ЕЛЕНА НИКОЛАЙ

         Има моменти, които остават незабравими, и за които през целия живот се спомня като за някакъв вълшебен сън. Съществуват духовни радости, при изпитването на които всичко лошо, делнично и суетно излетява от нас; ние се чувстваме в сферите на едно свръхземно битие и бихме желали това състояние на временно опиянение от най-чисти възторзи да продължава до безкрайност. Действителността, обаче, е достатъчно сурова, за да не позволи да се поддаваме за дълго време на илюзиите, породени от естетическите съзерцания и въздействието на истиското изкуство. И все пак, макар и в непрестанна борба с несгодите и честно загрубели в страшния житейски водовъртеж, ние дирим отмора и разнообразие в преживявания от по-възвишено естество, които облагородяват, очовечават и осмислят живота. Съзнателно или пък неволно, ние жадуваме за истинско изкуство, та в него и през него да намерим духовно успокояване и просветление.

         Един незабравим момент от моя живот беше тая хубава лунна вечер преди 8 години, когато едно младо момиче, свенливо седна пред пианото на нашия театър и изпълни няколко песни. Едно скромно, с изопнати коси панагюрско момиче, прояви тогава за пръви път пред нас своето музикално дарование и израстна пред очите ни като една вдъхновена жрица на тоновото изкуство.

         Това беше по повод изнесената интересна сказка за Северна Америка от нашия съгражданин Цвятко Багрянов, евангелски пастир в същата страна. Когато сказката свърши на публиката се съобщи, че госпожица Стоянка Николова, студентка в консерваторията в Милано, Италия, ще изпее няколко песни. Зрителите любопитно отправиха погледите си към сцената, без да имат представа за рядкото удоволствие, което ги очаква.

         Ето, прозвучават плавно първите акорди, и из залата се разнася един мек, галещ душите, глас. И все по-властно тоя глас завладява слушателите, унася ги, докарва ги в сладостна забрава. Тоновете излизат като че ли из дъното на една ридаеща душа и разтръсват цялото същество на прехласнатия слушател. С красив тембър, плътност, широта, неизказано нежен и топъл тоя глас свободно вибрира и неусетно се прелива в различни модулации, елегантно се извива, ту игрив и тъжен, ту спокоен и трогателно драматичен. Всичко се сля в някаква звукова омая, а публиката е изпаднала в екстатично състояние. Когато сетния тон стихва и финалния акорд бавно замира, несдържани аплодисменти разтърсват залата.

         Певицата, която ни очарова със своя рядък глас и великолепно изпълнение, сдържано се покланя и пак така скромно излиза от сцената.

         На всички стана ясно, че пред нас се прояви един изключителен музикален талант и че на нашата млада съгражданка предстоят бляскави успехи на концертния подиум. Ала никой не подозираше, че тая разкошна интерпретаторка покрай високите си гласови данни притежава и големи сценични заложби. И малцина от нас впоследствие знаеха, че възходящата оперна знаменитост от най-прочутата световна опера – Миланската скала – е същото онова скромно момиче, което преди няколко години ни приобщи към истинското тоново изкуство с ненадминато майсторство и задушевност. Оказа се, че Стоянка Николова бързо е надскочила чисто концертното поприще и е станала една от първите оперни сили на Скалата, под артистичен псевдоним Елена Николай, и по всеобщите признания на публиката и строгата критика, е едно щастливо съчетание на прекрасни гласови и артистично-художествени качества.

         В своя непрекъснат възход тя с еднакъв успех възсъздава типове и играе роли, за които е потребно царствено величие или пък е необходимо да се изрази безизходното страдание на някоя жена из низините. Упоритата работа и системната школовка, съчетани с най-финна музикалност и вродена артистичност позволиха на нашата оперна артистка да се домогне до най-високите постижения и да изнесе на сцената съвършенни образи на художествено превъплотяване. Без излишно разточителство при разгъване на своята музикална мощ, чужда на ефтини външни ефекти, винаги вярна на артистичната си природа – да дава естествена и правдива игра, да осмисля всеки жест, да оживява всяка отсянка на гласа и движенията си, Елена Николай е желана гостенка на всеки оперен театър.

         От 18 до 25 септември т. г. Софийските любители на оперното изкуство имаха щастието да видят Елена Николай на сцената на Българската народна опера. Музикалните критици са единодушни в преценката си за нея. Констатацията е, че тя се е оформила вече като артистка от голям стил и е дала великолепна игра, рядка по своето изпълнение, както в гласово, така и в чисто сценично отношение. В операта „Трубадур“ тя е изпъкнала като нещо изключително, изпълнявайки ролата на Азучена – нейната коронна роля. С истинско художествено проникновение и дълбоко вживяване е изнесла и царствената роля на Амнерис в операта „Аида“.

         Ние, съучениците на Елена Николай, можахме само откъслечно да я чуем по радиото в „Аида“, лишени от възможността да я видим на сцената в нейната стихия. Участвувайки в общата радост от все по-големите успехи на нашата знаменита съученичка, ние можеме само от далеч да я сърадваме и да изразим възхищението си, като пожелаваме щото някогашната свенлива Стоянка Николова да дойде пак между нас, за да ни дари с чара на неоспорваното изкуство на прочутата оперна звезда Елена Николай.

в. Оборище, бр. 327 от 20 септември 1942 година

Атанас Сугарев