Стоян Дринов

3 февруари 1883 г. – 7 август 1922 г.

 

Стоян Пеев Дринов произхожда от бележит през Възраждането и епохата на национално-освободителни борби Дринов род, дал учени и революциотери.

 

Баща му, Пейо Стоянов Дринов, е член на Панагюрския революционен комитет – доверен човек на Бенковски. Братът на баща му Марин Дринов е известения български историк, проф. в Харковския университет и по-късно Министър на народното просвещение в България /1878-1879 г./. В такава революционна и културна среда, макар и в бедно семейство, израства бъдещия поет.

 

Роден на 3 февруари 1883 г. в Панагюрище, Стоян Дринов учи най-напред в родния си град Панагюрище, една година в Пазарджик и завършва гимназия в София – Първа мъжка гимназия. Поради тежко материално положение, в което изпада семейството му, той се издържа сам, като коректор на вестици и списания. Пише и малки статии, но средствата не достигат. Живее във влажна нехигиенична квартира и се разболява от остър ставен ревматизъм в последния клас на гимназията. Сърдечно болен той страда цял живот.

 

В 1905 г. Стоян Дринов следва право в Юридическия факултет на Софийския университет, но поради материално затруднение е принуден да напусне и да стане учител в село Баня, Пазарджишки окръг. Година по-късно отново е студент, но в Историческия факултет. През 1907 год. участва в освиркването на княз Фердинанд при откриване на Народния театър, арестуван е и е изключен от Университета. За един семестър е студент в Белградския университет. На следващата година Дринов са записва отново в Софийския университет. С прекъсвания, за да се издържа - учителствува във Враца, успява да завърши висшето си образование през 1911 год. По време на Балканската, Междусъюзническа и Първата световна война е мобилизиран като военен кореспондент. До 1919 год. учителствува в Трета софийска прогимнация, а след това до 7 август 1922 год. работи  като библиотекар в Народна библиотека, в Народен театър и отново в Народна библиотека.

 

Още в гимназията той започва да пише поезия и напечатва първото си стихотворение за деца – „Есен” в 1904 г., включено в кн. 9 на сп. „Звездица”. В същата година превежда и няколко стихотворения от Семьон Надсон., които Константин Величков  публикува в сп. „Летописи”. Постепенно става редовен сътрудник на списанията “Звездица”, “Пролетна заря”, “Народен живот” и “Работнишко дело”. Става сътрудник и на всички добри детски списания – “Веселушка”, “Светулка”, “Пчелица”, “Детска радост”, “Другарче”, “Детска почивка”. Към края на 1921 год. започва да издава и редактира седмичен детски вестник “Люлка”, който излиза до 20 юни 1922 год. Под много от произведенията си Стоян Дринов не се е подписвал, за други е използвал инициали С.С.Д. или псевдонимите Цоцо, Син синчец, Дрин-дрин. Приживе издава само една книга с лирична проза стихове „Кукувица кука” /1919 г./, която той нарича „песен”. През 1920 г. превежда и издава малка книжка „Зора зазори” – поеми от руския детски писател Аполон Коринтски.

 

Не малка част от времето си поета и  журналист Стоян Дринов посвещава на преводаческото изкуство. Чрез неговите преводи на българския читател са представени творби на Лермонтов, Пушкин, Толстой, Мержековски, Майн Рид , Даниел Дефо и  др. Като студент в Белград той се запознава с творчеството на големия сръбския поет, любимец на децата Йован Йованович Змай.  Превежда негови стихове на български.

 

Тази обич към децата е отразена в цялото творчество на Стоян Дринов. На детската литература той отдава целия си живот. Едва през последните две-три години от живота си започва да обръща все повече внимание  на литературата за възрастни. „Детският”  писател остро поставя проблемите на възрастните. Особенно след надживените ужаси като военен кореспондент. „Късният” период на творчеството му е посветен  на нови търсения, свързани с позитивния личен пример за достойни обществени начинания Това е естествено, защото той лично се познава  и твори  заедно с Алексадър Божинов, Стилян Чилингиров, Трифон Кунев, Георги Стаматов, Йордан Йовков, Димитър Подвързачов, Елин Пелин и др.

 

В изследванията за Стоян Дринов почти не се споменава, че неговите творби за деца привличат вниманието на композиторите. По тридесет от тях е създадана музика, творбите са публикувани в различни сбирки с нотирани текстове. Двадесетина стихотворения той написва специално за популярната детска музикална библиотека „Китка”. Сред композиторите, с които работи е и Маестро Георги Атанасов, който през 1909 г., създава по негово либрето детската оперета „Болният учител”, която добива широка популярност и се играе в различни градове на страната. През 1912 г. либретото на оперетата излиза и в самостоятелна книжка.

 

Трагични са  мигове в последните дни от живота на Стоян Дринов. Негови приятели – министри му предлагат големи постове, но той – скромния и неподкупен поет – отказва да бъде привилегирован. Женен, вече с две деца (синът му Людмил и дъщеря му Мина), той продължава да живее при най-тежки условия, в една стая, където може да работи само нощем.

 

Синът му Людмил Стоянов Дринов – едно рядко поетично даровение, напуснал света едва 17-годишен, публикува своето първо стихотворение, когато е на десет години. Посмъртно е отпечатана стихосбирката му “Поздрав” 1934 год. с предговор от Елин Пелин.

 

На 7 август 1922 год., талантливия творец Стоян Дринов напуска света, едва на 39 години. С яркото си присъствие в литературата  за деца той е една от тези личности, които достойно представят духовните възможностти на Панагюрище във формирането на българската култура през двадесети век.