Новини
Как приключихме 2019 година

Общинска библиотека „Стоян Дринов” приключи 2019 година с 876 новозаписани читатели. От тях 454 са до 14-годишна възраст, а 422 – над 14 години.

 

Посещенията през годината са 8952. Заетите книги са 13 847, а периодичните издания – 112. Или общо заети библиотечни документи – 13 959.

 

Най-четен български автор е Иван Вазов. Джефри Арчър, Нарине Абгарян и Никълъс Спаркс водят класацията при чеждестранните автори.

 

Най-четената книга е „Старогръцки митове и легенди” на Николай Кун. Тя е заемана 62 пъти. В десятката на най-четените книги се нареждат още „Български народни приказки” на Ангел Каралийчев, „Избрани творби” на Христо Ботев, „Лакомото мече” от Емилиян Станев, „Разкази” на Йордан Йовков, „Приключенията на Том Сойер” от Марк Твен, „Немили-недраги” на Иван Вазов, „Пипи Дългото чорапче” на Астрид Линдгрен, „Приказки по телефона” на Джани Родари, „Приказки” на Шарл Перо.

 

На 8 януари 2020 година Общинска библиотека „Стоян Дринов” отличи най-активните през годината читатели.

 

В Заемна за деца това е 9-годишната Анна Сапунджиева, ученичка в 3. клас на СУ „Нешо Бончев”. Тя е прочела 94 книги през годината.

 

 

В Заемна за възрастни Цвята Плачкова води класацията. Тя е прочела 271 книги.

 

 

Победителките получиха за подарък книги и безплатен абонамент за библиотеката за 2020 година.

 

 

Стани търсач

На Богоявление, точно на този голям християнски празник, дадохме началото на една нова инициатива, насочена към четенето.

 

Арт-клуб „Асарел“ в партньорство с Общинска библиотека „Стоян Дринов“  гр. Панагюрище и с подкрепата на The Book Fairies Bulgaria, стартира своята дългосрочна инициатива „Вярвам в Книжни феи“. Всички ние оставихме знаци на място в Общинската библиотека, които ще водят до една детска книга и до книга за възрастни. Книгите са обозначени с панделка и със съответен стикер на Арт-клуб "Асарел", Общинска библиотека и The Book Fairies Bulgaria с текст:

 

Take this book, read it & leave it for the next person to enjoy.

 

Вземи тази книга, прочети я и я върни,
за да може следващият човек да ѝ се наслади.

 

Начинанието е дългосрочно, така че не забравяйте да се оглеждате всеки път, когато посещавате библиотеката. Търсете знаците. Превърнете се в детективи. Станете търсачи.

 

Книгите ще очакват, скрити там, човека, който ще ги намери, прочете и ще ги върне после обратно, за да може и друг да повярва в чудесата на Книжните феи.

 

 

А това е първият малък търсач.

 

 

Михаил Ефтимов е ученик в първи клас от ОУ "20-ти април". Днес той откри книгата "Топлото човече" от прекрасната Мая Дългъчева.

 

Още един спечелен проект

 

И тази година Общинска библиотека „Стоян Дринов” – Панагюрище кандидатства и успешно защити проект пред Министерството на културата. Общата стойност на проекта е 5765,44 лв. по Програма „Българските библиотеки – съвременни центрове за четене и информираност” – 2019 г.


Финансовата подкрепа по проекта е на стойност 5188,90 лв., а 576,54 лв. са собствени средства.


В проекта са включени 309 заглавия от 15 издателства. Преобладават произведения от съвременни български автори, детска художествена литература, научно-популярна литература за деца, литературознание, история.

 

Всички книги вече са обработени и са на разположение на нашите читатели.

 

Заповядайте при нас. Книжки има за всички.

 

Иновации в СУ „Нешо Бончев“

 

В днешно време, когато е все по-трудно да се грабне вниманието на учениците, ви представяме, книгите създанени от бончевци и техния учител по английски език – г-жа Силвия Бобекова.

 

Забавно и интересно е когато играеш и учиш със Scratch.

 

Scratch е среда за програмиране, позволяваща да се създават анимирани истории, интерактивни игри и др. Децата се забавляват с изображения, звуци, анимация и развиват творческото си мислене.

 

 

 

 

 

Вечер посветена на оперната прима Елена Николай

 

Вторник, 23 октомври 2018 г. от 17:30 ч.  в библиотеката, Община Панагюрище и Общинска библиотека "Стоян Дринов", организират вечер посветена на Елена Николай с откриване на фотоизложба и аудио прожекция с фотоси на оперетата "La Giconda" - Cremona 1934 год. с участието на Елена Николай.


                                             ОЧАКВАМЕ ВИ!

 

 

 

Световната оперна прима Елена Николай е родена на 24 януари 1905, на 85 км. от Панагюрище, в село Церово, Пазарджишко, като Стоянка Николова, но израства в Панагюрище, където живее при своите баба и дядо. Та затова панагюрци с право я смятаме за "своя".


От малка пее народни песни и обичта й към фолклора е подхранвана - дядо й обича да пее, а внучката често го подканя: "Пей, дядо! Пей, дядо!". Даже й излиза прякор "Пей, дядо!", твърди хроникьорът Александър Абаджиев в една от многобройните си публикации за великата певица. Стоянка се опитва да постъпи в Музикалната академия, но не успява. По житейски причини е принудена да замине при брат си в Америка, но все пак се озовава в Милано. И спечелва "жесток" конкурс за постъпване в прочутата консерватория "Джузепе Верди" - стотина кандидати за три места.


През сезона 1934/1935 г., дебютира като Азучена в "Трубадур" на Верди в малкото италианско градче Сало. Един шанс й дава заболяването на най-известното сопрано по онова време Педерцини - и Елена Николай вместо Сляпата, пее Лаура в "Джоконда" от Понкиели.  Това става в Кремона - града на знаменитите майстори на цигулки Страдивари, Амати, Гуарнери. Междувременно българката от Стоянка Николова получава артистичния си псевдоним Елена Николай.


Важен за кариерата й спектакъл е "Кавалерът на розата", дирижиран в "Сан Карло" в Неапол от автора Рихард Щраус. На репетиции прочутият композитор има някои забележки към певицата, но после е безкрайно доволен. След премиерните вечери Елена Николай 22 сезона е желан гост в града под Везувий. Идва ред и на миланската "Ла Скала".


Постепенно българката се налага като най-добрата изпълнителка на Азучена, Амнерис, Аделджиза в "Норма" (с Мария Калас в главната роля). Сантуца в "Селска чест", Далила в "Самсон и Далила" на Сен-Санс. Пее блестящо и Верди, и веристите, и руски автори (великолепна Марфа в "Хованщина"), и трудния Вагнеров репертоар: тя е първата Брунхилда на италианска сцена след войната.

В България Елена Николай пее само няколко пъти. Опероманите през далечната 1942 г. са могли да се възхищават от Амнерис, Аделджиза и Азучена. Имала е и триумфаотново в същите роли през 1956 г., както и на концерта й със Софийската филхармония на 10 февруари 1956 г., последен за проф. Саша Попов като главен диригент. По-късно се изявява като Еболи в "Дон Карлос" и Азучена.
Блестящата оперна певица, сама слиза от върха на операта и се превърна в блестяща филмова звезда, работила с най-големите майстори на италианското кино. Достатъчно е да споменем Виторио де Сика!
През последното десетилетие от живота си Елена Николай отново се връща към народната песен. "Някъде през 1983 или 1984 г. правех с нея интервю в тогавашния новотел "Европа", днес "Принцес" - спомня си Абаджиев. - Изведнъж тя запя - оперната прима пееше като истинска народна певица и когато излизах от апартамента й, навън се бяха събрали възхитени гости на хотела."
До смъртта й през 1993 г. в "Ла Скала" винаги е посрещана с уважение и преклонение. Дълги-дълги години златната табелка с името й стои на вратата на гримьорната, където са се подготвяли за спектакъл първите мецосопрани на театъра.

 

© iLib  Прима-Софт