Литературен конкурс "Стоян Дринов"

НАЦИОНАЛЕН КОНКУРС ЗА НЕПУБЛИКУВАНА ПОЕЗИЯ ЗА ДЕЦА

“Стоян Дринов” - Панагюрище

 

 

От зората на своето създаване библиотеките не остават просто хранилище на ръкописи, а се превръщат в истински центрове на духовността, в които продължават и до днес да греят отблясъци от великото дело на Кирил и Методий. Това важи и за Общинска библиотека „Стоян Дринов” – Панагюрище.

 

ПРОЧЕТИ ПОВЕЧЕ

 

Резултати от Национален конкурс за непубликувана детска поезия - 2018 г.

04.06.2018

 

Днес, 31 май 2018 година, жури в състав:

Председател: Анелия Каменова Янковска-Сенгалевич

и член на журито Благовеста Касабова

присъдиха следните награди:

 

Първа награда Диплом, плакет и 350 лв. се присъждат на Тонка Славкова за стихотворението „Батко Владко”

 

Батко Владко

 

Има си сестриче сладко

русичкият Владко.

Той е най-добрият батко,

казано накратко.

 

Със компютър да игра

Сашето желае.

Все на пръсти се повдига,

но не го достига.

 

Мъничка е и не знае

с него да играе,

но е толкоз упорита,

плаче, вика, рита.

 

В къщи кавалер е Владко,

също като татко.

Бързо мястото отстъпва,

тя веднага млъква.

 

Гледай, гледай на екрана

бъркотия стана.

С тез компютърни неволи

как да се пребори?

 

Ах дано не види мама,

че ще вдигне врява.

Пак виновен ще е батко,

ех, сестриче сладко!

 

 

 

Втора награда – Диплом, плакет и 250 лв.се присъждат на Тодор Каракашев за стихотворението „Химн”

 

Химн

 

Кой казва, че няма

в живота

вълшебства?

Че те са измама

от вехти наследства,

щом всяко дете

изпитва съблазни

към тях?

А пък те

са много и разни:

 

в прекрасния лъч

на светлината,

в детската глъч,

в шума на гората,

в глътката чай

от канчето бяло,

в щастливия край

на всяко начало!...

 

От всички страни

към тебе надничат.

Обичаш ли ги

и те те обичат.

Дори и мигът

с тях крие надежда,

че може светът

по-добър да изглежда.

 

 

 

Трета награда – Диплом, плакет и 100 лв. се присъждат на Иван Едрев за стихотворението „Чадърче от дъгата”

Чадърче от дъгата

 

Сто чадърчета с крачета

Бързат. И вали дъждът.

Сто момичета, момчета,

Към училище вървят.

Тъй чадърчетата крачат

във забързан, весел строй…

А на Косьо му се плаче –

няма си чадърче той!

И обзема го тревога:

трябва вече да е в час.

„Косьо, аз ще ти помогна!” –

лястовица изцвърча.

Тя се стрелна в небесата:

 

„Ще се върна ей сега!”

И отряза тя с крилата

късче шарена дъга.

„Ето ти чадърче, Косьо!

На  училище върви…

Свърши, точка по въпроса!

За дъжда ти не мисли.”

А пък Косьо в клас се хвали:

„Имам аз голям късмет!”

И чадърчето си гали:

„Става и за вертолет.

Мога под дъжда да тичам,

с вятъра да се въртя.

Лястовицата обичам.

Мога с нея да летя.”

 

 

Присъждат се и три поощрения:                 Габриела Спасова за стихотворението „Четири сезона”

                                                                           Христина Петрова за стихотворението „Лекар”

                                                                           Борислав Ганчев за стихотворението „Пъстра пътечка”

 

Четирите сезона - Габриела Спасова

 

Пролет, лято, есен, зима ний сме четирима.

Пролетта е светла и красива,

лятото е кратко и тъй сладко,

есента е мокра и петниста,

а пък зимата студена и много заскрежена.

Есента се мина, зимата измина, пролетта дойде,

после е лято и ще ходим на море.

 

Лекар - Христина Петрова

 

Баба ми охка и пъшка – боли я.

Моли гърба й със длан да разтрия.

Мачкам, натиска и баба е здрава.

Истински лекар от мене май става!

 

Мисля да ида сега до реката

с двама приятели от махалата.

Старият мост подир дългата зима

болки в гърба може също да има.

 

Първо по края му – до парапета,

после в средата му – хайде крачета!

Троп, троп направо и троп, троп обратно.

Мост да лекуваш е много приятно!

 

 

 

 

 

 

Пъстра пътечка - Борислав Ганчев

 

Една пътечка пъстра

през цялата година

бележи мойте стъпки…

 

Отпърво е пъртина.

Със сняг дебел покрита

когато е земята,

към близката пързалка

ме води тя с шейната.

 

А щом запролетее

и студ щом вече няма,

по таз пътечка тичам

с букет цветя за мама.

 

Огрява Слънчо весел

пътечката и ето –

по нея в лято жежко

се спускам към морето.

 

Но есен златна иде.

И тръгвам, че е време!

В училище тогава

пътечката зове ме.

 

Една пътечка, пъстра

като една картина,

бележи мойте стъпки

през цялата година.

 

Фотогалерия 

 

 

«
Всички
© iLib  Прима-Софт