На 30 октомври, в понеделник, с песни и рецитал на вокална група „Китка”, посрещнахме подобаващо Асен Дипчев, правнук на обичаната от всички нас Райна Княгиня.

Асен Дипчев е строител по професия, по душа е поет и художник с нестандартен стил. Издадени са 11 негови книги с поезия. Със своето различно изобразително изкуство се е представял многократно и в страната и в чужбина. Носител е на наградата „Народен будител”.

Той е бунтар и достоен наследник на героичния си род и предшественици. Неговият начин е смел, а изказа му е доста саркастичен към съвременните пороци на политици и държавни лица.

Обстановката в препълнената от гости читалня бе изключително топла и радушна. Създаде се приятелска атмосфера. Официалният ни гост се почувства като сред свои, както самият той се изрази „равен с равни”.

Бяха прочетени няколко негови стихотворения. Самият Дипчев представи и картините скулптори, които бе донесъл в библиотеката, като разтълкува пред гостите техните значения.

Сподели пред нас, че има желание да направи изложба в Панагюрище на всичките си произведения, както и да издаде следващата си книга тук.

Поетесата Дидка Гемиджиева прочете свое стихотворение, посветено на Княгинята. Учителката Елисавета Георгиева сподели уменията си във везането на знамена и търсенето й  и обучаването на момичета, които да продължат това красиво дело.

Едно дълго завръщане

Днес е ден за завръщане.

И като камък в река бързотечна

шуми водата и блъска ме,

устремена към своята вечност.

Май добре съм уцелил момента -

лятото жадно поглежда

на небето в синята лента

за светлата моя надежда.

Слънцето като за сватба

се кипри с облаче бяло,

а върбата до сълзи се радва

за щяло и за нещяло.

Тук е моето място -

в дома на Природата родния.

Със себе си тук съм наясно -

в града съм като пародия.

Въздух уж има навсякъде

и водата от чешмите не спира.

Дишам и в София някак си,

но сърцето ми все протестира.

И ме тегли по пътя обратния,

като камък в ръка бързотечна -

да посрещам света необятния,

който бърза към своята вечност.

Тук паметници на никой не слагат,

не раздават медали и звания

и само камъните остават

мярка за време и разстояния.

Животът - това дълго завръщане -

може в камъните да продължава,

но на обич, ако с обич отвръщаме,

само тя на камък не става.

Асен Дипчев

Виж още снимки ТУК