Една родолюбива среща |
31.10.2017 |
На 30 октомври, в понеделник, с песни и рецитал на вокална група „Китка”, посрещнахме подобаващо Асен Дипчев, правнук на обичаната от всички нас Райна Княгиня.
Асен Дипчев е строител по професия, по душа е поет и художник с нестандартен стил. Издадени са 11 негови книги с поезия. Със своето различно изобразително изкуство се е представял многократно и в страната и в чужбина. Носител е на наградата „Народен будител”.
Той е бунтар и достоен наследник на героичния си род и предшественици. Неговият начин е смел, а изказа му е доста саркастичен към съвременните пороци на политици и държавни лица.
Обстановката в препълнената от гости читалня бе изключително топла и радушна. Създаде се приятелска атмосфера. Официалният ни гост се почувства като сред свои, както самият той се изрази „равен с равни”.
Бяха прочетени няколко негови стихотворения. Самият Дипчев представи и картините скулптори, които бе донесъл в библиотеката, като разтълкува пред гостите техните значения.
Сподели пред нас, че има желание да направи изложба в Панагюрище на всичките си произведения, както и да издаде следващата си книга тук.
Поетесата Дидка Гемиджиева прочете свое стихотворение, посветено на Княгинята. Учителката Елисавета Георгиева сподели уменията си във везането на знамена и търсенето й и обучаването на момичета, които да продължат това красиво дело.
Едно дълго завръщане
Днес е ден за завръщане. И като камък в река бързотечна шуми водата и блъска ме, устремена към своята вечност. Май добре съм уцелил момента - лятото жадно поглежда на небето в синята лента за светлата моя надежда. Слънцето като за сватба се кипри с облаче бяло, а върбата до сълзи се радва за щяло и за нещяло. Тук е моето място - в дома на Природата родния. Със себе си тук съм наясно - в града съм като пародия. Въздух уж има навсякъде и водата от чешмите не спира. Дишам и в София някак си, но сърцето ми все протестира. И ме тегли по пътя обратния, като камък в ръка бързотечна - да посрещам света необятния, който бърза към своята вечност. Тук паметници на никой не слагат, не раздават медали и звания и само камъните остават мярка за време и разстояния. Животът - това дълго завръщане - може в камъните да продължава, но на обич, ако с обич отвръщаме, само тя на камък не става.
Асен Дипчев
Виж още снимки ТУК |