Британският писател Крис Клийв успява да озвучи романа си с два различни етнически гласа - този на Сара, млада англичанка, редактор на списание, и на 16-годишната Пчеличка - бежанка от Нигерия, видяла цялото си село и собствената си сестра Нкирука безмилостно убити, чиито истории се заплитат абсолютно невероятно от едно невинно пътуване. Сара и Пчеличка сблъскват бурно животите си на плаж в Африка - среща, в която всяка една от тях понася тежка загуба, която бележи бъдещето им.

Историята започва 2 години след първата им среща и е разказана от гледната точка на двете жени. Крис Клийв ни пренася ту в главата на Пчеличка, ту в тази на Сара - напълно различни, но и много близки една на друга. Опитът му да придаде убедителност на историите им определено е успешен за мен.
"По кафявите крака на момичето се виждаха множество малки бледи белези. Зачудих се дали са по цялото ? тяло като звездите и месечините по роклята ?? Това ми се виждаше красиво и сега ще ви помоля да се съгласите с мен, че един белег няма как да бъде грозен. Това искат да ни внушат онези, които оставят белезите. Но ние с вас трябва да се обединим и да им се опълчим. Да се научим да откриваме красотата във всеки белег. Как ви звучи? Това ще бъде нашата тайна. Защото от мене да го знаете - върху тялото на умиращ белег не остава. Белегът означава "Оцелях".

...Когато ме вкараха в Центъра за временно настаняване, ми връчиха кафяво одеяло и бяла пластмасова чаша чай. Още с първата глътка ми се прииска да скоча обратно на кораба и да се върна у дома. Чаят е вкусът на моята родина: тръпчив и топъл, силен и резлив от спомени. Вкус на копнеж. Вкус на разстоянието между мястото, където се намираш, и мястото, откъдето идваш. Освен това чезне - вкусът на чая изчезва от езика ти, още докато устните ти парят от чашата. Чезне като плантациите, които попиват в мъглата. Чувала съм, че вашата страна пие повече чай от всяка друга. Колко ли ви натъжава това - като деца, закопнели по отсъстващите си майки."

Религията, етносът, различията. Кой може да измери разстоянието между две сърца?

Прия Базил и първият й преведен на български роман дават неочакван отговор на този въпрос – "Аз съм просто друг ТИ". Анил и Лина. Лина и Анил. Двама души от различни светове – той от екзотичен Найроби, тя – от подреден Бирмингам. Той – дързък безбожник, тя – ревностна мюсюлманка. Пътищата им се преплитат и тази среща променя завинаги живота им. Тяхната история жонглира с представите на читателя за религия, любов, страст и предателство. Дали разумът може да надделее над сърцето и доколко човек е готов да загърби гордостта, предразъдъците и обвиненията на обществото в името на мечтите и любовта си?

Дебютният роман на носителя на наградата „Пулицър“ Хишам Матар
Номиниран за наградата „Букър“ и за дебютен роман на годината на в. „Гардиън“ за 2006 г.
Носител на наградата „Ондатджи“ на Кралското литературно дружество за 2007 г.
Носител на Наградата на писателите от Британската общност за 2007 г.

През лятото на 1979 г., когато Триполи е горещ като пъкъл, човеците зловещо приличат на демони, а детските игри са умален модел на мъжките борби и вилнеещото в страната насилие, 9-годишният Сюлейман разказва за лятото на своето принудително възмъжаване. В една мъжка страна, където жените са чудати същества, мъжете преуспяват в бизнеса, пишат поезия, преподават история, организират бунтове, правораздават. Но също изтезават други мъже, изнудват и ограбват други мъже, екзекутират други мъже - публично, със зловеща тържественост.
В тази страна покой носи хладната женска длан, сладкодумният разказ на мама. Сред уханието на чай, сусам и хариса женската крехкост е опора на мъжката твърдост.
Ала за детето единственото възможно оцеляване са изгнанието и раздялата.
Сложен и лиричен разказ, укрепен от архетипи на източната наративна традиция и западния Bildungsroman, поднесен през житейската логика на невръстно и пораснало, уплашено и храбро момче. Неповторимата поетична проза на Хишам Матар.

ОЧАКВАНОТО НИКОГА НЕ СЕ СЛУЧВА...
Мъж посещава неочаквано любовницата си и вижда от апартамента й да излиза друг. Той я обвинява в изневяра и я удря.
Тя умира.
Мъжът си тръгва незабелязано и се обажда на полицията, за да се увери, че другият ще бъде арестуван и обвинен... Дали е успял да извърши перфектното убийство?

ПРЕДВКУСВАНЕ ЗА НЕОЧАКВАН ОБРАТ
Представете си също дегустиране на вино с чудат привкус, секс игри с красива непозната, свада и бой в клуб по голф, съперничество, тръгнало от закуска с корнфлейкс... и това е само началото на някои от тези хитроумно замислени, светкавични и забавни разкази от най-добрия съвременен разказвач.
Никой не може да изтъче мрежа от напрежение, да ни разтърси ненадейно или да ни даде житейски урок така, както Джефри Арчър. От Африка до Близкия изток, от Лондон до Пекин, Арчър ни отвежда до невиждани места и ни представя хора, които не ще забравим.

Дългоочакваното продължение на "Шантарам" не може да се вмести в никакви рамки - в това е и неговата прелест.
Главният герой Лин - Шантарам - избягалият австралийски затворник, кръстосва Бомбай с мотора си, не се бои да влиза в стълкновения, цитира класици и доблестно се опитва да излекува разбитото си сърце.

Майсторски написан киносценарий във формата на роман, където под измислени имена се появяват реални лица...

"Легнах до нея и наместих тялото си в контурите на нейния сън. Докато спеше, пръстите на краката ѝ несъзнателно застъпиха моите. И по-честно от разума, спящото ми тяло прегъна колене, притисна се към затворената врата на гърба ѝ и зачука по нея с юмрука на молещото се за обич мое сърце."