На 7 февруари в Общинска библиотека „Стоян Дринов” се проведе вълнуваща среща с Димитър Костадинов Стефанов, известен под псевдонима Димитър Дънеков.

Роден на 19 март 1949 г. в село Жребичко, той е един от най-уважаваните литературни дейци в България, член е на Съюза на българските писатели и носител на националното отличие на името на „Райко Алексиев” за хумористична проза.

Дънеков е председател на литературния клуб "Виделина", който продължава делото на Литературния кръжок "Богдан Овесянин".

Събитието привлече многобройна публика, която имаше възможността да се запознае с творчеството и вдъхновенията на Дънеков. Гостите на срещата бяха негови приятели от литературния клуб, с които си споделиха много мили спомени. На събитието присъстваха  и художници, които са правили шаржове и карикатури на неговите творби.

Дънеков е известен и като един от основните автори на безподобния вестник за култура,сатира и забава "Чат Пат", който има и своя сайт, както и публикации в местните вестници „Оборище” и „Време.”

Присъстващите бяха впечатлени от неговата отдаденост и страст към литературата. Срещата завърши с оживена дискусия и множество въпроси от публиката, което допринесе за топлата и приятелска атмосфера.

Благодарим на всички, които присъстваха и направиха това събитие незабравимо!

СНИМКИ

На 31 януари 2025 г. екипът на Общинска библиотека "Стоян Дринов" отпразнува 55 години от откриването на новата сграда на Библиотеката със среща на поколенията от библиотечни специалисти и приятели на културната ни институция.

За втора поредна година беше връчена наградата "ЗА ПРИНОС В РАЗВИТИЕТО НА БИБЛИОТЕЧНОТО ДЕЛО В ГР. ПАНАГЮРИЩЕ" в памет на г-жа Тинка Юрукова – изключителна личност, оставила трайна следа в развитието на библиотечното дело в нашия град. Нейните потомци предадоха наградата с много обич и признателност на Мария Загорова-Бегова – творец и дългогодишен ръководител на Общинска библиотека "Стоян Дринов".

Събитието беше озарено от присъствието на изключителния изпълнител Християн Балев, който ни плени със своя вълшебен глас и омайващо сценично присъствие. Неговото участие добави изисканост и магия към вечерта, правейки я наистина специална за всички гости.

На срещата присъстваха и кметът на община Панагюрище Желязко Гагов заедно със заместник-кмета Пепа Филина.

Тази среща на поколенията беше не само повод да почетем паметта на г-жа Тинка Юрукова, но и възможност да укрепим връзките между различните поколения библиотечни специалисти и културни дейци. Възможността да се съберем всички заедно и да споделим нашите мисли и идеи беше изключително ценна.

Сърдечно благодарим на всички, които взеха участие и направиха тази вечер незабравима!

Очакваме с нетърпение следващите събития и срещи в нашата библиотека.

СНИМКИ

На незабравимо литературно четене, организирано от Общинска библиотека "Стоян Дринов" в Панагюрище, библиотечните специалисти и специални гости представиха своите любими стихове пред ентусиазирана публика.

Специално участие в събитието взе Румен Спасов, който свири и пя, допринасяйки за уникалната атмосфера и вдъхновението на вечерта.

Събитието "Библиотекари четат за Вас" донесе истинска поетична наслада и вдъхновение на всички присъстващи, създавайки магически мигове, които ще останат дълго в паметта на участниците.

Благодарим на всички, които споделиха този специален момент с нас!

Снимки :Димитър Гешков и Мария Илиева

СНИМКИ

На 20 януари 2025 година в Общинска библиотека „Стоян Дринов” се състоя паметна среща, която панагюрци ще помнят дълго време. Гостува ни Цвятко Кадийски - син на забележителния български инженер Цвятко Кадийски-баща. Авторът на книгата "Събо Николов: първият българин ротарианец" - Цвятко Кадийски е сред възстановителите на Ротари у нас и е признат за летописец  на българската ротарианска организация.

Инж. Кадийски е автор на книгите „Ротари в София”, „Ротари в България” и „Как Ротари се завърна в България?”. Създател е на електронната книга „85 години Ротари в България” и серия от 5 видеоклипа, посветени на историята на Ротари у нас. Организатор е на десетки документални и художествени изложби, на множество публикации, посветени на „Ротари – България” и българските ротарианци. Той издирва, събира, обработва и съхранява богат исторически архив от снимков материал и писмени документи, наречен „Ротари в България 1933 - 1941 г.”, който дарява на Регионалния исторически музей в София.

Творецът Цвятко Кадийски бе представен блестящо от г-н Стефан Рапонджиев - Директор на библиотеката и г-н Стоян Христов – Президент на Ротари клуб – Панагюрище, дал идеята за издаване на биографична книга, посветена на Събо Николов, която благодарение на автора става реалност.

С много признателност и респект към нашия съгражданин Събо Николов бяха пропити думите на инж. Кадийски: "В САЩ, само 10 години след основаването на Ротари клуб, той става член на клуба доста преди появата на клуба през 30-те в България. Майка му е сред основателките на Евангелистката църква в Панагюрище. Събо се бори сам в живота, отива в Пловдив, после в Американското училище в Самоков и заминава с работещия там д-р Слипър като негов прислужник в САЩ. Иска да се научи да прави платове и да направи подобна фабрика в Самоков. Записва се във вечерна гимназия, после в технически университет. "Ако сънародниците му са като него, значи българите са много добри хора", пише за него в годишника на института. След това е изпратен на Световното изложение в Париж в павилиона на компанията, за която работи, а от 1904 прави невероятно изобретение във финото шлифоване и започва да работи сам. Следват други негови ценни изобретения, които досега са сред най-търсените от колекционерите. Най-добрите оптически телескопи от 30-те са шлифовани по неговия метод.”

Тази биографична книга, наречена от автора ѝ "Събо Николов: първият българин ротарианец", ни дава пример на нас и на идните поколения, как от едно бедно, полуграмотно сираче, заминало с два подарени долара в джоба за Америка можеш да постигнеш своята американска мечта и с много труд, изобретателност и знания, да станеш вицепрезидент на голяма американска машиностроителна компания.

Гостите в залата бяха затаили дъх в знак на преклонение към Великия изобретател и дарител Събо Николов. Всички получиха автограф и пожелаха на инж. Кадийски нови творчески успехи.

СНИМКИ ОТ СРЕЩАТА

Снимките са на Медиен център Оборище

На 21.11.2024 г. в Общинска библиотека „Стоян Дринов” гостува автора Георги Млеканов от Пазарджик. Млеканов е организационен психолог, занимаващ се с мениджмънт, обучения и развитие. Автор е на статии, свързани с управлението на човешкия капитал. Георги работи за социализацията и реализацията в бизнеса на хора от рискови групи. Помогнал е за намиране на работа на младежи, лишени от родителска грижа, на хора с увреждания и различни заболявания.  Той се срещна с читатели и представи книгата си "Дигитална зависимост – наръчник за родители и учители".  Авторът стъпва на различни научни изследвания, разкриващи мозъчните увреждания, които настъпват при малките деца, следствие на ежедневното ползване на таблет или телефон. Книгата дава и решения, как да се предотврати тази негативна тенденция.

Наръчникът предлага задълбочен анализ на една от най-актуалните теми на съвременното общество – влиянието на технологиите върху живота на децата и възрастните. Тя служи като ценен ресурс за родители и учители, които искат да разберат как да се справят с предизвикателствата на дигиталната ера.

Георги Млеканов сподели пред гостите в библиотеката, че „ първото важно условие за успех е самият родител да осъзнае проблема, като самият той се промени. Тогава и общуването с детето ще стане по-лесно, точно заради осъзнатата необходимост от това. Когато си говорим с децата, те ще разберат, че героите от клипчетата в интернет не са герои”.

Млеканов обясни чрез презентация на видеостената, че трябва да се дават телефони на по-късна детска възраст, докато е възможно да бъдат ограничавани. Различни тестове показват, че сивото и бялото вещество в мозъка на дете с дигитална зависимост е по-малко и води до трудности със социализацията.

Тази среща-разговор с психолога Георги Млеканов се оказа ползотворна за нашите читатели. Авторът раздаде автографи на всеки един, закупил неговия наръчник.

СНИМКИ           

На 15.11.2024 година имахме честта в ОБ „Стоян Дринов”, да посрещнем скъп за нас съвременен будител. Той е книжовник, духовник и воин! Той е стожер и пазител на българщината! Той е Стоян Влахов!

Стоян Ангелов Влахов е роден в с. Калугерово, област Пазарджик. Там е завършил и основното си образование. След ученическите си години и годините в казармата е приет в Учителския институт в гр. Смолян (филиал на Пловдивския университет), където се дипломира като учител по български език и литература и руски език както и по френски език.  Завършил е и Пловдивския университет „Паисий Хилендарски” със специалност „Българска филология” и петнадесет години работи като учител по тези специалности. През следващите двадесет години служи като офицер в Министерството на вътрешните работи и в Министерството на правосъдието. Преминава и през Министерството на отбраната, а пребиваването му в силовите структури му дава възможности да опознае нашата действителност във всичките й измерения. Като филолог се занимава с литература професионално, а първите му опити датират от ученическите му години. Първият му разказ пък е написан напълно в духа на тогавашното време. Името му е показателно - „Ние, работниците”. Пише и издава редовно от 2020 г. До ден днешен са излезли 12 негови книги: „Комитата” - 2020 г.; „Внучката на дядо Никола” - 2020 г.; „Момичето от дълбините” - 2021 г.; „Разкази за вчера и за днес” - 2022 г.; „Еньовден” - 2022 г.; „Малката балерина” - 2023 г.; „Оброчният камък” - 2023 г.; „Легенда за кешкека” - 2023 г. „Приказка за страшния змей” - 2023 г.; „Вълшебна броеница”, „Под тихия ромон на реката” - 2023 г.; „Вълшебната мелодия” - 2024 г.; „Най-малката самодива” - 2024 г.

Най-новият роман на твореца Влахов е наречен „Последната крепост”. В него автора ни въвежда в действителността и мястото, където се е водело последното българско сражение в Средна гора. И тук се усеща силата и могъщата вяра на българския дух. Да дадеш вярата си?!... Не!... Да се бориш срещу петвековния турски поробител, да устоиш и да запазиш идентичността си – ето в това се корени духовната сила на българина!

Всяка книга на Стоян Влахов би трябвало да подтикне нашите съвременници, да се замислят и да преосмислят миналото си, защото има една максима, че който не помни историята в миналото и не е взел поука от грешките си е осъден да ги повтаря. Петстотин години под турска власт не се забравят и не трябва да допуснем това да се повтори! Силни сме духом, вярваме и отстояваме българските си традиции и идентичност! България ще пребъде!

Гостите на библиотеката бяха възхитени от автора и неговите творби и отнесоха със себе си както новия му исторически роман ”Последната крепост” с автограф, така и част от сърцето на твореца.

СНИМКИ

На 14. 10. 2024 година в Общинска библиотека „Стоян Дринов” гостува една съвременна българска писателка. Прекрасна, талантлива и благословена да твори в сфера, за която биха ѝ завидяли и сценаристите в Холивуд. Това е Йоана Вълчева!

Йоана Вълчева е родена на 24 август 1992 г. в гр. София. Завършва “Предприемачество и мениджмънт” в Националната финансово-стопанска гимназия и “Бизнес икономика” в Университета за национално и световно стопанство.

Работи по проект за състоянието на лизинга в България и ЕС (2010 г., Австрия), а през април 2011 г. печели първо място на националното състезание “Най-добра бизнес идея” в провежданата ежегодно в Пловдив “Панорама на професионалното образование”. Твърди, че знанията ѝ в бизнес сферата са помогнали изключително много по пътя към издаването на роман, защото в крайна сметка писането също е вид бизнес.

За нея, Роза Максимова, журналист на в. „Компас” пише: „Като всеки млад човек, и Йоана обича да се забавлява, защото е убедена, че “за да имаш творческа енергия, трябва да умееш да живееш, да се наслаждаваш, да почиваш”. И доказва, че това правило работи.”

Йоана е автор на три романа - "Съвест" (2016), "Пегол" (2017), вдъхновен от реални събития, и „Пратеник на полумесеца“ (2020). Определя жанра, в който твори, като романтичен трилър. Книгите ѝ бързо се превръщат в любими на българските читатели заради интересните и актуални теми, които засягат, динамичното действие и увлекателния стил на писане.

„Винаги чакам с нетърпение и солидно вълнение срещите си с читатели. Въпреки стреса покрай организацията и притеснението ми преди да изляза на сцената, няма нищо по-удовлетворяващо от това да усетиш обичта на хората. Емоцията след това ме държи дни наред и за мен е като гориво, което ме кара още по-усилено да продължавам напред.“ – сподели Йоана Вълчева пред гостите в библиотеката.

Йоана Вълчева разказа своята история за написването и издаването на трите си романа.Това развълнува гостите в  Читалня за възрастни и те я затрупаха с многобройни интересни въпроси.

Прелестната Йоана остана възхитена от тази среща с панагюрските читатели, а ние от нея! С нетърпение очакваме следващия ѝ роман!

СНИМКИ : Йоана Вълчева

На 04.10.2024 г. в Общинска библиотека „Стоян Дринов” се състоя една незабравима среща с творчеството на панагюрския автор Петър Теофилов Каменски.

Авторът беше представен от Стефан Рапонджиев. Гостите в залата бяха възхитени от откровените и истински разкази на твореца.

Каменски грабна вниманието на публиката още с първия си разказ „Тайната, с която започна моят живот” от книгата „Имал ли съм детство”. Разказвачът на истината, сподели пред читателите за отнетата си близначка от акушерките при неговото раждане, за копнежите му и мъката при нейното издирване, за обичая му към дядо и баба, за трудностите, които е преживял в живота…

Никой човек не бива да забравя детските си дни, защото там са най-милите спомени… С годините се порастваме и помъдряваме, но всичко преживяно остава запечатано в сърцето, докато… Докато не дотежи… Докато човек трябва да сподели живота си и мечтите си с някой близък до сърцето си човек… И ето, идва любовта!… Тази, силната и всепрощаващата… Незабравимата и истинска любов, за която автора споделя в своите стихове…

Мечтата ми се сбъдна!

Ти яви се с влюбена душа

да топлиш моето сърце,

галейки ме с твоите ръце.

Прегръдката ти нежна

ухае на съсън,

обичам те, любима,

дано това да не е сън!

Стиховете на поета удрят право в сърцето със своята искреност. Втората му книга, стихосбирката „Мечтател”, е пропита с аромата на романтиката.

Петър Каменски прочете част от своите творби и подари на всички гости в библиотеката своите книги с автограф… и спомени .

СНИМКИ

Снимки : Георги Гечев

На 18.09.2024 година в сградата на Общинска библиотека „Стоян Дринов” влезе една усмихната и лъчезарна дама. Коя беше Тя?! Защо всички в залата я очакваха с такова нетърпение?! Да, Тя е авторката на нашумелия роман „Бежанци” – Весела Ляхова!

Весела Ляхова е родена в гр. Пазарджик. Завършва българска филология в СУ "Св. Климент Охридски" през 1985 г. Живее и работи в София. От 1980 г. публикува разкази в централния печат. Лауреат на литературния конкурс "Цветан Зангов" през 1987 г. Автор на белетристичната книга "До слънцето" (1993), сборник с новели, на монографичната биография-изследване "Живот мисия". Книга за проф. д-р Цеко Торбов" (2001), на романа "Бежанци" (2013), на сборника с разкази "Квартал "Зона обиколна" (2015). Романът "Бежанци" стига до финалните номинации на наградата "Роман на годината" за 2013 г. на Дарителски фонд "13 века България" и получава наградата "Христо Г. Данов" за художествена литература за 2013 г., както и наградата за белетристика на Портал "Култура" през 2014 г. за художествено осветляване на белите полета от историята на българския народ. "Бежанци" представи България на Международния панаир на книгата и на Европейския фестивал на първия роман в Будапеща (2014). Романът й "Бежанци" е преведен на унгарски и македонски език, а нейни разкази са преведени на английски, турски, словенски, полски.

„Романът описва реални исторически събития: Драмското въстание от 1941 г., обезбългаряването на Егейска Македония след Втората световна война, трагичната участ на българското малцинство в Гърция до средата на ХХ век, понесло насилието на всички балкански правителства – турски, гръцки, сръбски, български. Преди по тази тема се мълчеше поради някакви странни разбирания за добросъседски отношения, ала и днес международната обстановка не е престанала да бъде деликатна. И резултатът е един и същ: българската гледна точка към тези събития остава неизказана. А времето си минава… Загиналите гърци в Драмското въстание имат своите паметници, а българските жертви в същите събития са обречени на забвение. С изключение на няколко задълбочени проучвания от българската историография, едно телевизионно публицистично предаване, няколко езиковедски изследвания, едно-две мемоарни свидетелства – всичко на всичко книжовност, която се брои на пръстите на едната ръка – при цялата си вродена чувствителност към истината нашият народ в този случай като че ли я неглижира. Никакви политически съображения не могат да оправдаят подобна историческа немара. Страданието на хиляди българи заслужава да бъде осмислено, усвоено, за да се превърне от травма в исторически и емоционален опит."

Това е написано в предисловието към романа на Весела. Точни думи, базирани на нейните дългогодишни изследвания. Колко много премълчани истини… и колко много изстрадали души, докато тези истини бъдат разбрани и преосмислени, за да останат за идните поколения като мисия!

СНИМКИ

На 5 юли в Общинска библиотека „Стоян Дринов” се състоя среща-разговор с писателя Николай Илчевски.

Николай Илчевски е писател, журналист и рекламен експерт. Роден е в планинското село Върбово, между Чепеларе и Широка лъка. Дългогодишен главен редактор, мениджър и съобственик на медиите в Пловдив. През 1992 г. излиза първата му книга "Десет приказки, които разтърсиха света", която има огромен успех. Следват книгите "Ръководство за полово зрели безделници", "Коляното на стоножката", сборникът "500 патагонизма", "Хубавата Иванка", "Записки от селската кръчма" , "Крадецът на слама" и "Наръчник на щастливия землянин", които се превръщат в нашумели творби на българския книжен пазар и сред читателите на бестселъри.

Николай Илчевски сподели, че обича героите си, защото са истински и неподправени, събрали много мъдрост. „В малкия човек има много големи истини. Всички истории в книгите ми са истински, няма нужда да си измисляш. Важното е в едно село да намериш най-добрия разказвач“.

Илчевски изправя себе си пред провокацията да не се забравят корените. Човек не бива никога да забравя рода си и не трябва да се срамува от своя произход.

„Селата са най-жизнената тъкан на България. Селото не е престанало да ражда личности – хора, които тръгват от нищо и стигат до най-високото“ – подчертава Илчевски. Той отбелязва, че кръчмата е символично понятие, тя е местният парламент и също лечебната сила на селската душа. „В нея като изплачеш душата си и ти олеква. Когато споделиш проблема с цялото село, това вече не е проблем, а задача за решаване.“

И накрая сладкодумният разказвач сподели с гостите, които с интерес бяха дошли да чуят мъдрите думи на автора: "Имам още неразказани истории. А в универсуса вероятно има хиляди. Всеки човек създава някакви истории. От 18 години живея в селска къща. Защото не може да пропагандираш един начин на живота, да го слагаш на витрина, на всеослушание, да го рекламираш и в това време да си някаква градска мишка."

Очакваме с нетърпение среща с певеца на съвременното българско село – родолюбеца Николай Илчевски!