Бившият военен рейнджър Тъкър Уейн и неговото бойно куче Каин попадат в мрежата на глобална конспирация. Двамата ще бъдат принудени да нарушават закони, да откриват национални тайни и да рискуват всичко, за да спрат един луд!

Миналото и настоящето на Тъкър Уейн се сблъскват, когато бивша колежка от армията го моли за помощ. Тя се крие от брутални убийци, които преследват нея и малкия й син. За да ги опази, Тъкър трябва да открие кой е убил брилянтна млада идеалистка – престъпление, което води към най-висши политически кръгове.

Сред блатата на американския Юг и в разтърсвания от гражданска война Тринидад Тъкър и Каин трябва да открият истината зад една тайна от Втората световна война, тайна, която може да промени днешния свят... и разбиранията за това какво означава да си човешко същество.

Това е историята на момиченце, израснало в света на странни сенки – на Георги Димитров, на комсомолския секретар, на съседа от ОФ-то... Един свят, който на пръв поглед изглежда банален, обикновен като нашите спомени – спомени на един човешки живот. Но ако разтворим по-широко блендата, ще изпъкнат онези подробности, които правят един режим тоталитарен. „Мавзолей“ е роман, който се чете на един дъх. Една наистина забележителна книга за България, която трябваше да се напише във Франция. Една покъртителна история на три поколения жени, преживели комунизма в България.

Не обичам да чета на монитор. Първо ми се схваща гърбът. После, ме заболяват очите.Трето, не спирам да пуша. А да не казвам колко се ядосвам, когато вместо просто да си обърна страницата и препрочета това, което ми е харесало, се налага да скролвам, вследствие на което почти винаги прескачам текста, а мишката ми отказва да работи нормално. И се случи така, че първата ми среща с книгата на Ина Иванова беше именно на монитор. Смятах, че ще я чета бавно. Разказ по разказ / поради вече споменатите причини/, още повече, че почти всички разкази ги бях чела и преди във форума за литература и хора " Глоси". И се излъгах. Не само че ги прочетох наведнъж, но и веднага се върнах в началото и започнах да ги препрочитам. Мога надълго и нашироко да разказвам за това как съвсем реално преживявах всяка дума от "Дневникът"; как си спомних за онзи толкова далечен приятел от детството, с когото също боледувахме заедно; как видях прасковите в купата на масата в предишния ми дом, които имаха съвсем същия солен вкус; за аромата на дървото и ваниловия привкус на кафето; за това как баба ме научи да меся хляб, сладък хляб...Но и това няма да направя. Може би защото съм мъничко проклета. А може би защото имам право на избор. Но най-вече защото имам "Право на избор и други проклетии".

Ирина Папанчева е родена в Бургас. Работила е като журналист, редактор, преводач, общински администратор и правозащитник в българския и европейския НПО сектори. Автор на 3 книги - детската "Аз заеквам"/2005/, повестта "Почти интимно"/2007/ и романа "Анабел"/2010/.
Едно малко момче в центъра на една разбита любов. Една разбита любов през очите на едно малко момче. Едно малко момче в трепетите на една зараждаща се любов. Една зараждаща се любов в сърцето на едно малко момче. И още: изоставена и изтерзана майка, виновен и влюбен баща, изящна и изкусителна приятелка, праволинейна и принципна баба, умен и обаятелен вуйчо... Море, луга, кал, йога, медитация - една оздравителна програма за всички нас... Накрая ято пеликани, които ще погалят душите ви със своята човечност и неподправеност..
"Перо от пеликан" е книга за спомените, мечтите и израстването...

Poмaнът „Живoтът кaтo липcвaщa лъжицa" e дeбютeн зa млaдия aвтop Ивaн Димитpoв, пoзнaт нa бългapcкитe читaтeли caмo c paзкaзитe cи („Мecтни чуждeнци", Apc 2010). Книгaтa нe ce cтpeми нeпpeмeннo дa пpeдизвикa cкaндaл, нo би мoглa дa убиe вceки, кoйтo миcли, чe млaдитe ce зaнимaвaт caмo c любoв, учeниe и cпopт. Мaкap чe вътpe имa и любoв, имa пoбoй - жaлкo чe дoбpитe cи изяждaт бoя, - a имa и cъcтeзaтeлни пocтижeния... в дpуcaнeтo. Кaк ce cтaвa нapкoмaн? Отгoвopът нa Димитpoв e oтчacти уличeн, зaщoтo улицaтa aктивнo пpиcъcтвa в poмaнa, и oтчacти литepaтуpeн зapaди литepaтуpнитe пpиcтpacтия нa aвтopa към Кepуaк, Бъpджec, Кaфкa и мнoгo дpуги. Poмaнът имa тoлкoвa oбщo c xимнитe нa Кepуaк, кoлкoтo и c кoшмapитe нa Кaфкa. Кoй пуши тpeвa, пoзнaвaш ли нapкoмaни, зaщo нa улицaтa тe пoздpaвявaт вce бeздeлници, a нe увaжaвaни xopa в кocтюми, кaкъв живoт вoдиш и дoкъдe щe cтигнeш? Cвeтът paзпитвa гepoя нa Димитpoв и гo вкapвa във „филм". Toй тpябвa дa внимaвa, дa ce пaзи oт cтpaxa и caмocъжaлeниeтo, зa дa дoчaкa любoвтa. Нaй-cтpaшният гpяx, кoйтo биxмe мoгли дa извъpшим, e дa oтcтъпим oт cвoeтo жeлaниe. Toгaвa липcвaщaтa лъжицa oт „Мaтpицaтa" (There is no sрoon...), лъжицaтa нa фaнтaзиятa, зaпoчвa дa ce изпoлзвa зa злo.

Cтилът нa poмaнa e cмecицa oт виcoкa xудoжecтвeнa пpoзa и cлeнг. Глacът нa гepoя дoнякъдe нaпoмня зa пpeтeнциитe и пpoзpeниятa нa юнoшaтa нa Дocтoeвcки.