармоничните пасажи,

обрисуват те пейзажи.

Линията мелодична

следва друга, по-епична.

Нашата солистка млада

медитира във наслада.

Времето ѝ наближава,

с вдъхновение запява:

„ДОкато подремва Меца, някой бърка й в медеца.

РЕбуси на сън решава, нито мърда, нито шава.

МИшките в дома й шарят, хапват, пийват де що сварят.

ФАнатичка е голяма, като нея друга няма.

СОЛ си слага във компота, лют червен пипер в сиропа,

ЛАк за нокти по устата и червило по краката.

СИгурно не сте видели друг да носи сто фланели.

ДОсетете се тогава кой за присмех вече става!”

Скокна Меца разярена,

цялата е зачервена.

Погва през глава Козата,

силно се тресе земята.

Разхвърчаха се тромбони,

флейти, виоли, саксофони.

Арфата без струни стана,

хаос някакъв настана.

Тъй със гръм концертът свърши

и сензация извърши.

Даде повод на децата

в градовете и селцата

да е весела играта

кат повтарят правилата.

Дъжд

Дъжд пристигна изведнъж.

Мама се намръщи:

„Няма да излизаш вън,

ще стоиш във къщи.”

А дъждът навън лудува

и под стрехите наднича.

От ръкава му небесен

сребърна вода потича.

В тази весела игра

търси си другари.

Ала бяга през глава

кой където свари.

Гледам – улицата шумна

стана изведнъж унила,

даже врабчовата чета

нейде се е притаила.

Сам остана вън дъждът,

почна да се мае.

И си тръгна не открил

със кого да си поиграе.

Котаракът Гошо

Котаракът ми е стар,

но нали ми е другар

все така си го обичам –

„Гошко” нежно го наричам.

По характер е чешит,

опърничав и сърдит –

щом реша да го погаля

ядно хуква в друга стая.

Но когато хлад го хване

той пристига, не се мае.

С глас мяукащ настоява,

че гладът го притеснява.

Хей, другарче – не така.

С теб не можем се разбра.

Ще те храня, но в замяна

спешно трябва ти промяна.

Трябва да си по-любезен

вместо зъл, надут, разглезен.

И ще бъдеш мой другар

нищо, че си вече стар.

За мръсните ръце, разказано по детски

Моята сестричка Ния

не обича да се мие.

Уж е кротка и добричка,

но със мръсните ръчички

вчера хапна си бисквити,

после хапна и филия.

Цял ден беше ми сърдита,

че я карах да се мие.

Обясних й, че сапунът

от микробите ни пази,

но неще да чуе дума:

„Стига, батко! Със зарази

ти не можеш да ме плашиш” –

каза Ния и си сипа

с мръсните ръчички каша

и отпи от чая липов.

***

Посреднощ дочух как плаче:

„Ох, коремчето боли ме!”

Здравето не е игра, че

ей сегичка да ти мине.

Лекарката търпеливо

обясни ѝ, че водата

е за тялото гориво,

но и цар на чистотата.

За да бъдем здрави всички,

мием мръсните ръчички.

Рибки

Рибки мои, малки рибки,

рибки в синьо и във златно,

плувайте със мен на плиткото.

А когато аз порасна,

мога смело да се гмурна

най-навътре в океана.

Днес обаче ще цамбурна

в локва. Скача капитана!

Капе дъжд изпод стрехата.

Имам лодка от хартия.

Вятърко, надуй платната!

Към Бургас ти отведи я!