Стоян Иванов

Той се казва Стоян Иванов. Роден е в град Панагюрище и в момента е в осми клас на СОУ „Нешо Бончев”. Председател е на клуб „Млади възрожденци” към Обединен детски комплекс. През 2015 година е номиниран за Герой на децата в наградите „Златна ябълка”, организирани от Националната мрежа за децата. Предложението е направено от Никола Кацарев за това, че за Коледа и Великден Стоян подарява ръчно изработени картички на Дома за деца с увреждания в града. С този жест той им дава надежда и показва, че обществото е съпричастно към тях.

Стоян е и момчето, което ни очакваше още преди 10 часа с книга в ръка в парка, за да вземе участие в инициативата „Чети с мен”, организирана на 6 юни. Той е и първият ни доброволец, изразил желание да помогне при обучението на хора в пенсионна възраст по Начална компютърна грамотност.

Пише сравнително от скоро, но  вече има голям набор от стихотворения. Литературата за него  е начин на живот и вярва силно, че всяка книга е инвестиция в бъдещето.

 

                Той, Апостолът

 

Апостолът бе млад, хубав и смел,

с подкупващи светли, славянски очи

подготвяше тайно, велико, народно събрание

и знаеше как пред врага да мълчи!

 

Безкрайно обичаше своята роднина,

обичаше своя беден, изстрадал, славянски народ.

Опознал бедност, мизерия и глад във чужбина

Тъмнееше мрачен балкана, завивка му беше небесния свод.

И злодеят, шпионът, тайно слухти

и пренася, долно квичи

за мръсни монети, продаде на взвод,

предаде той своя народ -

 

Апостолът бе заловен…

 

Достойно пред турския съд той се държа,

пред страшната клетва докрай издържа.

 

За народа триклет сам се пожертва,

- ‘’Българийо, себе принасям ти в жертва’’!

И бесилото мрачно, виновно мълчи,

не смее да гледа героя в очи.

А очи тъй сини - Кристал

- ‘’Българийо, тебе поставям на най-високий пиедестал’’!

Народе…?!?

Избран

 

След толкоз години се срещаме пак,

съща от спомените ми, ‘га бях хлапак.

След погледи бързи пламват искри ,

кого заблуждавам, само слънце блести?!?

 

Спомени бавно нахлуват, виждам сълзи,

говорят ми нещо, не слушам уви…

Боли…

 

Дори не разбрах, как  останал съм сам,

нo разбрах, че се чувствам избран -

избран за болка жестока уви,

в мисли поглеждам твоите очи.

 

Много години скитах се сам,

мислех за тебе, къде си сега,

но знаех, че си някъде там,

скрита от мен до сега…

 

Ах, обичах те много, обичам те пак!

Отминали  мигове, спомени жънах уви,

Боли… Ах, как боли…

 

 

               Щастлива

                                                                                                         

Животът тече си тихо, нормално

проблясъци някакви - просто банално.

Дните менят се бавно, беззвучно,

емоции няма… Без тебе е скучно

 

Край!

Няма я вече моята искрица,

загубих моята най-ценна, необменна парица.

 

Далече си мила, много далече,

на самота тежка, жестока ти ме обрече.

Отминали спомени връщат се пак,

досещам се, бил съм глупак…

 

Помня очите ти сини, устните сочни.

 

Отиде си, без да кажеш и дума,

аз за теб бях просто една гума,

гума играеща по поредния лист,

лист пълен със моята рима.

 

Ах, моля кажи ми, че още те има,

че утре ще дойдеш чудесна, красива.

Кажи ми, че с мене пак ще си щастлива…

 

 

© iLib  Прима-Софт