Георги Радомиров – живот с вълнуващо присъствие |
| 19.08.2024 |
Роден в София на 19 август 1932 г., но въпреки това Георги Радомиров винаги се чувстваше абсолютен панагюрец и се гордееше, че е потомък на воеводски род. Известно е, че той е правнук на Иван Маринов Парпулов /Орчо войвода/ – едно от главните действащи лица на великата историческа драма наречена „Априлска епопея”.
Семейството и родината останаха най-скъпите неща в живота на актьора. Георги Радомиров е закърмен от дедите си на родолюбие. Както самият той казваше – „Аз просто съм длъжен на Панагюрище”, но вдъхваше същите чувства към своето семейство и своите приятели.
Той се влюбва в театъра още в детските си години. Неговото учение и духовно развитие започва в „Гергьовското училище”. С умиление винаги си спомняше и говореше за своята любима учителка Венка Хаджидеянова, която първа запалва искрицата на тетатъра в него, за да се превърне в смисъл на неговия живот.
През 1955 г. завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов”. За ВИТИЗ го подготвя голямата актриса Райна Манчева, която също има панагюрски корен. Тя съдейства приемните му изпити да преминат при проф. Кръстьо Мирски, а по-късно и при проф. Боян Дановски. В този период от творческото развитие на Георги Радомиров, приятели му стават Юри Яковлиев, Иван Джанбазов, Петър Чернев, Татяна Лолова, Гинка Станчева и други талантливи актьори.
Първата му професионална роля е Александър Ведерников на Алексей Арбузов от „Години на странствания”, която играе на сцената на Сливенския театър. Втората му творческа спирка е на сцената на Старозагорския театър. Там пресъздава образа на цар Иван Шишман в едноименната пиеса на Камен Зидаров. През 1960 год. в Старозагорския театър Николай Томанов за първи път поставя в България пиесата „Битка по пътя” на Галина Николаева. Главната роля е поверена на Георги Радомиров. Най-богат опит той е натрупал в Русе.
След специализация в Полша, става главен режисьор на Русенския телевизионен център и се заема със създаването на първите телевизионни новости, като новелата „Дългата коса” – епизод от живота на Апостола.
Творческият му импулс, подхранван от успехите, води до появата на нови, запомнящи се и направани с професионална вещина произведения. Такъв знак носят документалните филми „Градът на бунта” – посветен на Панагюрище и „Щастлив съм – умирам спокоен” посветен на Павел Бобеков.
Действения по това време режисьор пропътувал със снимачен екип от Радиотелевизионен център – Русе няколко пъти разстоянието до Панагюрище. Работата му е изпълнена с много творческа любов, енергия и отговорност към темите, за да се завършат произведенията и те да излязат на екрана по повод честванията на 100 години от Априлското въстание.
Театралните русенски хитове, в които е играл са „На дъното” и „Последните” от Максим Горки, „Укротяване на опърничавата” и „Венецианският търговец” от Шекспир, „Молиер” от Булгаков.
Със своя пиетет към изграждане образите на царе и апостоли на революцията, Георги Радомиров сякаш ни внушаваше, че ние има още какво да направим за своето духовно израстване. Тяхното безпримерно служене на българската кауза е мярата, с която трябва да измерваме делата си.
По творчески съображения от Русе актьорът се премества в Пловдивския театър, където по собствен сценарий създава музикално-драматичния спектакъл „Греховната любов на зографа Захари”. Партнират му актрисите Мая Драгоманска и Величка Георгиева. След напускането му на Пловдивския театър поставя и изпълнява „Зографа” в Русенската народна опера.
Днес можем да кажем, че чрез Георги Радомиров и Панагюрище имаше своя шанс да се запознае с тази камерна форма на театралното изкуство.
Привързаността към родителите и голямото желание на актьора да радва родната си публика, го накарало да се откаже от предложението за работа като директор на Куклен театър в Пазарджик и да се установи за постоянно в любимия си град – Панагюрище. Тук той се заел да води „Кръжок за художествено слово” – станал носител на златен медал от „Преглед на републикански фестивал за художествена самодейност”. Със своя неуморен труд допринесъл за подготовката и професионалната ориентация на много млади дарования, открили тетатралното поприще в живота си.
Благородната амбиция на Георги Радомиров да раздава всичките си творчески сили за развитието на тетатралната култура в Панагюрище, го кара заедно с екипа на Общинска библиотека „Стоян Дринов” и музикалните педагози Жана Райнова и Пепа Филина да създаде няколко музикално-поетични шедьоври:
Спектакълът „За него, живота”, по стихове на Никола Вапцаров.
Вечер на символизма – „Аз искам да те помня все така”, по стихове на Димчо Дебелянов, Пейо Яворов, Емануил Попдимитров, Кирил Христов – посветена на 125 год. от рождението на Димчо Дебелянов и 130 год. от рождението на Теодор Траянов.
Спектакълът „За тебе, дяконе Левски!” – посветен на 175 год. от рождението на Васил Левски.
Спектакълът „Ний, стълбата!” – по стихове на Христо Смирненски.
Невероятният синхрон между стих и мелодия винаги е карало препълнените зали и музейни дворове да притихнат, омагьосани от актьорския талант.
За своя неуморен труд Георги Радомиров не веднъж е отличаван с престижни награди. Но най-голямото призвание за панагюрския актьор останаха аплодисментите на публиката, за която той се раздаваше до край.
„Бих правил театър и на газена лампа, една педя подиум и за пет души публика” – такъв ще запомним любимия ни вдъхновител – актьора Георги Радомиров.
Творческият път на Георги Радомиров, беше многостранен – 120 представления на „Зографа” и над 100 други роли на сцената, а също така остави след себе си за поколенията 25 документални и телевизионни филми. Неговата дейност го направи значим фактор за развитието на културния и духовен живот в нашия град и страната ни.
За всичко това му дължим своята признателност и уважение, като общественост и приятели.
И разбира се заслужени АПЛОДИСМЕНТИ...
