162 години от рождението на Райна Попгеоргиева - Райна Княгиня

Из спомените на Райна Попгеоргиева

„На втория ден на свободата знамето бе довършено. Тогава, по желание на гражданите, трябваше да го взема на ръце, да препаша сабя и револвер и да седна на избран кон, за да премина през целия град и да оповестя на събралия се по улиците народ, че петвековното турско иго е отхвърлено завинаги. Това беше най-тържественият ден на нашата кратковременна свобода. Беловласи старци, редом с невръстни деца, вървяха навсякъде след мен, пееха любими народни песни. Жени, девойки и старици хвърляха върху нас толкова много ухаещи и разноцветни букети, че целият път беше постлан с тях като великолепен  килим. Виковете «Ура!» и «Да живее!» нямаха край. Тази тържествена процесия продължи до вечерта.“

На 18 януари 1856 г. , точно преди 162 години в Панагюрище е родена Райна Попгеоргиева Футекова-Дипчева, по-известна като Райна Княгиня - българска учителка, ушила главното въстаническо знаме на Панагюрски революционен окръг за Априлското въстание. Когато Георги Бенковски ѝ предлага да ушие знамето на Априлското въстание, Райна е само на 20 години и главна учителка в девическото училище в Панагюрище.

Размерите на знамето са 2 на 1,5 м, като има две лица и е поръбено със сърмена ивица. Лъвът на знамето е нарисуван от Стоян Каралеев (Баненеца) по образец на лъвчето, отпечатано на корицата на Устава на БРЦК, а буквите са изписани от Иванчо Зографа. Освен надписа „Свобода или смърт“ в долния край има и две букви — „П“ и „О“ (за „Панагюрски окръг“). В деня на освещаването му - 22 април Райна му пришива приготвени през нощта пискюли. Осветено е от свещеници от града и околните села.

След потушаване на въстанието Райна Княгиня е освободена от затвора благодарение  намесата на европейски дипломати. Изпращат я да следва в Москва –  учи за акушерка. Там написва и своята „Автобиография“, излязла най-напред на руски език. Едва през 1934 г. е преведена на български, като това е първата книга, в която се разказва за Априлското въстание. В Москва, чрез жените от Дамския благотворителен комитет, се включва във възпитанието на 32 панагюрски сирачета, сред които е и по-малкият ѝ брат. Търновският митрополит Климент я кани за учителка в Търново. Три години по-късно тя се връща в Панагюрище, омъжва се за учителя Васил Дипчев, който става кмет на Панагюрище и му ражда пет момчета. Двамата се преместват в Пловдив, но по времето на русофоба Стефан Стамболов той не може да си намери работа. През 1898 г. Васил Дипчев е избран за народен представител и семейството се премества в София. Дипчев обаче е преследван политически и след побой в Черната джамия, умира.

Райна остава вдовица  с четири малки деца на ръце като, най-голямото й дете е само на 13. Райна Попгеоргиева е първата дипломирана акушерка. Помага на родилки,  предимно в кварталите „Орландовци“ и „Малашевци“. Помага на хората, макар самата тя да е много бедна. Изпраща децата си да учат на държавна издръжка, като сираци във военни училища. И четиримата стават офицери. Първият син – Иван Дипчев участва в Балканската и в Първата световна война, стига до чин генерал и се пенсионира през 1936 г., но комунистическата власт го изпраща в концлагер, а след това го изправя и на съд. Той не може да понесе унижението и угасва в болница. Вторият син - Георги Дипчев, завършва морско училище и като машинист на “Дръзки” участва в потопяването на турския кръстосвач “Хамидие”. Умира от рак. Третият син - Владимир Дипчев, става герой от Балканската война с три ордена за храброст. Напуска войската след съкращенията по Ньойския договор, става чиновник и директор на кинематографията. След Девети септември 1944-а е убит като „народен враг” – бивш офицер. И неговият гроб не се знае къде е, а потомците му са изпратени от народната власт в концлагер. Четвъртият син на знаменоската – Асен Дипчев, също е офицер, полковник. Макар отдавна да е напуснал армията, по време на комунистическото управление също е изпратен в концлагер. Самата Райна Княгиня не става свидетел на трагедията на децата си, защото самата тя заболява тежко и умира през 1917 г. Едва 60 години по-късно - през 1976 г. тленните й останки са пренесени от София в родното Панагюрище и са препогребани там в двора на бащината й къща.