На 15 ноември в Панагюрище и библиотеката ни гостува журналистът радиоводещ от  БНР Румен Стоичков. Той има 22 годишен стаж в предаването „Нощен хоризонт”. В последните години обикаля България, прави репортажи и пише пътеписи.

Пред малка на брой аудитория Румен Стоичков представи най-новата си четвърта книга „Сърце на длан” и предшестващите я „Някъде там”, „Из стръмнините на България” и „Преди забравата”. В книгите си той разказва за една различна България. Показва онези кътчета от страната ни – малки обезлюдяващи селца и хората в тях, които разчитат на корените, труда и вярата си. Книгите му представляват своеобразни пътеводители из най-отдалечени и вече почти забравени от държавата ни населени места. Това са места пълни с история и артефакти, ценни с традициите, говора и самобитността си.

През времето, в което протече срещата с автора се обогатихме с ценните географски, исторически и етнографски негови познания. Проличаха и добрата му памет, богат житейски опит и лекота на изказа. Попътувахме с него из цяла България и скритите й богатства. Като един истински екскурзовод, заел се с Краеведческа дейност, чрез снимков материал и звукозаписи той ни въведе (почти, като на живо) в един малък свят с Големи хора (възрастни наши сънародници) истински стожери на Българската идентичност. Изстрадалите отрудени селяни имаха на какво да ни научат. Благодарение на живата връзка на журналиста се докоснахме до едни истински силни духом хора. Макар откъснати от света, без училища и читалища и снабдявани с хляб – по веднъж, най-много три пъти седмично, тези хора не само оцеляват, а с радост посрещат гости и са щедри, с готовност раздават всичко, което имат и сами произвеждат. С историите на Стоичков  за тези села (отчуждени  от икономически устроените  градове) и техните хрисими жители, запазили вярата си и църквите си, от една страна се натъжихме, а от друга се поучихме.

Румен Стоичков ни разказа свои неповторими преживявания с тези човечни и смирени хора, на които искрено самия той се възхищаваше. Сподели пред нас различни традиционни техни порядки, толерантността между религиите при смесеното им население, автентични снимки и документи, исторически факти, сгради, местности и характери, на които се е натъкнал, като находки.

Даде ни за пример селища, като Бръшлян и Делчево, които от същите изнемогващи, обезлюдяващи села, благодарение на находчиви предприемчиви селяни и кметове, вече процъфтяват, като национални и световни туристически дестинации.

По време на срещата, която от монолог  по някое време се превърна в диалози между автора и гостите, се споделиха преживявания и се родиха идеи за посещение и документиране на още такива закътани места из страната ни. Зададоха се интересни въпроси, на които писателя- журналист с готовност отговаряше.

Накрая желаещите си закупиха от книгите с автограф за спомен от автора и поеха в ръцете си частици от една застаряваща и отрудена, но мъдра и автентична България.

Виж снимки от срещата ТУК

Във вторник вечер на 30 октомври в читалнята , която се напълни с жадни за духовност наши гости извървяхме заедно „Камино. Пътят на завръщането”, книгата на младият писател Тихомир Иванов.

Посрещнахме госта си по панагюрски, с помощта на Вокална група „Китка”, които рецитираха, пяха и му поднесоха букет цветя  в ръка, за да може Тихомир да се почувства, като у дома си. 

Tиxoмиp Ивaнoв e poдeн в гр. Чиpпaн. Имa бaĸaлaвъpcĸa cтeпeн пo тeлeвизиoннa жypнaлиcтиĸa oт CУ „Cв. Kлимeнт Oxpидcĸи“ и мaгиcтъpcĸa cтeпeн  „Пpoдyцeнт в eĸpaннитe изĸycтвa“ oт HATФИЗ.

Нашият град е вече 50-тата спирка на 33 годишният Тихомир с първата му книга. Практикувал е журналистика 9 години в една от водещите български медии, преди да предприеме пътешествието си до град Сантяго де Компостела в Испания. Поклонническият път до олтара на Свети Яков Зеведеев  станал вече толкова популярен , като „път към себе си” Тихомир започва на 13 септември 2013 година, петък. Провокиран е от трудностите, които среща по пътя си - лични, семейни, професионални. Той започва да обръща внимание на знаците и провокациите около себе си и приема възможността за това пътуване, с помощта на свой колега журналист. Маршрута, по който тръгват започва с Рим и Ватикана, след това от Италия  достигат до Испания с железопътен транспорт, преди да започне истинският поход.

 Тихомир посрещаше вс Словоохотливият и комуникативен Тихомир, говореше живо с публиката си. Някои от гостите ни бяха с готовността и желанието за този път и нуждата от подготовката си за него, а други две дами, наши съгражданки, вече минали маршрута, подсилиха емоционално атмосферата със съпреживяното си по пътя до Сантяго.

Беше ни топло, емоционално. Имаше въпроси. Тихомир отговаряше на всички тях или буквално или с отношение, с което ни показа, че още върви по Пътя. Той сподели, че първото, което е разбрал от пътешествието е „Кой не е” и следва самоопознаването. Показа ни с отношение, че този Път е индивидуален за всеки и не спира през целият ни съзнателен живот. 

След написването на книгата Тихомир е поел по още един нов път. Учи Психология в Пловдивски университет „Паисий Хилендарски”.

След продължителната среща - разговор, желаещите се докоснаха още веднъж до автора, купувайки книги за себе си и за подарък на приятели. И получиха автограф от един истински пътешественик, устремил се към духовните светли пътища с лицето на човещината и разбирането  - към себе си и към другите.

Благодарим от сърце! И попътен вятър на будният Тихомир Иванов!

Снимки от срещата виж ТУК

Сдобихме се с „Детска радост”. Това е най-новата, единадесета подред книга на Нонка Чардакова – стихове за деца, пълни с вяра, жизненост и любов.

Нонка Чардакова е дългогодишен учител в Основно училище „Отец Паисий” в родното си село Попинци, била е и негов заместник директор и директор. Самодейка е в местното читалище „Искра” и не спира със своята културна и обществена дейност до ден днешен. Печелила е много конкурси и е удостоявана с признания и награди за своето творчество. Автор е на шест стихосбирки и четири прозаични книги, преди „Детска радост”, която представихме в петък на 12 октомври пред голяма аудитория в читалнята на нашата библиотека „Стоян Дринов”. Пълната зала от хора се затопли и с техните усмивки. Авторката имаше своите доверени поддръжници. Присъстваха издателя на книгата – Красимир Немигенчев, художника на книгата – Нистор Хаинов и неговата ученичка – Анастасия Лулчева, чиято илюстрация на корицата е нейно дело. Малките ученички Василена Манчорова и Никол Бунчева, рецитираха пред нас  стихове от книжката и така беше открита срещата със силно детско поетично присъствие.

След официалното представяне, самата Нонка Чардакова с дар словото си и изразителен учителски изказ се представи пред нас и изрази дълбоката си благодарност към всички нейни вдъхновители и спомоществователи за реализацията на нейната красива книга с поезия за деца.

Срещата продължи с песни и танци.

Народната певица Донна Георгиева почти успя да ни разплаче с нежният си меден глас, като изпя две народни песни – едната  по текст на Нонка Чардакова и втората изпълнена акапелно- любима песен на писателката.

След това пода на читалнята бе разтърсен от ритмичните фолклорни  стъпки на децата от танцов състав „Тангра” с ръководител Мария Шангова. Накрая всички имахме възможността на тропнем и едно право хорце, заедно със професионалистите.

Нонка Чардакова раздаде и подаръци – по една книжка „Детска радост” на всяко дете от танцуващите и рецитиращите в залата, както и шоколадови бонбони на всички присъстващи. На свой ред тя бе отрупана с цветя- красиви букети и саксии с красота, с усмивки, прегръдки, с уважение и благодарност.

На планина

Хайде да отидем

горе в планината,

за да видя отдалече

Родината свята!

Как се вият, лъкатушат

реките ни бистри,

и ухаят, и се гушат

полетата китни!

Там сред родните поляни,

где цъфтят цветята,

там сред китните дъбрави,

где класят житата!

И градчета подредени,

и селца стъкмени,

накацали, наредени,

гиздави, засмени!

И да викна, да запея,

песничка позната,

да разкажа как милея,

за земята наша!

                Нонка Чардакова

Виж още снимки ТУК

Още за срещата ТУК и ТУК

В петък на 28 септември в читалнята за възрастни бе представен дебютния сборник с разкази на старозагорската писателка Олга Клисурова.  Тя е председател на Сдружението „Пътуващите книги на Стара Загора ”, чиято мисия е „Възпитание на любов към книгите и изкуството, както и подпомагане, подкрепа и развитие на творчески таланти.”

Началото на срещата започна главният библиотекар Стефан Рапонджиев, с думи за авторката и професионалния й опит. По време на сбирката той прочете с  артистичен тон няколко от разказите й, разчупвайки официалната обстановка . Специален гост бе местният писател и наш читател Димитър Пенчев, който ни представи човекът Олга Клисурова, като негов колега и сътрудник на писателското поприще. Той разкри пред  всички присъстващи личните си впечатления  от нейното творчество, като направи кратък разбор на съдържанието на почти всички от разказите й.

Книгата „Цвят от глухарче”, както сподели самата Олга е писана с натрупване на емоции от заобикалящата я действителност. Разказите й са много различни - от сериозни и вглъбени, до забавни и романтични със силно женско присъствие и подсказка за мъжете, как да се подхожда към женската душа.

На срещата присъства и художникът на книгата – Милен Вълчев. Редактор на книгата е Мила Балдаранова, сътрудник на Олга в сдружението „Пътуващите книги”.

Накрая желаещите читатели се снабдиха с книжки и поговориха с писателката.

Виж още снимки ТУК

   В първите ваканционни дни, ученици от различни възрастови групи взеха участие в интересни мероприятия.

На 6 юни, в библиотеката, пред отбрана аудитория от лекари и учители, бе представена новата  книга на Иван Димитров  „Силата на думите” , събрала 90 съвсем кратки разкази от едно изречение до пет страници. Преди да дойде в книжния храм, авторът представи книгата си пред пациенти и лекари в МБАЛ  „Уни Хоспитал”.

Силвия Чолева, редактор на книгата казва:

„Четивна, остроумна, написана с въображение, с познаване на най-добрите образци в жанра, абсурдна, смешна, тъжна. Такава е новата книга с кратки разкази на Иван Димитров. Сбито писане, крайна пестеливост към думите. Иронично-саркастично и меланхолно-тъжното надделяват над историите в нея - ту измествани към есеистичния фрагмент или драматургията, ту към сюреалистичното или автентиката на преживяното. Иван Димитров успява да събере отделните части, на които се е разпаднал животът ни и от тези парчета се е получила малко мрачна картина, но читателят в крайна сметка остава обнадежден. Защото, докато четеш, се усмихваш, даже се разсмиваш. Думите имат сила.”

Библиотечната седмица от 14-ти до 18-ти май беше изпълнена със срещи, различни мероприятия и инициативи.

В понеделник от 17:30 ч. в читалнята за възрастни наши читатели се срещнаха лице в лице с журналиста и писател Иво Тодоров. Той заедно с директора на библиотеката Стефан Рапонджиев по-рано през деня посетиха и болница „Уни хоспитал”, с  която среща бе поставено начало на нашето съвместно сътрудничество с  медицинската институция.

Иво Тодоров е поет, писател и радио и телевизионен журналист. Работил е в БНР, Дарик радио и „Експрес”, главен редактор на „Здравей България” и „Часът на Милен Цветков” и др. Има 6 издадени книги – поезия, разкази и роман. Последните негови книги – поетичната „50 нюанса с Иво” и с разкази – „Мъжът, който се страхуваше да стане баща” бяха представени в библиотеката. Приятели и почитатели на Иво имаха възможността да проведат разговор с него и да разберат неговата лична позиция по важни житейски въпроси.

Вторника беше изпъстрен  с изложба на красивите творби на Пепа Машева и Асен Дипчев.

Пепа Машева е художник и учител по рисуване в нашия град. Асен Дипчев – строител по професия, поет и художник по душа и правнук на Райна Княгиня.

Изложбата бе открита от Стефан Рапонджиев и продължи с рецитал на стихове на Асен Дипчев от учениците Мария Илкова и Стоян Панчев. По няколко думи за себе си и изкуството си казаха и самите художници, след което се срещнаха и бяха поздравени от свои колеги, приятели и поддръжници. Голяма част от творбите на Дипчев са дарения – за общината, за читалището и местни фирми. Картина – Икона на Свети Иван Рилски от Пепа Машева е дарение за Спасо-Преображенския събор в Болград.

След представянето на изложбата имаше коктейл, с който завърши тази среща.

Срядата  беше „Ден на отворените врати” в библиотеката. Регистрацията на нови наши читатели около 30 на брой, както и пререгистрацията беше безплатна.

В този ден ни посетиха деца от Дневен център Дъга заедно с техните учители.

В четвъртък следобед ни гостуваха първокласници от училище „Двайсти април” с учител Дарина Стефанова. След като децата разгледаха библиотеката се настаниха в читалнята и им бяха прочетени няколко приказки, като начало. След това самите деца четоха приказки. По идея на главния библиотекар Стефан Рапонджиев  две приказки, една от които „Дядовата ръкавичка” бяха представени, като пиеси. В тях самите деца влизаха в определени роли, четейки от книгата и превъплътени в приказните герои. Това беше най- интересната част от срещата за децата.

Последният петъчен ден от библиотечната седмица завърши със срещата ни със сценариста и писател Момчил Николов и неговият роман „Последната територия”. Части от романа бяха превърнати в сценарий. Част от театралната трупа на читалище „Виделина”, с участието и на Стефан Рапонджиев, представиха пред  присъстващите откъси от сюжета на романа.

Интересният поглед на автора и познания и изследвания върху съня и осъзнатото сънуване, като акцент на творбата предизвикаха много въпроси от читателите, присъстващи на срещата.

Момчил Николов сподели, че работи по следващия си роман, който може да се нарече авантюристичен.

Така разнообразно и интересно премина нашата предишна библиотечна седмица.

Още за събитията тук, тук и тук

Започнахме тази седмица поетично, романтично и родолюбиво. На 23 април в понеделник ни гостува Ивелина Радионова.

Местната фолклорна група „Китка” откриха срещата с рецитал и песни и допринесоха за доброто настроение на присъстващите.

Ивелина представи последната си книга „България навеки”. Чете стихове от една от последните си стихосбирки – „Все ти пиша Любов”, разказа ни и части от романтичната си проза – „Алтъна” и „Обич”, на които две книги, в момента пише продължение – книга с разкази. Това ни сподели самата авторка.

В поезията й присъства много нежна и фина душевност, майчина топлота, любов към традициите и Родината. Думите й бяха придружени от музикални видеоклипове с нейни текстове. Така присъстващите ни гости почувстваха още по-добре нейните послания. За романите си „Алтъна” и продължението й „Обич” Ивелина даде своето определение: „Те са като сол в раната и мед на устата”. В тях е представена голямата любов между главните герои – Калина и Дойчин. За „България навеки” тя сподели, че е писана с много вълнение и съпреживени емоции.  „Кръвта милее, че у нея са езикът, паметта и силата на рода. И обичаните варди и предава от уста на уста, от ръка на ръка, от сърце към сърце, да я има българщината. … Корен български, дето се опира на вяра и обич, на правда и добрина се не затрива”. Това са част от думите на Ивелина за книгата.

Ивелина Димитрова Радионова е родена на 23 март 1977г. в гр. Провадия. Завършва висшето си образование в Икономически университет гр. Варна. Разбрахме, че професията й е счетоводител, а призванието й е на поет и писател. Тя определено умее да предразположи аудиторията с гласа, шегите си, приятелското излъчване, след които усеща добрата приемственост от своите почитатели.

Ивелина сама пожела и обеща, че пак ще ни гостува с новата си книга, която пише в момента.

Отново ще бъде добре дошла и я чакаме с радост.

Виж още снимки тук

На 3 април в голямата читалня на библиотеката си спретнахме великденска работилница.

Специални гости бяха ученици от ОУ „Проф. Марин Дринов”, които изнесоха театрално представление. Децата са  участници от  т. нар. Ателие „Театър в училищната библиотека” с ръководител Недялка Ралчева – библиотекар в училището.  Те представиха пред нас пиесата „Как яйцата повярваха в чудесата” от Мая Дългъчева.

След веселият театър всички заедно се заловихме в направата на пъстроцветна великденска украса. Децата твориха с много въображение и сръчност. Всяко от тях се прибра у дома с кошничка за яйца или друго великденско украшение.

Виж още снимки и тук и тук

На 2-ри април читалнята за възрастни в библиотеката се напълни от почитатели на Нидал Алгафари.

Той представи своите четири книги, разказвайки части от сюжетите им. С широките му познания по история, етнология и етнография писателят разкри пред нас погледа си върху живота и своята вяра. Думите му достигаха дълбоко в съзнанията на присъстващите.

Поводът да започне първият си роман е есе, което трябвало да напише дъщеря му на тема : „С какво се гордея, че съм българка”.

Алгафари спомена първоначалните си надежди за книгите: творчеството му да е сценарий за филм, който поради финансови причини, за сега е нереализуем.

Нидал Алгафари е роден в София през 1965 година. Наполовина e сириец – майка му е българка, а баща му е родом от Сирия  от стар дамасчански род. Живял е и в двете страни. Има двама братя Мажд Алгафари и Басел Алгафари и сестра Милена Игнатиевска. Женен е за Мадлен Алгафари и имат дъщеря – Александра и син – Николай.

Прекарва шест години в Сирия. Споделя, че това е бил периодът, когато е чел най-много книги и е гледал най-много филми. Интересувал се е най-вече от история на Арабския свят, от религии – прочел Корана и Библията. Малко по-късно открива и руската литература. Силно влияние върху него оказват Достоевски и Тургенев. Има добри познания в новата българска и световна литература.

По линия на Комитета за българи в чужбина учи в България, където е приет във Висшия машинно-електротехнически институт (или ВМЕИ) „Ленин“ – специалност „Електронна техника и микроелектроника“. Бързо осъзнава, че това не е неговото призвание и постъпва във Висшия институт за театрално изкуство (ВИТИЗ) – сега НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“, специалност „Кинорежисура“.

Автор и режисьор на студентското предаване „Ку-Ку“ Бивш делегиран продуцент на „Шоу и развлекателни програми“ в БНТ. Продуцент, съсценарист и режисьор на игралния филм „Ла донна е мобиле“. Продуцент и режисьор на телевизионните предавания „Наблюдател“ и „Анонси“. Нидал Алгафари е режисьор и на документалния филм „Сирия – история и легенди“. От юни 2002 г. до май 2004 г. е изпълнителен директор на БНТ.

Сред панагюрската публика присъстваше и спонсора на книгите на Нидал – Пепа Павлова, представена ни от автора на тетралогията. Той й изказа пред всички нас, своята признателност.

От своя страна читателите благодариха на писателя за книгите и знанията, с които се обогатиха. Някои от тях си купиха от романите му, получиха автограф и поговориха лично с него.

Виж още за срещата ТУК

Виж още снимки от срещата ТУК