ЦЕЛУВКАТА ЛЕКУВА ВСИЧКО

    Тони по цял ден тичаше из къщата. Качваше се на табуретките, провираше се под масата, обикаляше около печката и от време на време проплакваше:

      - Мамо, ударих си ръчичката. Мамо, опарих си пръстчето. Мамо, паднах от кончето. – и тичаше бързо при мама, мама да лекува болното място с целувка.

     И със сигурност този метод на лечение даваше резултат. Щом меките устни на мама докоснеха ударената ръчичка, тя веднага оздравяваше и Тони хукваше към новите си приключения.

     Но около Тони имаше много възрастни хора и всички те бяха болни и пиеха хапчета. Дядо му всяка сутрин изпиваше по едно голямо бяло хапче, едно по-малко розово и едно съвсем, съвсем мъничко и жълтичко. Баба му пиеше големи продълговати зелени хапчета. И Тони започна основателно да се усъмнява в маминият начин на лечение. Ако всички болки минаваха толкова бързо с една целувка, защо тогава всички хора някой не ги целуваше по болното място и те веднага да оздравяват. И когато веднъж по невнимание Тони отново си удари главата в ръба на масата, отиде при мама и вместо да каже:  

      - Мамо, ударих се, целуни ме.

     Той отиде при нея и сериозно каза:

      - Мамо, дай ми едно хапче.

      - За какво ти е хапче? – недоумяваше майката.

      - Ударих си главичката и искам хапче да ми мине.

      - Няма такова хапче, миличко.

      - А защо всички пият хапчета?

     Това определено не беше никак лесен въпрос или по-точно не беше лесен отговорът. Защото от само себе си следваше въпросът „А защо са болни” и нямаше измъкване от този лабиринт. Нещо като главоболието, което мъчеше Мила от известно време и тя тъкмо беше решила да изпие някакво лекарство, с надеждата, че може да й помине малко. Направо й се плачеше от болка. Тя клекна до малкото си момченце и напълно сериозно, с най-сериозният възможен тон каза:

     - И мен ме боли главичката, мило, но няма да пия хапчета, защото имам теб. Целуни ме да ми мине. Сигурна съм, че целувките са вълшебни и лекуват всичко. Важното е да има някой, който да те целуне истински. Някой, който да те обича наистина. Обикновено хората се разболяват, защото няма кой да ги обича истински. Ти обичаш ли ме?

      - Обичам те, мамо. – каза Тони и целуна майка си по челото.

      - И аз те обичам, – усмихна се Мила и също го целуна по рошавата главичка.

     - Когато някой те обича истински, няма да се разболяваш, нали, мамо? А ако си бил болен преди да го срещнеш, бързо, бързо ще оздравееш. – заключи мъдро Тони.

ПРИКАЗКА ЗА БАБА МАРТА

Живяла Марта със своите братя далеч в планината. Братята й носели едно име — Сечко. Само че единият наричали малък, а другия — голям Сечко.

От високата планина те виждали и чували всичко, каквото става по земята. Усмихвала ли се Марта, погалвала и гадинки, и тревички. Стопляла простора с благата си усмивка, блестяло като златно слънцето, прелитали весело птичките.
 

Веднъж една млада пъргава невеста подкарала овчиците си в планината, зер топло слънчице огряло, птички се обадили, та тревица стоката да попасе.
 

— Не извеждай, булка, ваклушите на паша, рано е! Скоро Сечко си отиде — думал й свекърът, стар стария.
 

Преживял е много той и мъдро може да поучи. По слънцето познавал старецът кога ветрове ще завеят, по месеца разбирал кога дъжд ще захване, кога град ще бие, кога зла зима ще вилнее.

— Кърпикожусите цъфтят сега, снахо — топло й напомнил старецът. — Това е цвете лъжовно, не прецъфти ли, не му вярвай, кожухчето не сваляй!
 

— Е, тейко, какво ще ми стори Марта? Тя е жена и зло на жена не може да направи — казала невестата и подбрала овцете и козите нагоре към планината.
 

Дочула Марта тези думи и тежка мъка й домъчняла. Нищо че е жена, и тя може да покори слънцето като братята си, и тя има сила бури и хали да посее, и тя знае кога слънчев благодат да прати. Какво от това, че жена й думат!
 

Не минало много. Тъмни облаци надвиснали над планината. Ветрове забрулили безмилостно набъбналата гора, леден сняг зашибал, захванала люта зима. Сковала се земята, замлъкнали птиците, секнал ромонът на ручея.
 

Непокорната млада овчарка така и не се върнала вече. Тя останала вкаменена заедно с овчиците си горе в планината.

Така останал обичаят да се правят мартеници, за да е радостна "баба Марта" и да носи само добрини на хората.