Весела Ляхова и душата на романа „Бежанци” |
| 25.09.2024 |
На 18.09.2024 година в сградата на Общинска библиотека „Стоян Дринов” влезе една усмихната и лъчезарна дама. Коя беше Тя?! Защо всички в залата я очакваха с такова нетърпение?! Да, Тя е авторката на нашумелия роман „Бежанци” – Весела Ляхова!
Весела Ляхова е родена в гр. Пазарджик. Завършва българска филология в СУ "Св. Климент Охридски" през 1985 г. Живее и работи в София. От 1980 г. публикува разкази в централния печат. Лауреат на литературния конкурс "Цветан Зангов" през 1987 г. Автор на белетристичната книга "До слънцето" (1993), сборник с новели, на монографичната биография-изследване "Живот мисия". Книга за проф. д-р Цеко Торбов" (2001), на романа "Бежанци" (2013), на сборника с разкази "Квартал "Зона обиколна" (2015). Романът "Бежанци" стига до финалните номинации на наградата "Роман на годината" за 2013 г. на Дарителски фонд "13 века България" и получава наградата "Христо Г. Данов" за художествена литература за 2013 г., както и наградата за белетристика на Портал "Култура" през 2014 г. за художествено осветляване на белите полета от историята на българския народ. "Бежанци" представи България на Международния панаир на книгата и на Европейския фестивал на първия роман в Будапеща (2014). Романът й "Бежанци" е преведен на унгарски и македонски език, а нейни разкази са преведени на английски, турски, словенски, полски.
„Романът описва реални исторически събития: Драмското въстание от 1941 г., обезбългаряването на Егейска Македония след Втората световна война, трагичната участ на българското малцинство в Гърция до средата на ХХ век, понесло насилието на всички балкански правителства – турски, гръцки, сръбски, български. Преди по тази тема се мълчеше поради някакви странни разбирания за добросъседски отношения, ала и днес международната обстановка не е престанала да бъде деликатна. И резултатът е един и същ: българската гледна точка към тези събития остава неизказана. А времето си минава… Загиналите гърци в Драмското въстание имат своите паметници, а българските жертви в същите събития са обречени на забвение. С изключение на няколко задълбочени проучвания от българската историография, едно телевизионно публицистично предаване, няколко езиковедски изследвания, едно-две мемоарни свидетелства – всичко на всичко книжовност, която се брои на пръстите на едната ръка – при цялата си вродена чувствителност към истината нашият народ в този случай като че ли я неглижира. Никакви политически съображения не могат да оправдаят подобна историческа немара. Страданието на хиляди българи заслужава да бъде осмислено, усвоено, за да се превърне от травма в исторически и емоционален опит."
Това е написано в предисловието към романа на Весела. Точни думи, базирани на нейните дългогодишни изследвания. Колко много премълчани истини… и колко много изстрадали души, докато тези истини бъдат разбрани и преосмислени, за да останат за идните поколения като мисия!
