История на библиотечното дело в Панагюрище

1821 - Още през 18-ти век в двора на първата панагюрска църква “Св. Тодор Тирон” е имало килийно училище. Двете стаи, в коита се е помещавало училището, са впръскали сред малките българчета знания по църковно пеене и четене. Учело се е българско четмо. Панагюрци съзиждали пламъка на националното будителство и с други килийни училища, помещавани в частни къщи и при манастирския метох в “Драгулин”[1]

1818 – В изградената много по-късно църква “Св. Богородица” (1818 г.) се пазели много стари ръкописи – пергаменти на руски, български и сръбски език, които датират откъм XIV век. Всички ръкописи вероятно били много ценни, тъй като Априлов, минавайки през Панагюрище 1835 год., взел по-голяма част от тях а по-късно от тях взел и Марин Дриновь които ги използвал за своите научни работи. По-късно те били пренесени в новооткритото светско училище. За тях проф. Марин Дринов пише : “При голямото мъжко школо съществуваше библиотека, която имаше 2000 тома български и руски книги. В тази библиотека аз намерих около 15 сръбски и български ръкописи, от които някои се отнасят  към XIV век. От тия ръкописи особено ме заинтересува един сборник, който с позволението на гражданите взех със себе си  и след време да им го повърна. Благодарение на това обстоятелство тоя паметник, който се намира и досега у мен, избягна участта, постигнала останалите панагюрски ръкописи; както те всички, така и всичката библиотека изгоря заедно с школото, което турците запалиха, когато разбиха и опустошиха Панагюрище”[2].

1818 – Цвятко Хаджигеоргиев (Панагюреца) съставя една от първите български печатни книги – “Вечният календар”, отпечатана в Будиме, Румъния.[3]

1825 –Рибният буквар на д-р Петър Берон е въведен като учебник в Панагюрище след първото му излизане (1824 г.). В Панагюрското училище са имали като учебници освен Бероновия буквар и всички печатни книги на новобългарски език, които са попадали в ръцете на тогавашните учители[4].

1838 – Панагюрци откриват мъжко взаимно училище. Това е седмото по ред българско училище – просветно гнездо, от което изпървом притаени, а сетне възторжени и гласни излизат един след друг певците на националното освобождение, на народната просвета и култура. В нарочно построената сграда, училището се урежда от колоса на нашето възраждане – Неофит Рилски. За няколко години броят на учениците достига 600. Училищната книжнина и свидетелствата се подпечатвет със собствения на училището печат, с надпис “Панагюрище – училищен печат”. В средата на неговата кръгла форма е изобразена училищна сграда, а над нея – пеещ петел.[5]

1841 – През 1841 год. се открива и класно училище. Негов ръководител и благодетел е видният панагюрски просветител Сава Радулов. Жаждата за просвета скоро налага необходимостта училището да се разшири в четирикласно. Неговите възпитаници, между които и Марин Дринов, Нешо Бончев, Христо Г. Данов, добре подготвени учители, носят факела на знанията от Панагюрище във всички краища на все още поробената ни, но кипяща в трепета на предосвободителния ни устрем Родина. В същата година в Панагюрище се основава и женско училище – след Плевен, второто в България.[6]

1844 – В Панагюрище пристигат като дарение от д-р Петър Берон 160 екземпляра на “Рибен буквар”. Поликарп Чуклев, който е учител по това време в Панагюрище ги разпределя сред най-будните семейства.[7]

1848-1849 – В края на 1847 год. красивата сграда на алилодидактическото[8] училище е опожарено, но това не отчаяло панагюрци – още на другата година издигнали на същите основи нова училищна сграда. Още в началото към новото училище започнала да се урежда библиотека, която след няколко години притежавала много книги на руски, гръцки, български и други езици[9].

1851 – В новопостроеното мъжко училище е създадена библиотека от турски, гръцки, руски, български и черковно-славянски книги и ръкописи. В уреждането на библиотеката най-голям дял имат учителите Атанасий Чолаков и Йордан Ненов, както и тогавашните училищни настоятели : Хаджи Манчо, поп Ненов, Рад Иванов Гешанов, Симеон хаджи Кирилов, Кръстьо Стефанов Балабанов и Динчо Ст. Рапонджийски[10]. Като главен учител Атанасий Чолаков с любов събира десетки ръкописи и книги. Тук са учебниците на Петър Берон, Неофит Бозвели, Сава Радулов, тук са списание "Любословие"  "Цариградси вестник" и други издания.[11]

1853 – Велко Королеев написва втория панагюрски “Месяцослов или календар вечен”, отпечатан в Цариград. На страница 47 от “Месяцослова” срещу датата 11 май Королеев е записал: “В този ден творим памятта на отците наши Методий и Константин, наречен Кирил... учители на българите и на всех славянски народи, и братя единоутрабни от рода Български, които измислили Славяно-Българската азбука и се потрудили, че превели свещеното писание от гречески език на нашия Славяно-Български... Того ради им пишем Празник особить, понеже са и сме длъжни всяко лето да им творим памят и да им празнуваме торжествено Празника...”. През май 1853 год. този ден се чества като общоучилищен в Панагюрище по поръката на техния съгражданин, изпратил тук още през януари екземпляри от своята книга.[12]

1860 – Библиотеката е открита за обществено ползване с голямо тържество в деня на славянските просветители Кирил и Методий – 11 май стар стил, след пламенна реч за значението на просветата, произнесена от учителя Никола Харитонов[13]. Във в. “България”, издаван в Цариград, г. II, бр. 62 от 25.V. 1860 год., четем осведомителна бележка за забележително културно събитие, заченато от панагюрци през 1851 год. и осъществено през май 1860 – та година. В деня на Кирил и Методий, с пламенна реч на учителя Никола Харитонов, панагюрци тържествено откриват своята първа училищна библиотека, за която десет години упорито и грижливо събират български, турски, гръцки, руски и черковно-славянски книги и ръкописи. “... да се всади в душите на младите чист патриотизам и да оживеят в сърцата им добродетелите” – ето целта на многогодишния самоотвержен труд на учители, училищни настоятели и надзиратели, ето призванието на първата панагюрска библиотека.[14]

1863 – Жаждата за просвета довежда в 1863 год. до основаване на култулно-просветен кръжок за четене и беседване. На стария печат на читалището в средата, е издълбана тая година, която се счита като начало на читалищен живот[15].

1864-1866 – В Панагюрското училище учителствува Василий Чолаков. Под влияние на Константин Миладинов Василий Чолаков започнал да събира български народни песни, приказки и поговорки, които по-късно издал в “Български народен сборник” (1872 год., според Б. Ангелов с помощта на Сава Радулов книгата е обнародвана 1871 в Болград[16]). От него има и една малка книжка “Описание на село Панагюрище”, която съдържа интересни данни за Панагюрище и е издадена през 1866 год. от новоучреденото Читалище.[17]

1865 –– 20-годишният Петър Карапетров - тогава печатар в Цариград, известен книжовник и публицист преди и след Освобождението, написва и приготвя устава на бъдещото читалище. На 27 юли 1865 год. след подписване на устава се съставя първото читалищно настоятелство под негово председателство. В настоятелството влизат следните членове: Филип Щърбанов – подпредседател, Кръстьо Гешанов – ковчежник, Искрьо Мачев – писар, Иван Джуджев – негов помощник, Рад Иванов – книжар (библиотекар), Иван Маньов – негов помощник. Всички те се провъзгласяват за членове-основатели. Симеон Хаджикирилов, онаследил от баща си богата библиотека от книги, ръкописи, списания и вестници на български, руски и старославянски езици, дава няколко книги на Васил Априлов при идването му в Панагюрище, а по-късно дарява значителна част от тях на новооснованото Читалище “Виделина”. Сам той обогатил библиотеката с много нови книги с подчертано революционно-патриотично съдържатие. Тези именно книги, наред с писаното от всички наши възрожденски автори от отец Паисий насетне, са влезли в основата на книжния фонд в новото читалище. Хаджи Манчо Попненов – златаря, подарил на читалището първия печат, направен от самия него.[18] Започва записването на членове и събиране на парични помощи. Читалището развива оживена дейност чрез четене на книги и вестници, разясняване съдържанието им и изнася сказки. Като най-ревностен деятел и добър четец се проявява секретарят Искрьо Мачев, а като най-добър сказчик – Василий Чолаков.[19]

1868 – На годишния акт на класното училище Искрьо Мачев, приел председателството на читалището след Филип Щърбанов и Захари Койчев, произнася слово, в което се спира и на незавидното положение, в което е изпаднало читалището, като с трогателни думи апелира за по-дейно участие в неговия живот. “Със сърдечна жалост изповядам, че от едно време насам по причина, че го не посещават членовете му, читалището твърде е задрямало, и като че ли за голям срам е дошло до издихание. Това нехайство ни принуждава да се обърнем към съвъзрастните ни и ученолюбиви младежи: Братя! Напрегнете си силите да закрепите това неоценимо заведение. Ако другите народи имат безбройни разни учебни заведения, а ние сме лишени от всяко нещо, което може да даде човешки познания, едно средство имаме пред очите си, старайте се да го закрепим и усъвършенствуваме, понеже то ще ни даде съвременни познания, то ще ни въведе в пътя на цивилизацията. Това, което не сте стояли до време в училище да си го спечелите, тук ще го придобиете”.[20]

1869 – От тази година се забелязва голям подем в читалищния живот. Разменят се мисли по всички обществени въпроси и се проповядат смели идеи, които си пробиват вече път сред българската общественост под мощното влияние на руската прогресивна и революционна мисъл. Библиотеката се обогатява непрекъснато със стари и нови книги, списания и сбирки от всички български вестници, които се издавали в чужбина и в пределите на тогавашната турска империя. От вестниците най-много се харесвал в. “Македония”, редактиран от Петко Р. Славейков.[21] През същата година читалищното настоятелство отпуска парична помощ за обучението на “едно нашенче, сиромашко чедо”, възпитаник на Цариградското медицинско училище. В дописка от Панагюрище, публикувана във в. “Македония” от 24.V. 1869 год., не се споменава име, но по това време студент в Цариградската военна медицинска академия е бил 18-годишния син на бедния Станьо Бобеков (слуга в Цариград), Павел Бобеков – по-късно председател на читалище “Виделина” и участник в Априлското въстание от 1876 год. За подпомагане друг младеж да учи медицина  в Австрия съобщава четири месеца по-късно в. “Турция”, бр. 29 от 26.IX. 1869 год., но и неговото име не е дадено. Следва да се отбележи и подписката, пусната от читалището за събиране на парични помощи, с които Райна Попгеоргиева е изпратена като степендиантка в девическото педагогическо училища на Анастасия Тошева в Стара Загора.[22]

1870 – Атанас Шопов, завършил българското училище в цариградския квартал Фенер и Военно-медицинска школа към османската армия, известно време работил като писар в печатарско сдружение “Промишление при Петър Карапетров”, създава театрална трупа при читалище “Виделина”, където с Павел Бобеков поставят пиесата “Многострадалната Геновева”. Две години по-късно Шопов обнародва превода на трагедията “Смъртта на княз Потемкин”. С публикуването на оригинални стихове, обзорни статии и преводи в сп. “Читалище” и други възрожденски издания не се изчерпва писателската дейност на младия панагюрец. Издава своите преводи на “По възпитание на девойките” от Фенелон и ”Хромият дявол” от Ла Саж. Всички свои публикации изпраща прилежно за библиотеката на панагюрското читалище.[23]

1874 – За председател на читалището е избран завърналият се и станал главен учител на мъжкото училище Павел Станьов Бобеков. Отличен сказчик и журналист, преводач на чужди книги, уредник на представления и вечеринки, прекрасен ръководител на учебното дело, той е оставил дълбоки и незаличими следи в обществения живот на Панагюрище[24]. За него Недьо Горинов в бр. 26/927 г. На в. “Панагюрски глас” пише: “... Като председател на читалището, Бобеков е държал сказки, уреждал е представления и вечеринки, подпомагал е женското дружество, превеждал е френски вестници, каквито изписвал за читалището, и осветлявал панагюрци по всички политически и обществени въпроси, които вълнували хората на Балкана и у нас.” Павел Бобеков е напечатал няколко статии в сп. “Читалище” и в. “Ден” (Цариград). Превел е “На сила оженване” от Молиер, ”Бъдни вечер” от Дикенс, ”Дон Кихот”от Сервантес и др.[25]

1876 – До въстанието Читалището се помещава в Хаджидеяновия дюкян, намиращ се на левия бряг на Марешката река, редом с Драгуловата къща и дюкяни, срещу основно училище “Св. Георги”.[26] Читалищната библиотека непрекъснато увеличава книжното си богатство. Учителката Райна Попгеоргиева пише в автобиографията си , че до Априлското въстание библиотеката разполагала 2000 тома книги, 25 ръкописа от XIV век и български и руски периодичен печат. Имало е неделно колективно четене и вечерно ограмотяване. Като пряко участие на читалището около подготовката на въстанието Райна посочва взетите грижи за ушиване на 300 въстанически униформи. Стоян Д. Кузев уверява, че по предложение на Симеон Хаджикирилов книгите в двете стари църкви “Св. Тодор Тирон” и ”Света Богородица”, а също и други стари книги, между които и читалищни, били зазидани в черковните стени. “Стари богуслужебни книги още се пазят в тия черкви, чиято дървена конструкция е напълно изгоряла при опожаряването на града, но яките каменни стени са оцелели. В тия книги беши и сп. “Читалище”, издавано в Цариград и други, а в църквата “Св. Таодор”още се пази един “Часослов” от 1751 год., печатан в Киев – Русия – пише Атанас Сугарев.[27]

1876 – на 30 април стар стил петхилядна турска войска, подсилена с башибозлушки орди, сломява окончателната съпротива на въстанниците и навлиза в града, който бива подложен на изгаряне, а населението – на поголовна сеч и ограбване.  От турските снаряди бива запалено и мъжкото училище, в което се помещавало читалището. Богатата читалищна библиотека изгаря заедно с училищната сграда.[28]

1879-1880 – Още през 1879 год. става известно съживяване, състоящо се в изнасяне на сказки и в събиране на помощи за читалището. Изнасят се пиеси от знаменити автори в големия театрален салон на новоизграденото училище. На 13 януари 1880 год. се избира читалищно настоятелство, начело със секретаря на околийското съдилище Атанас Големанов от Трново, Иван Оряшков става подпредседател, а касиерската длъжност се заема от поборника в Априлското въстание Пею Ст. Дринов. Започва редовна читалищна дейност. Събират се 84 души от най-видните хора на града, за да обсъдят въпроса за засилване на читалищния живот. Събранието приема нов устав на читалището, в който има забележка , че “читалищното име Виделина трябва да напомня както на наследниците ни, така и на самите нас за срутеното от обстоятелствата читалище, което съществуваше до 1876 год. и което е тясно свързано с новия ни политически живот, именувайки се със същото име.” На читалището се поставя за цел “да помага за умственото и нравственото развитие на населението на градеца”. Тая цел ще се осъществи чрез “четене на полезни и нравоучителни книжки и вестници и със сказки”. Определено е читалищната година да започва на 11 май стар стил – деня на Кирил и Методий, който се приема за читалищен празник.[29]

1881 – на 20.XII. общото събрание приема нов устав, в който основните принципни положения са аналогични на устава от 1880 год., но има и нови неща, наложени от времето. В него се казва “За достиженията на целта си читалището ще даржи: а) сказки, б) вечерно училище, в) библиотека от книги и вестници, г) театрални представления, преимуществено из историята и сегашния живот на българския народ, д) материално подпомагане на бедни и благонадеждни ученици при възпитанието им, било в градските, било в други някои училища, е) печатане нравствени книжки” Уставът е подписан от настоятелството с председател Димитър Попстайков и 26 читалищни членове. Книгопазител по това време е бил Цв. Н. Брънчев.[30]

1885 – Тодор Хаджикирилов, син на Симеон Хаджикирилов – един от основоположниците на читалището, застава начело на тайния панагюрски комитет, създаден да се бори против клаузите на Берлинския договор. На 2.IX. 1885 год., заедно с мнозина видни читалищни дейци, той обявява бунта срещи Берлинския договор и провъзгласява свалянето на Румелийската власт. Когато излиза пред пътната врата на дома си, дето е окачено нарочно изработено от сестрите му знаме, Тодор Хаджикирилов дава първия пушечен изстрел, придружавайки го с възгласа: “Долу Румелия!” “Да живее Съединението!”. Възпитаниците и възпитателите на “Виделина” разгарят бунта за съединението на Северна и Южна България, за да разрасне този бунт във всенародно движение и да се увенчае с успех.[31]

1886 – Читалищното ръководство се оглавява от Делчо Кузов – високо образован, с развито обществено чувство. Под негово ръководство настоятелството обръща сериозно внимание на просветителната народностна дейност. Изнасят се редовно сказки и представления. Сам Кузов е държал вечерно време и в неделни дни беседи на научни, общообразователни и възпитателни теми. Той е бил и режисьор на театралната трупа, като за нейния репертоар е превел от руски и френски на български език пиеси, които били давани за първи път не само в Панагюрище, но и в други градове на страната. Следвайки препоръките на Марин Дринов, Делчо Кузев е събрал и публикувал в издадените от Министерството на Народната просвета сборници “Народни умотворения” панагюрски народни песни и пословици.[32]

1890 – Начело на читалищното настоятелство застава Стоян Костурков. Завършил социални науки в Швейцария, Костурков се връща в родиня си град, за да сподели набранат ерудиция и култура със своите съпатриоти и да даде тласък в общия духовен подем на Панагюрище. Не напразно своя път на общественик той почва от читалището, съзнавайки огромната историческа роля на самобитния български просветителски институт. И като няколкократен избранник на панагюрци в Народното събрание, и като министър на просветата през 1918 и 1945 год. Стоян Костурков оставя светла диря в духовното развитие на родния си край. Вън от общопризнатата му дейност в полза на цял народ като общественик и социолог, развил в публични трудове оригинални мисли върху психологията на българския народ, Костурков има особени заслуги за утвърждаване на Панагюрската гимназия и за изтръгване на градеца от изолираното му местоположение с прокарване на ж. П. Линията Пловдив – Панагюрище. Костурков влага цялото си усърдие на изключително просветен българин за укрепване и издигане значението на читалището.[33]

1891 – Библиотеката при читалището обогатява значително книжния си фонд с голямото дарение, което основателят на читалището Петър Карапетров, в изпълнение волята на баща си – Пантелей Карапетров, починал на 13.VI.1891 год. – прави като предава на читалище “Виделина” цялата си бащина библиотека.[34]

1893 – Стоян Костурков отново е избран за председател на читалището. Същата година той изпраща писмо до проф. Марин Дринов в Русия, с което го моли да подари на читалището всички руски списания, в които Дринов е писал по българските работи. Ето и отговора на М. Дринов: “Почитаеми Г.н Председателю, с особено удоволствие прочетох писмото Ви от 16 октомври. От все сърце се радвам за съживяването на достопаметното Панагюрско Читалище “Виделина” и му желая всякакъв напредък. У мен не се намериха лишни екземпляри от ониа периодически списания, в които са напечатане руските ми статии; па и у харковските книгопродавци не могах да намеря тия списания. Опитах да ги получа от Москва и Петербург, по това се забавих с отговора си, но за жалост тия ми опитвания и досега остават безплодни. Сполучих да събера само особени отпечатъци от някои статии, които Ви изпращам. Аз не губя надежда, че рано или късно ще мога да събера и изпратя и другите си руски трудовце, които желаете да имате в читалището. Искрено съм благодарен Вам и на Вашите почтени другари в настоятелството за честта, кояти ми показвате, и която за мене е особено скъпа. Ваш покорен слуга: М. Дринов”. ( Писмото е без дата, но е изпратено през 1893 год.). В Читалищните архиви няма следа ото “особени отпечатъци от някои статии” или от руските трудове на Марин Дринов.[35]

1894 – Годината е ознаменувана с две благоприятни за духовния живот на градеца събития. При едно посещение в Панагюрище, идвайки от Москва, Нешо Бончев откупва сградата, дето се е помещавало “Общото кафене” и я подарява на обината. По-късно, през 1894 год., общината го преостъпва на читалището. Така то се сдобива със собствена сграда. Общинското управление също така взима решение да отпусне място за изграждане на театър. Читалищното настоятелство избира нарочна комисия, която да се занимае със осъществяването на идеята за построяване на театрален салон.[36]

1895 – От отчета за тази година се вижда, че читалището с председател Рад Гемиджиев бива абонирано за всички по-важни списания и вестници, като “Мисъл”, Български преглид , “Ново време”,  “Изкуство”, “Работнически вестник”, “Народ”, “Свобода”, “Знаме”, “Народен лист” и др. Пред следващите години броят на изданията се увеличава с “Българска сбирка”, “Земеделец”, “Македонска беседа”, “Ново земеделие”, “Периодическо списание”, “Юридически преглед” и др[37].

1900 – На проведеното годишно събрание от 11 май се избира ново ръководство на читалището, с председател учителя Стоян Брадестилов. Въпреки различната партийна принадлежност на неговите членове, читалищното настоятелство оставе вярно на старите традиции, залегнали в неговия вътрешен ред и узаконени от устава. В устава се правят важни изменения. Жените получават право на членство при навършени 18 години. Разрасналите театрални нужди налагат да се помисли за намиране на по-голям салон за изнасяне на спектаклите. Настоятелството полага грижи за вътрешната уредба на читалището, за поставяне в известнос на инвентара, завеждане на потребните книги, обзавеждане на сцената и др. Библиотеката се увеличава с нови 244 номера, главно с периодични издания. Въпреки положените усилия читателите намаляват – в годишния отчет е записано, че “само 96 граждани са се ползвали през течение на годината от читалищната библиотека”.[38]

1902 – Избира се ново настоятелство с председател Делчо Кузов. Първото по-сериозно мероприятие на новото ръководство е основаването при Земеделска банка на фонд “Постройка на театър”.[39]

1904-1912 – През тези години председатели на читалищното настоятелство са учителите Кръстьо Цвятков, Атанас Кирилов и Кръстьо Натов. Под тяхно ръководство се провежда усилена читалищна дейност. Предприема се широка акция за записване членове на читалището, за която цел специална комисия обикаля домовете и учрежденията. В читалнята бива поставена книга за отбелязване от страна на желаещите граждани какви сказки ще изнесат и се издава обявление, че всеки гражданин е свободен да приказва в читалището върху какъвто и да е въпрос. Библиотекар по това време е Иван Горинов. Изработва се правилник за читалнята и библиотеката. Разрешава се при общо съгласие на присъствуващите в читалнята да се чете гласно и да се разисква. Интересът към редовно изнасяните сказки е така голям, че читалищният салон се оказва тесен да побере слушателите и сказките се изнасят в двора на училище “Д.р Лонг”. Към 60 вестници и списания покриват масите в читалнята. Във вечерните общообразователни курсове по 4 часа седмично се изнасят лекции по педагогия, лесовъдство, литература, хигиена, културна история, естествени науки, гражданско учение и др. Читалнята привлича все по-голям читателски свят. През 1907 – 1908 год. броят на читалищните членове достига 178 души, читалнята е посетена от 7127 души, а броят на прочетените книги е 2810. През 1909 год. , когато председател е Кръстьо Натов, читалнята е била посетена от 13 750 читатели, което прави средно по 1144 души месечно.[40] Редом с всички излизащи политически вестници, много научни, литературни и други списания у нас, читалището през периода 1908 – 1911 год. се абонира и за световно известното, с голямо влияние в Европа илюстровано френско списание “Илюстрасион”.[41] В навечерието на Балканската война за председател на настоятелството е избран учителя Недьо Горинов. Той премахва недомислието учениците да нямат достъп до читалищните книги. “Виделина” отново възвръща своите посетители и до избухването на войната броят на читателите достига 8250.[42]

1913 – 1915 – През периода на войните читалищният живот замира. Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война оказват своето неблагоприятно отражение върху читалищната дейност. Подем се забелязва само през 1914 и първата половина на 1915 г., когато читалищни председатели са били последователно Кръстьо Цвятков и Атанас Кирилов, като тоя подем се състои главно в невиждания дотогава интерес към книгата. В читалищната библиотека вече има 3500 тома книги, получават се всички български списания. За домашен прочит през 1914 год. са взети 2298 книги, а посетителите на читалнята само за първото полугодие стигат 12 000 души.[43]

1919 – След три години затишие законното читалищно настоятелство на “Виделина” поема отново своите функции. На 23.III. 1919 год. се свиква общо събрание, на което, в присъствието на 532 члена, председателят Анастас Кирилов отчита извършеното през няколкото месеци преди и след войната. Избира се ново ръководство под председателството на Дойчо Бучаклиев. Набавят се книги с революционно съдържание. Библиотеката бива основно подредена от новия библиотекар Боян Боев (учител в гимназията) със съдействието на ученици. Б. Боев е роден в Бургас, завършил естествени науки в Германия, човек със свободолюбив дух и енциклопедически познания; всеотдайно предан на подрастващите поколения; непримирим борец против милитаризма и насилието. В 1924 год. е уволнен от Александър Цанков заради един свой позив срещу потъпкването на човешките права и свободата на изказванията. Умира в София през 1963 год.[44]

1921 – Читалищното настоятелство излиза с предложение да се закрие читалището, като се постъпи в бъдеще съобразно “Закона за достъпните народнообразователни библиотеки” под контрола на държавата, та по тоя начин да се облекчи читалището по грижите за поддържането му. Анастас Кирилов решително въстава против това предложение. Общото събрание отхвърля предложението за закриване на читалището и избира ново настоятелство под председателството на Георги Байректаров.[45]

1922 – След няколко неуспешни опита за свикване на общо събрание и призив от страна на ръководството до гражданството на 26 март 1922 год. се явяват 50 читалищни члена, които излъчват настоятелство под председателството на Кръстьо Цвятков. За библиотекар е избран Боян Боев. Главната придобивка на читалището в този период е подарената му от околииското учителско дружество библиотека с 557 книги, с които книжният фонд на читалището нараства на 4670 тома.[46]

1924 – На 5 март 1923 г. става промяна на читалищното ръководство, като за председател е избран Лука Г. Зумпалов. Като своя централна задача настоятелството си поставя ускоряване подготовката за построяване на театрална сграда. Тъй като двете стаи в училище “Георги Бенковски”, които служат за театрален салон, не отговарят повече на нарасналите нужди, приспособява се за театрална зала гимнастическия салон на гимназията. През 1924 год. читалището се сдобива с киноапарат, собственост на частно лице. Приходите от кинопредставленията подобряват финансовото положение на читалището. Изработват се нов читалищен устав и Правилник за библиотеката и читалнята. Отбелязва се по-голямо търсене на книги за домашен прочит – взети са 2940 тома от 2910 читатели, от които 2104 ученици. Наследниците на Георги Илчев във Враца подаряват 230 прочитни книги.[47]

1925 – Положителните резултати, които настоятелството е регистрирало в своята двегодишна дейност, намират признание сред членската маса и то бива преизбрано и за 1925 год. Но дейността му значително отслабва. Посетителите в киното системно намаляват, просветната дейност се оказва незадоволителна. Библиотеката е увеличена с 500 тома, но взетите за прочит книги са намалели с 945. За да се подобри положението на библиотеката се назначава платен библиотекар – Иван Ив. Катинов, дългогодишен театрален и изтъкнат читалищен деец. Настоятелството го праща на двуседмична практика в кино “Екселсиор” – Пловдив, за усвояване на кинооператорството.[48]

1926 – Започва да излиза вестник “Панагюрски глас” като орган на читалището, под редакцията на Недьо Горинов. Вестникът е в 4 страници, с тираж 1000 бройки. Публикуват се предимно статии на културни и стопански теми и отчасти се засяга миналото на Панагюрище. Въпреки че спира през 1932 год., понеже не намира очаквания прием дори и след неколкократните смени на редакционните колегии, вестникът при всичките му неизбежни недостатъци е едно голямо културно събитие.[49] През същата година библиотекар към читалището е Панко Сапунджиев.[50]

1929 – Едно голямо дело чака своята реализация – издигане на театрална сграда. За целта се обединяват усилията на читалищните настоятелства, комитет “20 април 1876 г.” И Панагюрското благотворително дружество “Оборище” в София. Разиграва се всенародна лотария за 400 000 лева. Пловдивската постоянна комисия отпуска 100 00 лева помощ. Народното събрание по предложение на народния представител Стоян Костурков от своя страна отпуска един милион лева. Постъпват значителни дарения и от частни лица, предимно панагюрци. В края на годината театърът паметник-музей е издигнат в центъра на града, на площад “Бенковски”, и макар ненапълно завършен, бива открит с пиесата “Иванко”.[51]

1934 – Окончателно е завършена сградата на театъра благодарение на панагюреца Христо Докузанов, живеещ в София, който прави парично дарение в размер на 400 000 лв., най-голямото дарение, направено на Панагюрище, за културни и просветни цели.[52]

1935 – Съвместно с женското и учителското дружество и допълнителното земеделско училище читалището урежда народен университет, в който се изнасят интересни сказки, лекции и беседи от добре подготвени специалисти. Расте и книжния фонд на библиотеката. Към края на годината тя вече рязполага с над 8100 тома. С подчертано чувство на отзивчивост се отнася към читалищните работи панагюреца Панчо Шопов, живеещ в София. На него библиотеката дължи редица дарения в книги и съдействие за укрепването и обогатяването й.[53]

1939 – От 1 януари 1939 год. започва издаването на нов читалищен орган, в. “Оборище”, двуседмичник, в голям формат, с тираж 1500 бройки. Вестникът е продължител на издавания в началото на миналия век в Панагюрище в-к “Оборище”, спрян от режима на княз Фердинанд. Основател е панагюрецът Стоян Власаков.[54] В продължение на няколко години печатането на новия вестник става в София със съдействието на панагюрското благотворително дружество “Оборище”. Ревностен уредник на вестника е Панчо П. Шопов, който не жали труд и сили за редовното му списване и излизане. В това отношение не малка заслуга имат Недьо Горинов и Атанас Сугарев. Председател на читалището по това време е Лука Г. Зумпалов. Броят на книгите в библиотеката надхвърля вече 9000 тома, а за домашен прочит през същата година са раздадени 4430 тома.[55] По нареждане на читалищното настоятелство библиотеката е прередена - досегашната система за вписване и намиране на книгите по списъци е заменена с по-удобната картотечна система.

1941 – На читалищното дело се дава нов тласък с приетия и публикуван в ДВ бр. 29 от 1941 год. Закон за народните читалища, чрез който се създават по-добри условия и възможности за засилване на дейността им. В читалищната библиотека се получават 50 списания и 61 вестника. Библиотеката притежава над 7 200 книги, от които подвързани 905 броя. За домашен прочит са раздадени около 2 500 книги.[56]

1942 – Под председателството на Делчо Г. Зумпалов настоятелството се показва доста активно и провежда с енергия планираната си дейност. Доставя се нов киноапарат за 200 000 лева. Средствата се набират от гражданството под формата на дарения, предварително откупени билети за кинопредставления и заемообразно дадени суми. Общината отпуска помощ от 50 000 лева, трудово-производителната кооперация “Персийски килим” – 30 000 лева и Панагюрската популярна банка – 20 000 лева. Настоятелството взема почина за основаването на Околийски читалищен съюз. На 25 май 1942 год. в читалището се провежда конференция на читалищни деятели от Панагюрска околия. След като се дават разяснения по новия закон за народните читалища, се учредява околийски читалищен съюз. За членове на управителния съвет на съюза са избрани следните лица: Делчо Зумпалов, Стефан Карапетров, Рад Юруков, Станчо Бътовски и Атанас Сугарев. На 16 юни, след назначаване на още 4 члена за управителен и 1 за надзорния съвет, става разпределението на длъжностите - за председател е избран Атанас Сугарев, подпредседатели Делчо Зумпалов и свещ. Никола Попниколов. Секретар-библиотекар е Рад Юруков. Управителният съвет веднага започва усилена организационна работа и скоро всички 15 читалища в околията се включват в съюза. За делегати на читалищния конгрес са избрани Боян Кюркчиев и Атанас Сугарев.[57]

1942 – Г-н Слави Начев, началник на околийския диспансер, подарява на читалищната библиотека един подвързан том от книгата “Алманах на българската конституция”, съдържаща 1200 портрети на политически дейци.[58] Иван Б. Юруков, племеник на Богоя Ив. Юруков, внася в читалището сумата от 200 лева за подвързване на читалищните книги. Протоиерей Иван Оряшков подарява на читалищната библиотека следните две “странни” книга – “Месецослов – календар вечнии” от Христодул Сичан-Николов, издадена 1840 год. в Букурещ и ”Христоития или Благонравие”, превод от Райно Попович, учител в Жеравна, издадена в Будапеща през 1837 год.[59]

1943 - Не по-малко значително дело е откриването на музея “20април 1876 г.” На 3 май 1943 год. – деня на Априлското въстание – в една от залите на окончателно завършената театрална сграда. Библиотекар през този период е Атанас Д. Маджиров. Доставят се голям брой нови книги, който надхвърля 12 000, и се започва масова подвързия. Вестник “Оборище” достига 2000 тираж. Само в София абонатите му наброяват 700.[60]