Панагюрище е разположен в южните поли на Същинска Средна гора, сред спокойна и живописна котловина, прорязана от бързащата на юг река Луда Яна. Географското положение на града се определя от координатите 42⁰, 32`, 10`` северна ширина и 24<sup>0</sup>, 11`, 12`` източна дължина от Гринуич. Надморската височина в центъра на града е 540 метра, средната годишна температура е 10⁰С, а средните валежи през годината – около 550 мл на квадратен метър. Основното вероизповедание е източноправославно.

Град Панагюрище възниква върху земя, населявана от дълбока древност. Тук са открити праисторически паметници, селища от желязната епоха, тракийски селища.

На сегашното си място градът се оформя на базата на околните махали и средновековните крепости Душковченин и Красен около XV век. Първото сведение за града Панагюрище се открива в турския регистър от 1576 г. Две преселения – от македонски бежанци през XVI век и 200 семейства от с. Войника, Ямболско – заедно с местното население определят за няколко столетия напред чисто етническия състав на населението. По време на Османското робство Панагюрище има статут на войнишко селище и се ползва със значителни привилегии.

Легендите свързват основаването на града с драматичните времена след османското нашествие на Балканите в края на XV век. Името си градът придобива от малкия панаир, който се устройвал на брега на реката (панагюр е синоним на панаир в югозападните български говори). По време на робството редом се употребява турското име Отлуккьой, среща се и названието Каменград.

През втората половина на XVIII век и в началото на XIX век Панагюрище преживява голям стопански и културен разцвет.

Около Панагюрище се намират редица археологически паметници – свидетели на древното и средновековното минало. През 1949 година край града е открито уникалното и със световна известност Панагюрско златно съкровище. Панагюрище е един от центровете на Българското възраждане и на борбите за национално освобождение.

Панагюрище е име – символ на националноосвободителните борби в България против османското робство. По време на Априлското въстание градът е център на IV революционен окръг. Тук населението се вдига най-масово и организирано на борба срещу вековните поробители. Оборище – мястото, където се вземат решенията за въстанието – е предтеча на българския парламентаризъм и демокрация. В Панагюрския край реализират революционния си талант апостолите Георги Бенковски, Панайот Волов, Георги Икономов, летописецът Захари Стоянов, местните дейци, които станаха национални герои – Павел Бобеков, Найден Дринов, поп Груйо Бански, Димитър Коклев, поп Недельо Иванов и панагюрските войводи Иван Парпулов (Орчо), Ильо Стоянов и Кройчо Самоходов. Подвигът на легендарната девойка Райна Княгиня се превръща в един от символите на борбата. Свободолюбивият дух на панагюрци ги приобщава към борбите за национално освобождение и социална справедливост, в които дават над 1100 скъпи жертви.

Епохата на Българското възраждане разгръща в пълна мяра духовния потенциал и обществената енергия на жителите на града. По това време вече съществува черквата „Св. Тодор Тирон”. През 1818 г. в града започва изграждането на черквата „Въведение Пресвятия Богородици” и от 1856 г. – на „Св. вмчк. Георги Победоносец”. През 1839 г. тук е изградено едно от първите взаимни училища в страната, а през 1841 г. – второто у нас женско (девическо) училище. През 1865 г. се създава и панагюрското читалище „Виделина”.

В тази епоха Панагюрище дава на българската наука, просвета и култура такива забележителни личности като Цвятко Хаджигеоргиев, Велко Королеев, Дамаскин Рилец, Сава Радулов, Васил Чолаков, проф. Марин Дринов, Стоян Дринов, Нешо Бончев, Петър Карапетров, Атанас Шопов и др. Тук намират място за изява и други видни български книжовници и просветители.

Историческите места в града са съхранили достолепието и мъжеството на отминалите епохи.

Икономиката на града има традиции, които отиват назад във вековете. На основата на традиционния скотовъден поминък в началото на XIX век се развиват редица занаяти: джелепството – търговия с угоени овни, абаджийството – производство на аби от домашно тъкан шаяк, мутафчийството – изработването на изделия от козина, табачествдото – обработка на кожи, обущарството, а също така и златарството. В различните занаяти в онова време работят над 550 майстори, а общо с калфите и чираците – над 2500 души. В края на XIX век в града се полагат основите на килимарството- тъкане на килими, персийски тип. През XX век постепенно занаятчийският характер на труда е заменен от фабричната индустрия. След 50-те години на XX век градът преживява икономически подем. Разгръща се текстилната промишленост, рудодобива, усвояват се високи технологии в оптико-механичното и електронно уредостроене. През 90-те години на XX век въвеждането на пазарната икономика отприщва инициативността и предприемчивостта на панагюрци. Регистрираните частни фирми и търговски дружества са над 2000. Образователното дело в града непрекъснато се развива. Културната дейност е съсредоточена в читалище „Виделина”, Театър дом-паметник и Историческия музей, а многобройните паметници напомнят за бурната история на града.

Панагюрище е център на община, в която влизат селата Баня, Бъта, Елшица, Левски, Оборище, Панагюрски колонии, Поибрене и Попинци.