|
Вторник, 23 октомври 2018 г. от 17:30 ч. в библиотеката, Община Панагюрище и Общинска библиотека "Стоян Дринов", организират вечер посветена на Елена Николай с откриване на фотоизложба и аудио прожекция с фотоси на оперетата "La Giconda" - Cremona 1934 год. с участието на Елена Николай.
ОЧАКВАМЕ ВИ!
Световната оперна прима Елена Николай е родена на 24 януари 1905, на 85 км. от Панагюрище, в село Церово, Пазарджишко, като Стоянка Николова, но израства в Панагюрище, където живее при своите баба и дядо. Та затова панагюрци с право я смятаме за "своя".
От малка пее народни песни и обичта й към фолклора е подхранвана - дядо й обича да пее, а внучката често го подканя: "Пей, дядо! Пей, дядо!". Даже й излиза прякор "Пей, дядо!", твърди хроникьорът Александър Абаджиев в една от многобройните си публикации за великата певица. Стоянка се опитва да постъпи в Музикалната академия, но не успява. По житейски причини е принудена да замине при брат си в Америка, но все пак се озовава в Милано. И спечелва "жесток" конкурс за постъпване в прочутата консерватория "Джузепе Верди" - стотина кандидати за три места.
През сезона 1934/1935 г., дебютира като Азучена в "Трубадур" на Верди в малкото италианско градче Сало. Един шанс й дава заболяването на най-известното сопрано по онова време Педерцини - и Елена Николай вместо Сляпата, пее Лаура в "Джоконда" от Понкиели. Това става в Кремона - града на знаменитите майстори на цигулки Страдивари, Амати, Гуарнери. Междувременно българката от Стоянка Николова получава артистичния си псевдоним Елена Николай.
Важен за кариерата й спектакъл е "Кавалерът на розата", дирижиран в "Сан Карло" в Неапол от автора Рихард Щраус. На репетиции прочутият композитор има някои забележки към певицата, но после е безкрайно доволен. След премиерните вечери Елена Николай 22 сезона е желан гост в града под Везувий. Идва ред и на миланската "Ла Скала".
Постепенно българката се налага като най-добрата изпълнителка на Азучена, Амнерис, Аделджиза в "Норма" (с Мария Калас в главната роля). Сантуца в "Селска чест", Далила в "Самсон и Далила" на Сен-Санс. Пее блестящо и Верди, и веристите, и руски автори (великолепна Марфа в "Хованщина"), и трудния Вагнеров репертоар: тя е първата Брунхилда на италианска сцена след войната.
В България Елена Николай пее само няколко пъти. Опероманите през далечната 1942 г. са могли да се възхищават от Амнерис, Аделджиза и Азучена. Имала е и триумфаотново в същите роли през 1956 г., както и на концерта й със Софийската филхармония на 10 февруари 1956 г., последен за проф. Саша Попов като главен диригент. По-късно се изявява като Еболи в "Дон Карлос" и Азучена.
Блестящата оперна певица, сама слиза от върха на операта и се превърна в блестяща филмова звезда, работила с най-големите майстори на италианското кино. Достатъчно е да споменем Виторио де Сика!
През последното десетилетие от живота си Елена Николай отново се връща към народната песен. "Някъде през 1983 или 1984 г. правех с нея интервю в тогавашния новотел "Европа", днес "Принцес" - спомня си Абаджиев. - Изведнъж тя запя - оперната прима пееше като истинска народна певица и когато излизах от апартамента й, навън се бяха събрали възхитени гости на хотела."
До смъртта й през 1993 г. в "Ла Скала" винаги е посрещана с уважение и преклонение. Дълги-дълги години златната табелка с името й стои на вратата на гримьорната, където са се подготвяли за спектакъл първите мецосопрани на театъра.
|
