На 15 ноември в Панагюрище и библиотеката ни гостува журналистът радиоводещ от  БНР Румен Стоичков. Той има 22 годишен стаж в предаването „Нощен хоризонт”. В последните години обикаля България, прави репортажи и пише пътеписи.

Пред малка на брой аудитория Румен Стоичков представи най-новата си четвърта книга „Сърце на длан” и предшестващите я „Някъде там”, „Из стръмнините на България” и „Преди забравата”. В книгите си той разказва за една различна България. Показва онези кътчета от страната ни – малки обезлюдяващи селца и хората в тях, които разчитат на корените, труда и вярата си. Книгите му представляват своеобразни пътеводители из най-отдалечени и вече почти забравени от държавата ни населени места. Това са места пълни с история и артефакти, ценни с традициите, говора и самобитността си.

През времето, в което протече срещата с автора се обогатихме с ценните географски, исторически и етнографски негови познания. Проличаха и добрата му памет, богат житейски опит и лекота на изказа. Попътувахме с него из цяла България и скритите й богатства. Като един истински екскурзовод, заел се с Краеведческа дейност, чрез снимков материал и звукозаписи той ни въведе (почти, като на живо) в един малък свят с Големи хора (възрастни наши сънародници) истински стожери на Българската идентичност. Изстрадалите отрудени селяни имаха на какво да ни научат. Благодарение на живата връзка на журналиста се докоснахме до едни истински силни духом хора. Макар откъснати от света, без училища и читалища и снабдявани с хляб – по веднъж, най-много три пъти седмично, тези хора не само оцеляват, а с радост посрещат гости и са щедри, с готовност раздават всичко, което имат и сами произвеждат. С историите на Стоичков  за тези села (отчуждени  от икономически устроените  градове) и техните хрисими жители, запазили вярата си и църквите си, от една страна се натъжихме, а от друга се поучихме.

Румен Стоичков ни разказа свои неповторими преживявания с тези човечни и смирени хора, на които искрено самия той се възхищаваше. Сподели пред нас различни традиционни техни порядки, толерантността между религиите при смесеното им население, автентични снимки и документи, исторически факти, сгради, местности и характери, на които се е натъкнал, като находки.

Даде ни за пример селища, като Бръшлян и Делчево, които от същите изнемогващи, обезлюдяващи села, благодарение на находчиви предприемчиви селяни и кметове, вече процъфтяват, като национални и световни туристически дестинации.

По време на срещата, която от монолог  по някое време се превърна в диалози между автора и гостите, се споделиха преживявания и се родиха идеи за посещение и документиране на още такива закътани места из страната ни. Зададоха се интересни въпроси, на които писателя- журналист с готовност отговаряше.

Накрая желаещите си закупиха от книгите с автограф за спомен от автора и поеха в ръцете си частици от една застаряваща и отрудена, но мъдра и автентична България.

Виж снимки от срещата ТУК