Библиотечната седмица от 14-ти до 18-ти май беше изпълнена със срещи, различни мероприятия и инициативи.

В понеделник от 17:30 ч. в читалнята за възрастни наши читатели се срещнаха лице в лице с журналиста и писател Иво Тодоров. Той заедно с директора на библиотеката Стефан Рапонджиев по-рано през деня посетиха и болница „Уни хоспитал”, с  която среща бе поставено начало на нашето съвместно сътрудничество с  медицинската институция.

Иво Тодоров е поет, писател и радио и телевизионен журналист. Работил е в БНР, Дарик радио и „Експрес”, главен редактор на „Здравей България” и „Часът на Милен Цветков” и др. Има 6 издадени книги – поезия, разкази и роман. Последните негови книги – поетичната „50 нюанса с Иво” и с разкази – „Мъжът, който се страхуваше да стане баща” бяха представени в библиотеката. Приятели и почитатели на Иво имаха възможността да проведат разговор с него и да разберат неговата лична позиция по важни житейски въпроси.

Вторника беше изпъстрен  с изложба на красивите творби на Пепа Машева и Асен Дипчев.

Пепа Машева е художник и учител по рисуване в нашия град. Асен Дипчев – строител по професия, поет и художник по душа и правнук на Райна Княгиня.

Изложбата бе открита от Стефан Рапонджиев и продължи с рецитал на стихове на Асен Дипчев от учениците Мария Илкова и Стоян Панчев. По няколко думи за себе си и изкуството си казаха и самите художници, след което се срещнаха и бяха поздравени от свои колеги, приятели и поддръжници. Голяма част от творбите на Дипчев са дарения – за общината, за читалището и местни фирми. Картина – Икона на Свети Иван Рилски от Пепа Машева е дарение за Спасо-Преображенския събор в Болград.

След представянето на изложбата имаше коктейл, с който завърши тази среща.

Срядата  беше „Ден на отворените врати” в библиотеката. Регистрацията на нови наши читатели около 30 на брой, както и пререгистрацията беше безплатна.

В този ден ни посетиха деца от Дневен център Дъга заедно с техните учители.

В четвъртък следобед ни гостуваха първокласници от училище „Двайсти април” с учител Дарина Стефанова. След като децата разгледаха библиотеката се настаниха в читалнята и им бяха прочетени няколко приказки, като начало. След това самите деца четоха приказки. По идея на главния библиотекар Стефан Рапонджиев  две приказки, една от които „Дядовата ръкавичка” бяха представени, като пиеси. В тях самите деца влизаха в определени роли, четейки от книгата и превъплътени в приказните герои. Това беше най- интересната част от срещата за децата.

Последният петъчен ден от библиотечната седмица завърши със срещата ни със сценариста и писател Момчил Николов и неговият роман „Последната територия”. Части от романа бяха превърнати в сценарий. Част от театралната трупа на читалище „Виделина”, с участието и на Стефан Рапонджиев, представиха пред  присъстващите откъси от сюжета на романа.

Интересният поглед на автора и познания и изследвания върху съня и осъзнатото сънуване, като акцент на творбата предизвикаха много въпроси от читателите, присъстващи на срещата.

Момчил Николов сподели, че работи по следващия си роман, който може да се нарече авантюристичен.

Така разнообразно и интересно премина нашата предишна библиотечна седмица.

Още за събитията тук, тук и тук

Започнахме тази седмица поетично, романтично и родолюбиво. На 23 април в понеделник ни гостува Ивелина Радионова.

Местната фолклорна група „Китка” откриха срещата с рецитал и песни и допринесоха за доброто настроение на присъстващите.

Ивелина представи последната си книга „България навеки”. Чете стихове от една от последните си стихосбирки – „Все ти пиша Любов”, разказа ни и части от романтичната си проза – „Алтъна” и „Обич”, на които две книги, в момента пише продължение – книга с разкази. Това ни сподели самата авторка.

В поезията й присъства много нежна и фина душевност, майчина топлота, любов към традициите и Родината. Думите й бяха придружени от музикални видеоклипове с нейни текстове. Така присъстващите ни гости почувстваха още по-добре нейните послания. За романите си „Алтъна” и продължението й „Обич” Ивелина даде своето определение: „Те са като сол в раната и мед на устата”. В тях е представена голямата любов между главните герои – Калина и Дойчин. За „България навеки” тя сподели, че е писана с много вълнение и съпреживени емоции.  „Кръвта милее, че у нея са езикът, паметта и силата на рода. И обичаните варди и предава от уста на уста, от ръка на ръка, от сърце към сърце, да я има българщината. … Корен български, дето се опира на вяра и обич, на правда и добрина се не затрива”. Това са част от думите на Ивелина за книгата.

Ивелина Димитрова Радионова е родена на 23 март 1977г. в гр. Провадия. Завършва висшето си образование в Икономически университет гр. Варна. Разбрахме, че професията й е счетоводител, а призванието й е на поет и писател. Тя определено умее да предразположи аудиторията с гласа, шегите си, приятелското излъчване, след които усеща добрата приемственост от своите почитатели.

Ивелина сама пожела и обеща, че пак ще ни гостува с новата си книга, която пише в момента.

Отново ще бъде добре дошла и я чакаме с радост.

Виж още снимки тук

На 3 април в голямата читалня на библиотеката си спретнахме великденска работилница.

Специални гости бяха ученици от ОУ „Проф. Марин Дринов”, които изнесоха театрално представление. Децата са  участници от  т. нар. Ателие „Театър в училищната библиотека” с ръководител Недялка Ралчева – библиотекар в училището.  Те представиха пред нас пиесата „Как яйцата повярваха в чудесата” от Мая Дългъчева.

След веселият театър всички заедно се заловихме в направата на пъстроцветна великденска украса. Децата твориха с много въображение и сръчност. Всяко от тях се прибра у дома с кошничка за яйца или друго великденско украшение.

Виж още снимки и тук и тук

На 2-ри април читалнята за възрастни в библиотеката се напълни от почитатели на Нидал Алгафари.

Той представи своите четири книги, разказвайки части от сюжетите им. С широките му познания по история, етнология и етнография писателят разкри пред нас погледа си върху живота и своята вяра. Думите му достигаха дълбоко в съзнанията на присъстващите.

Поводът да започне първият си роман е есе, което трябвало да напише дъщеря му на тема : „С какво се гордея, че съм българка”.

Алгафари спомена първоначалните си надежди за книгите: творчеството му да е сценарий за филм, който поради финансови причини, за сега е нереализуем.

Нидал Алгафари е роден в София през 1965 година. Наполовина e сириец – майка му е българка, а баща му е родом от Сирия  от стар дамасчански род. Живял е и в двете страни. Има двама братя Мажд Алгафари и Басел Алгафари и сестра Милена Игнатиевска. Женен е за Мадлен Алгафари и имат дъщеря – Александра и син – Николай.

Прекарва шест години в Сирия. Споделя, че това е бил периодът, когато е чел най-много книги и е гледал най-много филми. Интересувал се е най-вече от история на Арабския свят, от религии – прочел Корана и Библията. Малко по-късно открива и руската литература. Силно влияние върху него оказват Достоевски и Тургенев. Има добри познания в новата българска и световна литература.

По линия на Комитета за българи в чужбина учи в България, където е приет във Висшия машинно-електротехнически институт (или ВМЕИ) „Ленин“ – специалност „Електронна техника и микроелектроника“. Бързо осъзнава, че това не е неговото призвание и постъпва във Висшия институт за театрално изкуство (ВИТИЗ) – сега НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“, специалност „Кинорежисура“.

Автор и режисьор на студентското предаване „Ку-Ку“ Бивш делегиран продуцент на „Шоу и развлекателни програми“ в БНТ. Продуцент, съсценарист и режисьор на игралния филм „Ла донна е мобиле“. Продуцент и режисьор на телевизионните предавания „Наблюдател“ и „Анонси“. Нидал Алгафари е режисьор и на документалния филм „Сирия – история и легенди“. От юни 2002 г. до май 2004 г. е изпълнителен директор на БНТ.

Сред панагюрската публика присъстваше и спонсора на книгите на Нидал – Пепа Павлова, представена ни от автора на тетралогията. Той й изказа пред всички нас, своята признателност.

От своя страна читателите благодариха на писателя за книгите и знанията, с които се обогатиха. Някои от тях си купиха от романите му, получиха автограф и поговориха лично с него.

Виж още за срещата ТУК

Виж още снимки от срещата ТУК

    На 23 март, в Читалня за възрастни на Общинска библиотека „Стоян Дринов“ в Панагюрище, беше представен романа "Съдба на дете“. Това е третата книга на Ивайло Митeв след „Гобленът на живота“ и „Единствен“.

Един роман, емоционално свързан с града, откъдето тръгва историята в книгата; роман, който единствено панагюрци биха прочели по един малко по-различен начин и който би предизвикал противоречиви чувства.

Идеята за написване на романа тръгва от едно посещение на група фотографи, посетили дома за деца и юноши „Павел Бобеков“ гр. Панагюрище през 2007 година и направили репортаж с множество снимки за своето гостуване.

Няма по-високо морално задължение за една нация от това да се погрижи за своите деца – нейното бъдеще. Само че не всички от тях имат шанса да бъдат отгледани така, както трябва – в семейство.

Тази книга е роман за тяхната съдба. Те са изоставените деца на България. Децата, на които не бива да обръщаме гръб. Децата, на които всички ние можем и трябва да помогнем. Защото сме отговорни за техния живот, който е не по-малко уникален от живота на всеки друг.

Всяко едно дете е важно за бъдещето на страната и нацията ни. Идеята е да не се набляга само на социалните услуги в домовете за деца без родителски грижи, а да се влагат средства и усилия за образованието на тези деца, за тяхната професионална реализация, за подпомагане на техните дарби и таланти, за да може когато се затвори вратата на дома зад гърба им, след навършване на пълнолетие, те да знаят накаде да тръгнат и да продължат живота си без техните наследници да повторят съдбата им.

Книгата се издава с благотворителна цел. Всички приходи от „Съдба на дете“, ще бъдат дарени на Дома за деца, лишени от родителска грижа „Катя Ванчева“ в с. Широка лъка, община Смолян. В него в момента живеят шест момчета и три момичета.

Виж още снимки ТУК

На 9 март в читалнята за възрастни пред малобройна публика ни гостува Виктория Катранова. Тя е идвала и е представяла своето творчество в града ни и през 2012 година.

В петък, макар и пред малко читатели, но изпълнени с интерес тя представи своята поетична книга „Сезам, затвори се!”. Как самата тя обясни името на книгата  „Затваряме лошите спомени и отговаряме с мъдра усмивка”.

Виктория Катранова бе представена от Стефан Рапонджиев  и поетът и литературен критик Тодор Каракашев.

Прочете част от стиховете си, които разкриваха нежната й душевност и сякаш звучеше музика в думите й. Едно от посланията й е, че всеки човек трябва да бъде себе си.

След това се проведе откровен разговор между нея и присъстващите, а желаещите си закупиха от нейната книга. Самата авторка носеше бонбони и сладки, с които почерпи всички уважили нейната изява.

Виктория Катранова е родена в Кюстендил. Завършила е УНСС и “Икономическа журналистика”. Работила е като телевизионен и радиожурналист, водеща на предавания в телевизия “7 дни”, в БНР, радио “Веселина” и други национални медии. В момента е част от екипа на НЧ “Пенчо П. Славейков 1921″ и води литературния салон “Вечери на Кръста”. Носител на трета награда от Първия международен поетичен конкурс “Лирични гласове” 2012 г., същата година фондация “Съкровищата на Панагирик” й връчва “Златна кана” – за цялостно творчество и обществена дейност в литературата и др. Член на Съюза на българските писатели.

ЗАД КУЛИСИТЕ

Никога не казвай: край!
Краят е едно начало.
Ада бъркаме със Рай.
Черното излиза бяло.

Ту омраза, ту любов -
сцената е без завеса.
Всичко има прочит нов -
даже старата пиеса.

Виктория Катранова

Виж още снимки ТУК

Още за срещата ТУК

Тази година Баба Марта подрани в библиотеката. В петък, 23 февруари, в следобедните часове на деня в читалнята за възрастни си създадохме работилничка за мартеници. Петнайсетина деца от началните класове и предучилищна възраст, в присъствието на родители и близки, заедно с нас твориха с много ентусиазъм.

Като начало представихме презентация за произхода и легенди за мартеницата, нейното значение и смисъл. Прочетохме стихчета за Баба  Марта и на фона на приятна музика всички заедно се заловихме за работа. Направихме интересни мартенички, рисувахме и оцветявахме картички. Забавлявахме се всички - и деца и възрастни. Тези, които работеха заедно успяха по-бързо да се справят с красивите си червено-бели произведения.

Най-важното за нас бяха усмивките по лицата на всички, желанието и трудолюбието, което вложиха децата.

Виж още снимки ТУК , ТУК  и ТУК 

На 16 февруари в читалнята за възрастни бе представена авторката Ина Иванова и нейни три книжки – стихосбирката „Малки букви” и две с разкази – „Името на неделята” и „Летящ акордеон”.

Ина Иванова живее в Пловдив. Завършила е Българска филология. Публикувала е в сп. „Родна реч”, сп. „Глоси” и „Литературен вестник”  в електронните издания „Литернет”, „Public Republic”, ‘’Литклуб” и „Кръстопът”, както и в сборниците „Друга вода” и „6+”. Член е на пловдивската Поетична академия „Добромир Тонев” от създаването й и на Дружеството на пловдивските писатели.

В петък вечер пред панагюрската аудитория се изявиха и музиканти от група Модика – приятели на авторката с популярни български рок парчета в изпълнение на певицата с кадифения глас - Нонка Маслева. Музиката и прочетените произведения бяха в пълен синхрон, а мекия нежен глас на писателката ни накара да се захласнем.

Ина Иванова сподели : „Всеки един мой стих е разказана история. Дали съм добър писател не мога да кажа, но съм добър читател. Добрата книга те кара да съпреживяваш, тя е метода, с който да се повдигнеш на пръсти. Книгата е 3D преживяване, има вкус, мирис. С нея преживяваш собствените си състояния по друг начин.”  Тя цитира и писателят Труман Капоти – „Аз вярвам повече в ножиците от колкото в молива.”, подкрепяйки го в твърдението с нейният начин на писане – „Лично аз редактирам до ниво звук.”

След срещата, част от присъстващите ни гости- читатели си закупиха книжки, получиха автограф и поговориха лично с писателката.

Още за срещата ТУК

Още снимки от срещата ТУК

На 12 януари в топлата и уютна читалня на библиотеката се състоя среща с младата и талантлива поетеса Мериха Чолак. Тя беше нашият първи гост за 2018 година и представи своята дебютна книга „Дневник на душата”.

Залата беше пълна с любители на поезията и с интерес слушаха как младата поетеса чете своите творби, пълни с най-човешките чувства – любов, болка, надежда…

По всичко личеше, че това е първо нейно представяне и, за да си поеме дъх и да се успокои на помощ й идваше панагюрската певица Нонка Маслева, която със своите тематични изпълнения помогна още повече за доброто настроение на публиката.

Мериха Чолак е двадесет- годишно момиче от Велинград. Пише стихове от малка. В момента е студентка в ПУ „Паисий Хилендарски”. Сподели, че Панагюрище й харесва със своето спокойствие и с удоволствие би дошла отново. Г-н Рапонджиев й пожела нови творчески успехи и й обеща, че ще я очакваме отново тук – в Панагюрище,  за да представи своите следващи книги.

Още за срещата ТУК

Снимки от срещата ТУК

На 24 ноември  в читалнята за възрастни бяха представени трима автори – Ива Спиридонова с книгата  „Думите ми”, Симеон Аспарухов с „Дни за обичане” и Димитър Пенчев и неговите „Ситновъртежи”.

Вечерта бе открита с  театрално-поетичен диалог между музикалния педагог Юлия Богоева и директора на библиотеката Стефан Рапонджиев, които си партнират  и на сценичните подиуми.

На фона на приглушена светлина от запалени свещи и тиха музика, в пълната зала се създаде приятелска творческа атмосфера.

Тримата поети продължиха с лиричен спектакъл от думи, преплитайки стиховете си по между си. Ива и Симеон споделиха с нас, че са написали и общи стихове – започнати от единия от тях и завършени от другия.

Ива Спиридонова е от град Кюстендил, завършила е Езикова Гимназия „Д-р Петър Берон”, висшето си образование получава в СУ „Св. Климент Охридски” с магистърска степен – „Старобългаристика” и бакалавърски  - „Българска филология” и „Връзки с обществеността и реклама”. Понастоящем живее в София.  На този етап от живота си Ива се занимава с външна търговия, преподава езици, работи с деца, пише поезия и критика, редактира и рецензира книги. В  момента тя е и  редактор на онлайн списание „Нова Асоциална Поезия”. „Думите ми” е първата й книга, която достига пето място на конкурса „Моята любима книга за 2016.” в раздел „Поезия”.

Симеон Аспарухов е роден и живее в гр. София. Самият той сподели, че има и панагюрска жилка. Средното си образование завършва в 145 СОУ „Симеон Радев”, езикова паралелка – английски език. Изучавал е психология във Великотърновски университет „Св. Св. Кирил и Методий”, както и маркетинг в „Колеж по мениджмънт, търговия и маркетинг”. По-късно се квалифицира, като данъчен и митнически посредник в „Национален център за професионално обучение” в системата на „Българската Търговско-промишлена палата”. Това работи и днес. В свободното си време пише кратки хумористични разкази, поезия, занимава се с фотография, рисува на стъкло и поддържа свой музикален блог с колекции от любима музика. Дебютната му книга с поезия носи името „Дни за обичане”, която излиза от печат през юли 2017г., като неин редактор е Ива Спиридонова.

Димитър Пенчев е родом от село Бъта, област Пазарджик. Завършил е техническо училище в град Панагюрище, където в момента работи и живее със семейството си. Той е един от основателите на туристическо дружество „Красен” в село Бъта. Обича природата и пешеходния туризъм. Занимава се и с фотография. Автор е на четири книги:” Пътеки на мисълта” – 2006г., „Уловени по пътя” -2014г., „Речник на говоримия диалект – село Бъта” – 2015г. и най- новата му книга с хайку- „Ситновъртежи” , издадена през 2017г.. Димитър е един от основателите на онлайн формата „Нова Асоциална Поезия ”. В едноименното списание има редица публикации, както и в местния вестник „Време”. Публикувани са негови разкази в антологията „Светлини над града” и сборника с разкази на „Пътуващите книги на Стара Загора”.

В библиотеката, в петък вечер усетихме силата и дълбочината на думите, завъртяхме мислите си в тях и забравихме за времето, разбирайки, че всички дни са за обичане.

Хората, присъстващи на красивия лиричен спектакъл, останаха очаровани от  поезията на гостуващите ни поети. В края на срещата желаещите си закупиха книги и получиха лични автографи и усмивки от авторите им.

Виж още снимки ТУК

Още за срещата ТУК