Барселона в края на 50-те години. Даниел Семпере вече не е детето, открило Гробището на забравените книги и романа, променил завинаги живота му. Загадката около смъртта на майка му Изабела го е обсебила изцяло, а съпругата му Беа и верният му приятел Фермин напразно се опитват да събудят отново интереса му към настоящето.

Но мистерията се заплита, когато една мрачна тайна простира своите мрежи от недрата на управляващия режим. Тогава на сцената се появява Алисия Грис – душа, родена от сенките на войната, за да разбули скритата история на семейството, макар и на страшна цена.

В „Лабиринтът на духовете“ сагата, започната със „Сянката на вятъра“, се разгръща с цялата си мощ, отдавайки почит на света на книгите и на магическата връзка между литературата и живота. Сафон пресъздава своята готическа Барселона в наелектризиращ разказ за страсти, интриги и приключения, в който фантазията се преплита с реални събития от недалечното минало на Испания.

Карлос Руис Сафон е един от изтъкнатите автори на съвременната литературна сцена и най-четеният испански писател след Сервантес. Творбите му са преведени на повече от петдесет езика. Сагата за Гробището на забравените книги е един от големите феномени на съвременната литература на пет континента.

Най-продаваната авторка на исторически романи в световен мащаб Филипа Грегъри се завръща с романа „Последните Тюдори” - умело разказана история за края на една велика, но прокълната кралска династия

„Филипа Грегъри притежава редкия талант да поставя под светлините на прожекторите пъстра галерия от женски исторически образи, а нейното перо превръща дори по-слабо познатите от тях в източник на вдъхновение.”

Буклист

"Задълбочен и увлекателен разказ за това как кръвната близост до абсолютната кралска власт се превръща в трагедия за три млади жени.”

Таймс

„Безупречни исторически проучвания, динамичен разказ и неуморна отдаденост на идеята, че историята не принадлежи само на мъжете.”

Дейли Мейл

Кралица за девет дни, Джейн Грей отива на ешафода, пожертвана от собствения си баща и другите участници в заговора да изместят Мери Тюдор, наследницата на рано починалия Едуард VI, единствения син на Хенри VIII. Мери си възвръща престола, но бележи възшествието си със смъртна присъда над собствената си братовчедка. Дълбоко вярваща, кротка и покорна дъщеря, Джейн Грей посреща смъртта, отправяйки към двете си сестри завета: „Научете се да умирате.”

Катрин, втората дъщеря на рода Грей, е красива, жизнена и очарователна, любовта я интересува много повече от престола. Но както сестра ѝ става жертва на страха на Кървавата Мери да не загуби престола, така и Катрин ще бъде жертва на упоритата ненавист на Елизабет, наследила короната от Мери и цял живот измъчвана от ужаса, че някой може да ѝ я отнеме.

Третата братовчедка на властващата кралица, красивата Мери, останала джудже, има още по-малко амбиции и от сестра си – тя просто иска да изживее живота си спокойно, с верен и любящ съпруг до себе си. Но и тя носи кръвта на Тюдорите и застава на пътя на кървавата им амбиция.

Така, с кръв, предателства и безплодна пустота, ще завърши династията на Тюдорите, за да се изпълни старото проклятие, отправено към един узурпатор...

Годината е 323 преди Христа. Цар Александър Македонски, станал по-късно известен като Александър Велики, лежи отровен и парализиран в двореца си във Вавилон. Той е на тридесет и две години, негов учител е Аристотел, а войската му е най-голямата, която светът е виждал. В другия край на двореца е заключена Филис. Тя е готвачка в кралската войска, арестувана от новата власт. Прекарала е целия си съзнателен живот на бойното поле, дълго време като любовница на Александър. Кой е виновен за отравянето на царя? Филис ще продължи да живее, докато не напише всичко, което знае за Александър. Тя ни представя един богат и суров разказ за жестокото военно ежедневие, за плановете за похода срещу Арабия, за Невидимата библиотека, събрала вълнуващи текстове и открития, и за страстта между цар и готвачка.
"Александър Македонски и Невидимата библиотека" е един екзистенциален и вдъхновен роман, който достига до сърцевината на човешкото съществуване - кои сме във войната, в любовта и в последните си земни дни?

Ето какво се случва в тази книга: една разказвачка рисува своя автопортрет, но материалът, с който работи не са акварелни или маслени бои, а пълна палитра от гласове, пръснати из цяла България и не само. И понеже разказвачката се казва Ранополия, най-естествено е причудливата форма, в която се движи историята и - ту из времето, ту из пространството - да се казва рамон. По своя замисъл рамона не се различава много от познатия стар роман, защото, също като английския си колега novel, постоянно се стреми да разкаже нещо ново, невиждано до сега.
Рамонът "Бялата ни спалня" постъпва като истински роман - търси нова форма за бързо изменящо се съдържание на ежедневните ни, но за да избегне споровете с литературоведите, си дава ново име.

"Хубава, свежа, вълнуваща и смислена книга за израстването на един нов българин (българка) от обърканата ни национална история към широките хоризонти на освободения човешки род в бъдеще време. Модерен - всъщност постмодерен - роман без ненужна претенциозност."
Александър Шурбанов

Роман, в който един велик художник оживява не в биографичното, а в литературното пространство. Докато четем, чувстваме: щом някъде назад в своя деветнайсети век Ван Гог е простенвал от болка или от възторг, в своето време ще простенем и ние поради същото негово преживяване. Една среща през времената може да се осъществи тъкмо по този начин: върху крилете на необикновената творческа емпатия...

"...Ван Гог помни слънчогледите, но не помни кой ги е нарисувал. Това не е важно, важни са настръхналите им тревожни връхчета, а също и защо са дванайсет. Защо точно толкова, това ли е числото на лудостта. Може би е на съвършенството, лудостта със сигурност е съвършенството на самотата. Абсентът става прозрачен като око на Бог. Бъдещата моя слава не е за мене, тя е за самата себе си, употребила е дарбата ми, ръката ми, боите ми, живота ми, тежкия ми характер, лудостта ми... ухото ми дори. Употребила ме е, защото славата е, за да употребява безмилостно. Прилича на хагска проститутка - винаги стои с разтворени крака. Затова важен е само този миг. Безславен, малък, в ъгъла с прозрачния абсент на дъното на чашата. Всичко друго е преди... преди проститутката Кристина-Класинта Мария, която просто до болка не е онази Мария - онази Мария е някъде в бъдещето, има подстригана по момчешки коса и паун за домашен любимец..."

"Тя е смела и деликатна. Керана Ангелова е писател, който вдъхновява читателите си да изживеят животи, по-наситени от обичайното живеене."
Ина Иванова, писател

"Да четеш книгите на Керана Ангелова е да израстваш духовно. Мъдростта и красотата на нейните творби ме залюляват в своя дълбок и емоционален свят докато се променяш. Излизаш от книгата по-свободен, по-разбиращ, повече себе си."
Катерина Стойкова-Клемер, поет

"Керана Ангелова пише текстовете си на лист от трепетлика. От нея научих, че сянката на дървото е дърво, а сянката на човека не е човек... Разлиствам я в името на човещината."
Крум Филипов, режисьор