Анкета
В какви обучения, провеждани в библиотеката, бихте се включили?

начална компютърна грамотност
0.87% - 32
езикови
1.63% - 60
друго
62.99% - 2315

Гласували: 3675

Нашият град


115 години от смъртта на Петър Пантелеев Карапетров

Петър Панталеев Карапетров (с литературен псевдоним Черновежд) е публицист, печатар, книгоиздател, редактор на в. "Ден", историк на Панагюрище. Той е един от просветните и будни умове на своето време. Произхожда от семейство на заможни джелепи.

По негова инициатива на 27 юли 1865 г. е основано панагюрското читалище "Виделина", на което става пръв председател. През 1866 г. заминава за Цариград, където се отдал на просветна и книжовна дейност. През 1873 г. станал председател на българското печатарско и книгоиздателско дружество "Промишление", основано през 1870 г. Става издател на в. "Ден" - един от най-известните български вестници, излизащи в Цариград в навечерието на Априлското въстание.

През 1879 г. е назначен за член на Окръжния съд в гр. Кюстендил, а след това и за секретар на Върховния касационен съд. През 1880 е избран за народен представител на Кюстендилска околия в Народното събрание. Бил е първи софийски мирови съдия, началник на прокурорско отделение, главен секретар на Министерството на правосъдието, член на Софийския окръжен съд, началник на отделение в Министерсвото на просветата.

Автор е на книги за българската история и история на Панагюрище. Избран е за дописен член на Българското книжовно дружество (дн. БАН).

 

Произведения

  • Карапетров, П. Материали за описвание града Панагюрище и околните му села. Средец, 1893
  • Черновежд, Кратко описание на Панагюрското възстание, провъзгласено на 20-й априлий 1876 година... Средец, 1893
  • Кратка история на българската черкова. Средец, 1894.
  • Сбирка от статии. Средец, 1894.
  • Наръчен денослов за 1875 проста година / Наредил П. П. Черновежд. Цариград, 1874.

 

162 години от рождението на Райна Попгеоргиева - Райна Княгиня

Из спомените на Райна Попгеоргиева

„На втория ден на свободата знамето бе довършено. Тогава, по желание на гражданите, трябваше да го взема на ръце, да препаша сабя и револвер и да седна на избран кон, за да премина през целия град и да оповестя на събралия се по улиците народ, че петвековното турско иго е отхвърлено завинаги. Това беше най-тържественият ден на нашата кратковременна свобода. Беловласи старци, редом с невръстни деца, вървяха навсякъде след мен, пееха любими народни песни. Жени, девойки и старици хвърляха върху нас толкова много ухаещи и разноцветни букети, че целият път беше постлан с тях като великолепен  килим. Виковете «Ура!» и «Да живее!» нямаха край. Тази тържествена процесия продължи до вечерта.“

 

На 18 януари 1856 г. , точно преди 162 години в Панагюрище е родена Райна Попгеоргиева Футекова-Дипчева, по-известна като Райна Княгиня - българска учителка, ушила главното въстаническо знаме на Панагюрски революционен окръг за Априлското въстание. Когато Георги Бенковски ѝ предлага да ушие знамето на Априлското въстание, Райна е само на 20 години и главна учителка в девическото училище в Панагюрище.

Размерите на знамето са 2 на 1,5 м, като има две лица и е поръбено със сърмена ивица. Лъвът на знамето е нарисуван от Стоян Каралеев (Баненеца) по образец на лъвчето, отпечатано на корицата на Устава на БРЦК, а буквите са изписани от Иванчо Зографа. Освен надписа „Свобода или смърт“ в долния край има и две букви — „П“ и „О“ (за „Панагюрски окръг“). В деня на освещаването му - 22 април Райна му пришива приготвени през нощта пискюли. Осветено е от свещеници от града и околните села.

След потушаване на въстанието Райна Княгиня е освободена от затвора благодарение  намесата на европейски дипломати. Изпращат я да следва в Москва –  учи за акушерка. Там написва и своята „Автобиография“, излязла най-напред на руски език. Едва през 1934 г. е преведена на български, като това е първата книга, в която се разказва за Априлското въстание. В Москва, чрез жените от Дамския благотворителен комитет, се включва във възпитанието на 32 панагюрски сирачета, сред които е и по-малкият ѝ брат. Търновският митрополит Климент я кани за учителка в Търново. Три години по-късно тя се връща в Панагюрище, омъжва се за учителя Васил Дипчев, който става кмет на Панагюрище и му ражда пет момчета. Двамата се преместват в Пловдив, но по времето на русофоба Стефан Стамболов той не може да си намери работа. През 1898 г. Васил Дипчев е избран за народен представител и семейството се премества в София. Дипчев обаче е преследван политически и след побой в Черната джамия, умира.

Райна остава вдовица  с четири малки деца на ръце като, най-голямото й дете е само на 13. Райна Попгеоргиева е първата дипломирана акушерка. Помага на родилки,  предимно в кварталите „Орландовци“ и „Малашевци“. Помага на хората, макар самата тя да е много бедна. Изпраща децата си да учат на държавна издръжка, като сираци във военни училища. И четиримата стават офицери. Първият син – Иван Дипчев участва в Балканската и в Първата световна война, стига до чин генерал и се пенсионира през 1936 г., но комунистическата власт го изпраща в концлагер, а след това го изправя и на съд. Той не може да понесе унижението и угасва в болница. Вторият син - Георги Дипчев, завършва морско училище и като машинист на “Дръзки” участва в потопяването на турския кръстосвач “Хамидие”. Умира от рак. Третият син - Владимир Дипчев, става герой от Балканската война с три ордена за храброст. Напуска войската след съкращенията по Ньойския договор, става чиновник и директор на кинематографията. След Девети септември 1944-а е убит като „народен враг” – бивш офицер. И неговият гроб не се знае къде е, а потомците му са изпратени от народната власт в концлагер. Четвъртият син на знаменоската – Асен Дипчев, също е офицер, полковник. Макар отдавна да е напуснал армията, по време на комунистическото управление също е изпратен в концлагер. Самата Райна Княгиня не става свидетел на трагедията на децата си, защото самата тя заболява тежко и умира през 1917 г. Едва 60 години по-късно - през 1976 г. тленните й останки са пренесени от София в родното Панагюрище и са препогребани там в двора на бащината й къща.

 

Литийното шествие на 1 май

 

Поибренският кръст, с който е благословена и поведена Хвърковатата чета на Бенковски, ще бъде начело на Литийното шествие. То ще започне от Историческя музей в 9:30 ч.1 май 2017 г. и ще продължи до площад „20 –ти Април”. При обявяване на въстанието кръстът е носен от свещеник Недельо Иванов от поибренската църква „Св. Троица”. След раняването му край с. Петрич, кръстът се поема от отец Кирил Слепов – игумен на Калугеровския манастир „Св. Никола”. Кръстът придружава четниците през Еледжик, Белово, Лисец до Тетевенския Балкан. При разпръсването на четата, гибелта на войводата Бенковски и пленяването на отец Кирил, кръстът попада в турски ръце, където се намира до Освобождението. След подписването на Санстефанския мирен договор, със съдействието на Софийския митрополит Милетий, през 1888 година бойната реликва отново е върната на поибренската църква. Литийният кръст е изработен от сребро през 1865 г. Дарен е на църква в Поибрене от Иван Генов Гушлев от същото село.

 

24 януари - 111 години от рождението на Елена Николай

Елена Николай (Стоянка Савова Николова) e родена на 24 януари 1905 година в с. Церово, област Пазарджик, но от тригодишна възраст до завършване на прогимназията живее в гр. Панагюрище. Завършва Американския колеж в Самоков. По това време бъдещата Елена Николай решава категорично, че трябва да учи пеене и така попада на големия педагог и певец Иван Вулпе, който я подготвя за кандидатстване в Консерваторията. На първия конкурс — пеене, тя се представя блестящо, но на втория — солфеж и пиано, се проваля. Оценена е с двойка като безнадеждно немузикална.

Елена Николай заминава за Щатите, където работи, учи философия и италиански в гр. Оберлин, щата Охайо. Постепенно узрява за идеята да напусне университета и да продължи музикалното си образование в Генуа. След известни разочарование тя намира пътя до най-реномираната музикална академия "Джузепе Верди" в Милано. През октомври 1930 г. тя "грабва" журито с ролята си на Далила от операта на Камий Сен-Санс и я приемат. Оттогава датира и съдбовното ѝ запознанство с нейния учител проф. Пинторно. Постепенно Стоянка става една от първите студентки и завършва академията с отличие. За няколко години тя утвърждава таланта си на най големите оперни сцени в Италия. 17 г. е примадона на миланската "Ла Скала" и 22 сезона на "Сан Карло" в Неапол и още толкова на "Арена ди Верона".

През 1963 г. по свое желание напуска оперната сцена, но за сметка на това продължава кариерата си в киното. В периода 1963 - 1968 г. се снима в седем филма, като първият филм, в който участва, е "Il boom" ("Бум") с участието на Алберто Сорди и режисьор Виторио Де Сика.

И до днес Елена Николай е ценена като една от най-значимите оперни певици на ХХ век.

Великата българка умира на 23 октомври 1993 г. в дома "Верди" в Милано, построен от легендарния композитор за последно убежище на възрастните музиканти.

Спомени на Атанас Сугарев за нея виж тук

 

Конкурси и награди за начало на Седмицата на духовността
Тази седмица започна с кампания „Дари любимата си книга с послание към следващия й читател и продължи с обявяване на резултатите от два конкурса - за есе на тема "Народното будителство днес" и мултимедийна презентация на тема „От стария албум на моя род”. Освен това, на най-големия дарител на Общинска библиотека „Стоян Дринов“ проф. д-р Лука Кръстев бяха връчени Паметния знак на Панагюрище, благодарствен адрес и икона на Св. Богодорица с младенеца.

 

© iLib  Прима-Софт