На 28 октомври Общинската библиотека посрещна писателката Ива Димитрова-Ийва – телевизионен журналист, работила в БНТ, автор на документални филми и книги, и човек, за когото думите са не просто професия, а мечта, съдба и начин да разбира света.

Вечерта премина под знака на един дълбок и вечен човешки въпрос: „Какви се раждаме – добри или лоши?“

Именно от този въпрос се ражда романът „Роди се човек“ – книга, която провокира размисъл за човешката природа, силата на избора и възможността за промяна.

Още от дете Ива Димитрова мечтае да бъде писател. Тъй като няма университетска специалност „писател“, тя избира българската филология, а впоследствие започва да следва своя път в света на литературата. С времето писането я отвежда и до създаването на собствено издателство за книги.

Днес авторката има зад гърба си няколко книги, сред които „За Сицилия се плаче три пъти“, „С аромат на печени чушки“, „Роди се човек“ и „Безупречен дом“.

В центъра на литературната среща беше романът „Роди се човек“ – произведение, което не предлага готови отговори, а приканва читателя сам да потърси истината за доброто и злото, за влиянието на средата и преживяното, за грешките, които допускаме, и за възможността да започнем отначало.

Раждаме ли се добри, или ставаме добри? Какво ни променя? Защо едни хора избират доброто, а други – злото? И възможно ли е човек да получи втори шанс и да намери пътя обратно към себе си?

Това са въпросите, които романът поставя пред своите читатели, насочвайки вниманието към една от най-важните теми в човешкия живот – свободата на избора и личната отговорност за човека, който ставаме.

Особено място в книгата заема и вярата – не само като религиозно убеждение, но и като вътрешна опора, като светлина, която помага на човека да намери сили да продължи и да се върне към правилния път.

Едно изречение сякаш събира в себе си посланието на цялото произведение:

„Роди се човек. Просто човек. Нито добър, нито лош. Ти избираш какъв да бъдеш.“

В тези думи се крие и основното послание на романа – че не бива да се определяме единствено от миналото си, защото винаги остава възможност да направим различен избор, да се променим и да станем по-добри.

Срещата с Ива Димитрова-Ийва беше повод да погледнем отвъд страниците на книгата и да се замислим за самите себе си – за решенията, които вземаме, за вторите шансове, които животът ни предоставя, и за хората, които можем да бъдем.

Защото да се родиш човек е даденост, но какъв човек ще станеш – това е избор.

Общинската библиотека благодари на Ива Димитрова-Ийва за споделените мисли, за вдъхновението и за възможността да се докоснем до един литературен свят, който ни кара да задаваме въпроси, да търсим отговори и да се вглеждаме по-дълбоко в човешката душа.

СНИМКИ

Има вечери, които остават в сърцата дълго след като последните думи са изречени и последните акорди са заглъхнали. Такава беше срещата с Вили Русева и нейната нова стихосбирка „След полунощ“ – изключително емоционална вечер, в която поезията, музиката и личните спомени се преплетоха в едно вълнуващо преживяване.

Родена в Ямбол, израснала в Панагюрище, но избрала за свой дом и вдъхновение тунджанското село Роза, Вили Русева е певица, поетеса и автор на песни и текстове. Завършила е специалност „Поп и джаз пеене“ в Нов български университет, работила е като учител, а музиката продължава да бъде неизменна част от нейния живот. Днес тя пее на сцените на Слънчев бряг и Банско, съчетавайки любовта към музиката с чувствителността на човек, който умее да превръща преживяното в изкуство.

Сред значимите ѝ творчески постижения е авторството на химна на община Тунджа, както и на редица авторски песни. През 2025 година Вили Русева получава наградата за най-добър текст в националния конкурс „Бургас и морето“ за песента си „Август“.

Поводът за срещата беше представянето на новата ѝ стихосбирка „След полунощ“ – книга, която ни отвежда в онези тихи часове, когато ежедневието отстъпва място на размислите, мечтите и равносметката. Когато човек остава насаме със себе си и намира смелост да назове чувствата, които през деня често остават скрити.

Десет години след първата си стихосбирка „Ревизия на чувствата“ авторката отново отвори страниците на своя вътрешен свят. В стиховете ѝ откриваме любов и раздяла, надежда и разочарование, самота и копнеж – онези човешки преживявания, в които всеки може да разпознае частица от собствената си история.

Поезия, родена от живота, и думи, които докосват сърцето – така най-точно може да бъде описана атмосферата на тази среща. А че стиховете на Вили Русева достигат до най-дълбоките кътчета на душата, доказаха и споделените емоции на присъстващите.

Сред гостите беше и Румен Спасов, който поздрави Вили с музикално изпълнение на китара на емблематичната песен „Не остарявай, любов“. Неговото изпълнение допълни вълнението на вечерта и внесе още повече топлина и нежност в споделеното преживяване.

Особено трогателен беше моментът, в който Марина Стефанова, дъщеря на доктор Стефанов, сподели, че стиховете на Вили са върнали спомените ѝ за нейния баща и за времето, което той е прекарвал в библиотеката. Думите ѝ превърнаха литературната среща в нещо много повече от представяне на книга – в мост между миналото и настоящето, между личната памет и силата на словото.

Своето вълнение изрази и Тони Лунгарска, която благодари на авторката и сподели, че отдавна не е присъствала на толкова емоционална вечер. Искрените думи на гостите бяха най-красивото доказателство, че изкуството има силата да ни събира, да събужда спомени и да ни напомня за онова, което истински има значение.

Вечерта премина с много топлота, споделени чувства и признателност към човек, който умее да превръща преживяното в поезия, тишината в думи, а думите – в музика.

Изказваме специална благодарност и на Стоил Атанасов, който се отзова и помогна с озвучаването на вечерта. Благодарение на неговата подкрепа думите и музиката достигнаха до всички присъстващи и допринесоха за топлата и вълнуваща атмосфера на събитието.

Защото понякога най-важните неща не се изричат на висок глас. Те се усещат – с душата и със сърцето.

А „След полунощ“ ни напомня именно това: че зад всеки човек се крие една история, зад всяка тишина – неизказана дума, а зад всяко истинско стихотворение – частица от нечий живот.

Благодарим на Вили Русева за споделените емоции, на всички гости за присъствието и съпреживяването, както и за една вечер, която ще остане в паметта ни със своята искреност, човечност и красота.

СНИМКИ

На 29 септември Общинската библиотека посрещна своя гост Димитър Митев – юрист, писател и автор на дебютния роман „Бъдеще невъзможно“.

Срещата беше своеобразно пътешествие между наука и вяра, философия и фантастика, човешки страхове, надежди и най-важните въпроси за смисъла на живота.

Димитър Митев е професионален юрист и служител в Националния институт на правосъдието. Роден е в Русе, а зад професионалния му път стои и дългогодишен интерес към литературата. Автор е на разкази, приказки, стихотворения и сценарии, свързани предимно с православната вяра и човешкия духовен живот. През 2021 г. е съставител и редактор на сборника с интервюта „Как станах свещеник“.

В своя дебютен роман „Бъдеще невъзможно“ авторът съчетава елементи на научната и философската фантастика с теми, свързани с вярата, човешката душа и търсенето на истината.

Книгата поставя редица въпроси – какво се случва, когато познатият ни свят се разклати, какво остава, когато материалното вече няма значение, и къде се срещат разумът, науката и духовността.

Особено силно прозвуча идеята, че вярата не е противоположност на разума, а личен път и възможност за търсене на отговори. Романът не налага готови заключения, а оставя читателя сам да се срещне с поставените въпроси.

Срещата с Димитър Митев беше възможност не само да се докоснем до неговия литературен свят, но и да поговорим за онези теми, които остават важни независимо от времето – вярата, надеждата, любовта, смирението и човешкото търсене на смисъл.

Благодарим на Димитър Митев за гостуването и за споделената история, която продължава своя път към читателите.

„Бъдеще невъзможно“ – книга, която не просто разказва история, а ни кара да спрем и да си зададем въпроса: какво наистина има значение?

СНИМКИ

На 16 септември Общинската библиотека имаше удоволствието да посрещне писателката Румяна Халачева, която представи пред читатели и гости своя роман „Богомилският кръст“.

Срещата се превърна в своеобразно пътешествие назад във времето – към една от значимите духовни следи в българската история и към учението на богомилите, оставило отпечатък далеч извън пределите на средновековна България.

В началото на литературната среща гостите имаха възможност да се запознаят с професионалния и творческия път на авторката. Румяна Халачева завършва Математическа гимназия „Иван Гюзелев“ в Габрово, а след това Икономическия университет във Варна. Професионалният ѝ път преминава през ръководни позиции в български и чуждестранни компании.

Постепенно интересът ѝ към вечните човешки въпроси – кои сме, откъде идваме и накъде вървим – я насочва към духовното познание и към писателското творчество. Така се раждат романите „Дълбините на древността“, „Дълбините на душата“ и „Богомилският кръст“.

В своите книги авторката преплита история, духовност и човешки съдби, търсейки връзката между миналото и въпросите, които продължават да вълнуват човека и днес.

„Богомилският кръст“ отвежда читателя към времето на богомилството и към личности и събития, свързани с разпространението на учението. В романа се срещат имената богомили, бугри, катари, торбеши, патарени, а сред централните фигури е и загадъчният Боян Мага.

Книгата поставя акцент не само върху историческите събития, но и върху вечните теми за светлината и мрака, свободата, човеколюбието и стремежа към истината. Именно това превръща „Богомилският кръст“ не просто в разказ за едно отминало време, а в повод за размисъл върху духовните търсения на човека.

По време на срещата Румяна Халачева сподели свои размисли за пътя към духовното познание, за вдъхновението, което стои зад книгите ѝ, и за необходимостта човек да търси отговори отвъд материалното и всекидневното.

Литературната среща премина в топла и непринудена атмосфера, а гостите имаха възможност лично да разговарят с авторката и да зададат своите въпроси.

Общинска библиотека благодари на Румяна Халачева за гостуването и за споделените мисли и послания, които ни напомнят, че книгите могат да бъдат не само прозорец към миналото, но и повод да се вгледаме по-дълбоко в самите себе си.

Благодарим на всички читатели и гости, които бяха част от тази среща!

СНИМКИ

На 7 юни в библиотеката се състоя вълнуваща среща с журналиста, главен редактор на вестник „Знаме“ и писател Тодор Гроздев, който представи своя дебютен роман „Корпус некрологус“.

В началото на литературната вечер гостите бяха приветствани с представяне на книгата, която отвежда читателя към темите за паметта, родовите корени и духовното наследство. Още със своето необичайно заглавие романът провокира любопитството и подсказва, че всяка дума, всеки герой и всяка история носят своя символика и послание.

В основата на повествованието стои необичайният въпрос – какво може да разкаже един некролог? Само живота на един човек или съдбата на цял народ? Героите в романа събират некролози, вярвайки, че в тях е съхранен своеобразен родов архив – невидима карта към „световното дърво на българина“, символ на живота, паметта и връзката между поколенията. Особено място в творбата заема и Елин Пелин, чието творчество се превръща в ключ към разчитането на тази символика.

„Корпус некрологус“ съчетава философски размисъл с увлекателна криминална интрига. Двете сюжетни линии преплитат история, загадки, мистериозни картини, тайни знаци и съдбите на известни български държавници, превръщайки романа в завладяващо литературно приключение.

Специален гост на събитието беше адвокат Хари Харалампиев – член на Съюза на българските писатели. Познат на широката общественост и като човекът, който повече от седемдесет пъти пътува до Либия в търсене на справедливост за българските медици. Той представи свое задълбочено резюме и личен прочит на романа. 

Кулминация на вечерта беше тържественото връчване на Националната награда за журналистика „Стоян Власаков“. Отличието бе присъдено на главния редактор на вестник „Знаме“ Тодор Гроздев от Община Панагюрище и фондация „Съкровищата на Панагирик“ с председател Иван Станчев. Наградата е признание за неговия принос към българската журналистика и обществен живот.

Срещата премина в атмосфера на интересни разговори, въпроси от публиката и размисли за паметта, историята и човешките ценности. Гостите имаха възможност да разговарят лично с автора, да получат автограф и да споделят впечатленията си от неговия дебютен роман.

Литературната вечер се превърна в истински празник на словото, доказвайки, че книгите продължават да бъдат мост между поколенията, пазители на паметта и вдъхновение за нови срещи с българската литература.

СНИМКИ

На 12 юни в библиотеката се проведе вълнуваща среща, посветена на българската история, националната памет и героите, оставили ярка следа в борбите за свободата на България.

Повод за събитието беше представянето на най-новата книга на д-р Искрен Красимиров – „Да запалиш България: самозванци, жертви, свободоносци“, четвърта част от поредицата му, посветена на българските национални герои. Присъстващите имаха възможност да се докоснат до духа и посланията на неговото творчество.

Специален гост на вечерта беше бащата на автора – Красимир Стефанов, който развълнува публиката с рецитал на две свои стихотворения, посветени на Георги Бенковски и Райна Княгиня. Силните поетични образи и емоционалното изпълнение предизвикаха искрено вълнение сред присъстващите и допринесоха за празничната и родолюбива атмосфера на събитието.

Гостите имаха възможност да изгледат и документалния филм „Незабравимата България“, посветен на Априлското въстание и Райна Княгиня. Лентата, заснета в Панагюрище – един от най-значимите центрове на въстанието, припомни героичните събития от 1876 година и отдаде заслужена почит на хората, пожертвали живота си в името на свободата.

Срещата се превърна в истински урок по родолюбие, който напомни, че историята не е просто разказ за миналото, а жива памет, която ни свързва с нашите корени и ни вдъхновява да пазим националните ценности.

Благодарим на всички гости, които споделиха тази специална вечер с нас и доказаха, че интересът към българската история и духовност продължава да бъде жив и силен.

СНИМКИ

Вчера – 19 април, в една емоционална и изпълнена с уважение среща, гости и приятели имаха възможността отново да се докоснат до личността и делото на Михаил Неделев – човек, посветил живота си на България, на историята и на възпитанието в родолюбие.

Срещата се състоя в навечерието на един значим юбилей в неговия живот.

На 20 май 1976 година, преди 50 години, Михаил Неделев става комендант на Пост №1 при Мемориалния комплекс „Априлци“ в Панагюрище. Именно там той създава първите отряди „Млади приятели на Българската армия и МВР“, а по-късно организира обученията и подготовката на Специализирания ученически батальон „Васил Левски“.

През целия си житейски и творчески път Михаил Неделев остава верен на своята мисия – да пази паметта за миналото и да възпитава младите хора в уважение към българските традиции, история и национални ценности.

Той е писател, краевед и изследовател на духовното наследство на Стрелча и Панагюрище. В книгите и обществената му дейност ясно личи любовта към родния край – към хората, към историята и към българския дух.

На първо място в неговото творчество стои образът на човека, който носи България в сърцето си и разбира, че Родината е не просто място, а свята отговорност.

Творчеството му ни кара да се замислим дали сме достойни съвременници на хората, които с чест и доблест са градили пътя пред нас. Защото достойнството върви ръка за ръка със самоуважението, справедливостта и благородството.

По време на гостуването Стоян Цацов връчи на подполковника от запаса Михаил Неделев Почетна грамота в знак на признателност за неговата активна обществена, краеведска и военно-патриотична дейност.

Отличието е по повод „150 години Априлска епопея“ и Петия национален събор на запасното войнство „С перо и меч“. В грамотата се подчертава приносът на Михаил Неделев за съхраняването на историческата памет, за участието му в националните инициативи и за възпитаването на младите поколения в дух на чест, достойнство и любов към Родината.

Човек трябва да застане срещу съдбата с открито лице и да отстоява пътя, който е извървял със своите дела и добродетели. И когато те са благородни, той остава в паметта на хората като истински достоен човек.

Такъв човек е Михаил Неделев – човек на честта.

СНИМКИ

На 27 април в Общинска библиотека се проведе среща с доц. д-р Пело Михайлов – утвърден преподавател в Катедрата по туризъм към Аграрен университет – Пловдив, който изнесе лекция на тема „Априлското въстание и неговите герои, изобразени върху пощенски марки“.

Събитието представи един по-различен и любопитен поглед към едно от най-значимите събития в българската история. В рамките на изложението си лекторът акцентира върху начина, по който националната памет и героите на въстанието намират отражение и са увековечени чрез филателията.

По време на срещата доц. Михайлов активно ангажира публиката, като отправи въпроси към присъстващите. Най-активните участници бяха отличени с награди. Такива получиха и най-възрастният гост – Лушка Караянева, както и най-младият участник – неговият студент Пламен Конов.

След края на лекцията гостите имаха възможност да се запознаят отблизо с изданията на автора, както и да закупят диплянки, включващи всички пощенски марки, представени в книгата.

В знак на съпричастност към културните институции доц. д-р Пело Михайлов дари свои книги както на Исторически музей – Панагюрище, така и на библиотеката.

Събитието премина при засилен интерес и затвърди ролята на библиотеката като място за съхраняване на паметта и популяризиране на българската история и култура.

СНИМКИ

На 15 април в библиотеката се състоя вълнуваща литературна среща, посветена на две от най-светлите дати в българската памет – 170 години от рождението на Райна Княгиня и 150 години от Априлското въстание. Ден, изпълнен с вълнение, признателност и родолюбие, който събра хора, дошли не просто да чуят за историята, а да ѝ се поклонят.

Специален гост на събитието беше авторката Павлина Павлова – творец с богата биография и силно присъствие в българския културен живот. Завършила гимназия в гр. Горна Оряховица и Университета за национално и световно стопанство в София, тя започва професионалния си път в журналистиката. До 1990 г. работи като журналистка на свободна практика към Българското национално радио и сътрудничи активно на Българската национална телевизия, както и на редица от най-тиражните вестници и списания.

Павлина Павлова е авторка на 80 книги с поезия и проза. Носителка е на редица престижни отличия, сред които националната награда „Калина Малина“ за цялостен принос в детското книгоиздаване, първа награда „Атанас Мандаджиев“ за най-добър криминален роман и Специалната награда за книгата ѝ „Вечна жажда“. Творчеството ѝ е високо ценено и далеч извън пределите на България.

Събитието уважи и акад. Марин Стоянов Кадиев – изявен литературен критик, преподавател и общественик, известен със своята дългогодишна работа в полза на българската литература и духовност. Неговото присъствие придаде още по-голяма тежест и значимост на срещата.

Преди представянето на романа гостите бяха поздравени с вдъхновяващо изпълнение на състав „Средногорска жерава“, чиито танц създаде празнично настроение и подчерта красотата на българската традиция.

След това последва рецитал от учениците Елисавета Каменова, Наталия Пашова, Вяра Момчилова, Марио Иванов и Божидар Сираков – възпитаници на ПГИТМТ „Проф. Лъчезар Цоцорков“, с ръководител г-жа Мария Куртакова. Младите изпълнители докоснаха публиката със своето вълнение, искреност и уважение към подвига на Райна Княгиня и героите на Априлското въстание.

Особено силен момент в срещата беше представянето на романа „Райна Княгиня“. По време на разговора стана ясно, че именно Елисавета Георгиева е човекът, който вдъхновява създаването на тази книга, като предлага на Павлина Павлов да се заеме с нелеката задача да пресъздаде образа на Райна Княгиня. Така тя осъществява и една своя дългогодишна мечта.

Павлина Павлов сподели, че да пишеш от първо лице означава да влезеш дълбоко в душата на своята героиня, да усетиш болката, силата и величието ѝ. Именно затова книгата звучи толкова истински и въздействащо – защото е написана с почит, съпреживяване и любов към историческата личност.

Гостите бяха посрещнати по стара българска традиция с питка и сол, приготвена от г-жа Георгиева – топъл и трогателен жест, който още веднъж напомни за силата на българските обичаи и за уважението към паметта на нашите национални герои.

Срещата остави у присъстващите чувство на гордост, признателност и дълбоко вълнение. Тя беше не просто литературно събитие, а жив урок по родолюбие и памет – напомняне, че историята не е минало, а корен, който ни държи изправени като народ.

СНИМКИ

На Благовещение Общинска библиотека „Стоян Дринов“ в Панагюрище се превърна в дом на една особена, вдъхновяваща и дълбоко човешка среща. В гостоприемната зала на библиотеката беше представена дебютната книга на журналистката, автор, продуцент и водещ Стефи Стаменова – „Неслучайните случайности“.

Събитието събра читатели, гости и ценители на словото, които имаха възможност да се докоснат до един искрен и съкровен разказ за живота, за срещите, които ни променят, и за пътя на човека към осъзнаване и изцеление. В своята книга Стефи Стаменова споделя практики и групови терапии, както и реални житейски уроци и съдби на хора, с които се е срещала, учила е от тях и е съхранила в сърцето си.

По-рано през деня авторката представи книгата си и в МБАЛ „Уни Хоспитал“ – Панагюрище, където изнесе и лекция на тема „Болестта на тялото като път на изцеление на душата“. Срещата с пациенти и лекари се превърна в дълбок и смислен разговор за човешката устойчивост, за надеждата и за вътрешната сила, която често откриваме именно в трудните моменти.

Благовещение донесе в Панагюрище не просто представяне на книга, а вълшебни срещи, изпълнени с емоция, духовност и споделеност. За нас беше чест да бъдем част от това събитие, което остави след себе си светлина, топлина и много мисли за доброто, което словото може да носи.

СНИМКИ