Вторник, 23 октомври 2018 г. от 17:30 ч.  в библиотеката, Община Панагюрище и Общинска библиотека "Стоян Дринов", организират вечер посветена на Елена Николай с откриване на фотоизложба и аудио прожекция с фотоси на оперетата "La Giconda" - Cremona 1934 год. с участието на Елена Николай.

                                             ОЧАКВАМЕ ВИ!

Световната оперна прима Елена Николай е родена на 24 януари 1905, на 85 км. от Панагюрище, в село Церово, Пазарджишко, като Стоянка Николова, но израства в Панагюрище, където живее при своите баба и дядо. Та затова панагюрци с право я смятаме за "своя".

От малка пее народни песни и обичта й към фолклора е подхранвана - дядо й обича да пее, а внучката често го подканя: "Пей, дядо! Пей, дядо!". Даже й излиза прякор "Пей, дядо!", твърди хроникьорът Александър Абаджиев в една от многобройните си публикации за великата певица. Стоянка се опитва да постъпи в Музикалната академия, но не успява. По житейски причини е принудена да замине при брат си в Америка, но все пак се озовава в Милано. И спечелва "жесток" конкурс за постъпване в прочутата консерватория "Джузепе Верди" - стотина кандидати за три места.

През сезона 1934/1935 г., дебютира като Азучена в "Трубадур" на Верди в малкото италианско градче Сало. Един шанс й дава заболяването на най-известното сопрано по онова време Педерцини - и Елена Николай вместо Сляпата, пее Лаура в "Джоконда" от Понкиели.  Това става в Кремона - града на знаменитите майстори на цигулки Страдивари, Амати, Гуарнери. Междувременно българката от Стоянка Николова получава артистичния си псевдоним Елена Николай.

Важен за кариерата й спектакъл е "Кавалерът на розата", дирижиран в "Сан Карло" в Неапол от автора Рихард Щраус. На репетиции прочутият композитор има някои забележки към певицата, но после е безкрайно доволен. След премиерните вечери Елена Николай 22 сезона е желан гост в града под Везувий. Идва ред и на миланската "Ла Скала".

Постепенно българката се налага като най-добрата изпълнителка на Азучена, Амнерис, Аделджиза в "Норма" (с Мария Калас в главната роля). Сантуца в "Селска чест", Далила в "Самсон и Далила" на Сен-Санс. Пее блестящо и Верди, и веристите, и руски автори (великолепна Марфа в "Хованщина"), и трудния Вагнеров репертоар: тя е първата Брунхилда на италианска сцена след войната.

В България Елена Николай пее само няколко пъти. Опероманите през далечната 1942 г. са могли да се възхищават от Амнерис, Аделджиза и Азучена. Имала е и триумфаотново в същите роли през 1956 г., както и на концерта й със Софийската филхармония на 10 февруари 1956 г., последен за проф. Саша Попов като главен диригент. По-късно се изявява като Еболи в "Дон Карлос" и Азучена.
Блестящата оперна певица, сама слиза от върха на операта и се превърна в блестяща филмова звезда, работила с най-големите майстори на италианското кино. Достатъчно е да споменем Виторио де Сика!
През последното десетилетие от живота си Елена Николай отново се връща към народната песен. "Някъде през 1983 или 1984 г. правех с нея интервю в тогавашния новотел "Европа", днес "Принцес" - спомня си Абаджиев. - Изведнъж тя запя - оперната прима пееше като истинска народна певица и когато излизах от апартамента й, навън се бяха събрали възхитени гости на хотела."
До смъртта й през 1993 г. в "Ла Скала" винаги е посрещана с уважение и преклонение. Дълги-дълги години златната табелка с името й стои на вратата на гримьорната, където са се подготвяли за спектакъл първите мецосопрани на театъра.

Ивелина Димитрова Радионова е родена на 23 март 1977г. в гр. Провадия. Завършва висшето си образование в Икономически университет гр. Варна.

Споделя, че за нея поезията е не само хоби, тя е и начин на живот. От стиховете й изгряват лъчи на любов, вяра, мечти и красота.  „В тях присъстват най-съкровените чувства на жената, която обича живота, жадува за красота и топлина и е свободолюбива като птиците, конете, вятъра и  вихрения танц.”

Акцент в творчеството й е обичта й към родината и народните песни.

Автор е на стихосбирките „ България в сърцето ми” и  „ Златни нишки”. „ Копнеж по слънце”,  “В тебе аз ще остана”, и на новелата “Алтъна”.

По нейни стихове са създадени пет прекрасни песни.Сред любимите и поети са: Димчо Дебелянов, Пейо Яворов,  Елисавета Багряна,Станка Пенчева и  Маргарита Петкова.

През април 2016 година Ивелина Никова бе  един от представените през годината автори в нашата библиотека и се срещна с много свои почитатели от Панагюрище.

На 23 април  в понеделник тя отново ще ни гостува и ще представи пред нашата читателска аудитория новата си книга със заглавие „България навеки”.

 Заповядайте в читалнята за възрастни от 17:30, за да погалим сетивата си с красивото творчество на Ивелина - една родолюбива българка.

На 12 януари 2018 г. от 17:30 Община Панагюрище и Общинска библиотека "Стоян Дринов", организират представяне на дебютната стихосбирка "Дневник на душата" от младата пловдивска поетеса - МЕРИХА ЧОЛАК. В срещата ще вземат участие и талантливите изпълнители на рок група „MODICA”.

Ако желаете да надникнете в света на едно чувствително момиче и да откриете себе си и чувствата си из между редовете на книгите ,то значи тази книга е точно за вас.

Дарение от 1419 броя художествена, историческа и друга литература

получи Общинска библиотека „Стоян Дринов” от „Райна Княгиня - П” 

ООД.

Поредното дарение включва и много заглавия от местни автори.

Колективът на библиотеката е изключително благодарен за дарителския

акт, който ни даде възможност да обогатим за пореден път нашия фонд.

"Всеки от нас се ражда и умира. Казват, че когато смъртта ни прибере, това е за да открием отново източника на живот. Тогава нашата душа полита в безвремието, докато дойде моментът да завърти отново колелото на земните си дни. Понякога, съвсем неочаквано, човек губи своята единствена Любов необратимо. Тогава той пада опустошен и остава сам, за да понесе най-голямото страдание. Да съществува без човека, когото обича! Но една жена намери сили в себе си и успя да се изправи! Тя продължи да ниже своя Гоблен на живота с надеждата, че когато смъртта я прибере, любимият човек ще я чака във вечността! Защото има души, които са толкова силно свързани, че съдбата им е отредила да бъдат заедно завинаги!"
Ивайло Митев

Всеки от нас се ражда и умира. Казват, че когато смъртта ни прибере, това е за да открием отново източника на живот. Тогава нашата душа полита в безвремието, докато дойде моментът да завърти отново колелото на земните си дни. Понякога, винаги неочаквано, човек губи това свое право необратимо. Тогава, останал сам, той полита към залеза на своето време. Един мъж направи твърде късно своята горчива равносметка и опустошил себе си, остана сам пред мрака на безкрайната бедсна! Изгубил безвъзвратно своята най-велика божествена привилегия да живее, той сам прекъсна завинаги нишката на своя Гоблен на живота и полетя, но не към вечността, а към завършека на своята, дарена от Създателя съдба. Защото има души, които дори Смъртта отказва да прибере!