54 години от откриването на новата сграда на библиотеката и учредяване на награда "Тинка Юрукова" |
01.02.2024 |
На 31 януари 2024 година в Общинска библиотека „Стоян Дринов” се състоя паметна среща. Историческа и незабравима вечер, която ще запомним за цял живот, защото живота е един миг от вечността! Това паметно тържество съдържаше две очаквани събития. Едното е откриването на новата сграда на библиотеката преди 54 години, чиято заслуга има една прекрасна жена! Една жена с ангелско сърце, изпълнено с човечност и любов към Панагюрище и неговото бъдеще! Тинка Юрукова, която ние библиотекарите наричахме с уважение и признателност – баба Тинка! За нея тази сграда остана втори дом, който тя обичаше! Мечтата на баба Тинка да види читалищния книжен фонд в нова функционална сграда, отговаряща на високите изисквания на библиографската наука е вече факт.
„Всички ние трябва да се гордеем и да сме благодарни на това, че тя завеща на панагюрци един храм на знанието, мъдростта и прогреса. От нейната любима библиотека започна пътя на информацията в града. От историята на няколко поколения, през настоящето и с поглед, устремен към бъдещето" - с признателност и възхищение от постигнатото до сега в храма на знанието, сподели Директора на библиотеката г-н Стефан Рапонджиев.
Внучката на дуайена на библиотечното дело Тинка Юрукова, която също се казва Тинка и носи с гордост името на баба си, стана радетел на второто събитие за вечерта! По нейно желание беше учреден приз „Тинка Юрукова”, с който ще бъдат награждавани заслужили библиотекари. Първият носител на този приз стана заслужено г-н Стефан Рапонджиев, който неуморно се труди за просперитета на Общинска библиотека „Стоян Дринов". За него символ-верую е бъдещето и новаторството в Храма на духовността.
Тържеството бе уважено от родственици на Тинка Юрукова и приятели на Библиотеката. Г-н Желязко Гагов също приветства колектива на библиотеката и изрази своята благодарност.
Малкият Божидар Рапонджиев, заедно с прекрасния си баща, рецитираха любимите Вазови стихове на баба Тинка.
Вечерта беше изпълнена със сърдечност, човечност и сякаш още една Душа беше сред нас – Тинка Юрукова.