Време е за приказка
Азбучна молитва

Гергьовден

Великомъченикът Георги живял през трети век от нашата ера в Мала Азия, бил син на знатни родители и още на двайсетгодишна възраст станал прочут воин. Тогава владетел на Римската империя бил император Диоклециан, който жестоко преследвал и избивал християните. А Георги бил ревностен християнин. Затова бил заловен, войниците на императора го подложили на множество мъчения и тъй като Георги не се отрекъл от вярата си, те му отсекли главата.

 

Заради знатния си произход, заради войнските си подвизи и най-вече заради мъжеството си пред палачите свети Георги е обявен по-късно за доблестен воин за вярата и става покровител на владетели и пълководци в земите на Византийската империя. Още по-късно, когато рицарите кръстоносци се завръщали по родните си места, те пренесли и в Западна Европа почитта към свети Георги и легендата за него.

 

По тази стара традиция свети Георги е патрон-покровител и на българската армия, а 6 май (по стар стил 23 април 306 г. – денят, в който е обезглавен) е официалният празник на нашите войски.

 

 

 

Панагюрските герои

Великден

В християнската религия на Великден (Възкресение Христово, Пасха) се чества възкръсването на Исус на третия ден (Разпети Петък), след като е разпънат на кръст и погребан.

 

Подготовката за честването му започва в седмицата преди Великден, наричана Страстна седмица. Страстната седмица (наречена още Седмицата на страданията) е последната седмица от живота на Исус преди да бъде разпънат на кръст. Започва с тържественото Му влизане в Йерусалим и завършва с Неговото възкресение. Всеки ден от тази седмица се нарича Велик.

 

На Велики понеделник Исус изгонва търговците от храма.

На Велики вторник – проповядва в храма.

На Велика сряда е тайната вечеря с апостолите.

На Велики четвъртък е произнесена присъдата на Исус.

На Велики петък Исус е разпънат на кръста – Разпети петък.

На Велика събота е погребението на Исус Христос.

На Велика неделя (Великден) приключват страданията на Христос.

 

Българска традиция

 

В българската домашна православна традиция всеки от дните на Страстната седмица се отбелязва по особен начин.

 

Първите 3 дни (Велики понеделник, Велики вторник и Велика сряда) са отредени за разтребване вкъщи, като на рутинната дейност се придава и символично пречистващ характер — прави се за здраве.

 

На Велики четвъртък се спазва строга забрана за работа, боядисват се великденските яйца. Първото яйце задължително е червено.

 

На Велики петък (наричан още Разпети петък) се украсяват боядисаните яйца с различни мотиви.  Ходи се на църква и се минава под масата 3 пъти за здраве.

 

На Велика събота обикновено се месят и пекат обредните великденски хлябове – козунаци.

 

Сутринта на Великден (винаги неделя) всички отиват на тържествена църковна служба. Свещта от църквата се отнася в дома. В неделя всички се чукат с боядисаните яйца. През целия ден се ходи на гости, посещават се родителите, кумовете, кръстниците, близки и приятели. Носи се козунак и бутилка вино.

На светлия празник се връзва люлка и люлеенето е задължително - за здраве. На този ден всеки може да си пожелае нещо, стига да го направи с открито сърце, но трябва да държи монета в ръката си. Ако е праведен молбата му ще се изпълни.

   
Ежко на панаир - стихотворение

 

Цветница

Цветница е един от най-хубавите пролетни празници и се празнува след Лазаровден и седмица преди Великден. Тя се свързва с настъпването на пролетта и с възраждането на природата, а на този ден празнуват всички, които носят имена на цветя.

 

В началото Цветница е била строго религиозен празник. Библията разказва за пристигането на Исус Христос в Йерусалим, където хората го посрещат с песен на уста и палмови клонки. С течение на годините християните заменят палмовите клонки с върбови, защото върбата се разпъпва най-рано. Това е причината Цветница да се нарича още и Връбница.

 

Традиция е на този празник да се посещава църковна служба, където божиите служители осветяват цветята и върбовите клонки на гражданите. След службата те се отнасят вкъщи. Според обичаите клонките се сплитат на венец и се окачват на външната врата. Вярва се, че тази осветена върба има предпазна и целебна сила.

 

Старите легенди разказват, че цветята са ни дадени като подарък от боговете. Затова в тях се крие някакво вълшебство и тайнственост. Красотата на цветята символизира висша хармония и съвършенство.

 

Трапезата на Цветница съдържа различни празнични постни ястия. Задължително трябва да присъстват маслини и зелени листни зеленчуци.

 

 

© iLib  Прима-Софт