|
НАЦИОНАЛЕН КОНКУРС ЗА НЕПУБЛИКУВАНА ПОЕЗИЯ ЗА ДЕЦА “Стоян Дринов” - Панагюрище
|
|
|
|
От зората на своето създаване библиотеките не остават просто хранилище на ръкописи, а се превръщат в истински центрове на духовността, в които продължават и до днес да греят отблясъци от великото дело на Кирил и Методий. Това важи и за Общинска библиотека „Стоян Дринов” – Панагюрище. ПРОЧЕТИ ПОВЕЧЕ |
.png)
Резултати от Национален конкурс за непубликувана детска поезия - 2018 г. |
| 04.06.2018 |
|
Днес, 31 май 2018 година, жури в състав: Председател: Анелия Каменова Янковска-Сенгалевич и член на журито Благовеста Касабова присъдиха следните награди:
|
 |
Първа награда – Диплом, плакет и 350 лв. се присъждат на Тонка Славкова за стихотворението „Батко Владко”
 |
Батко Владко
Има си сестриче сладко русичкият Владко. Той е най-добрият батко, казано накратко.
Със компютър да игра Сашето желае. Все на пръсти се повдига, но не го достига.
Мъничка е и не знае с него да играе, но е толкоз упорита, плаче, вика, рита.
В къщи кавалер е Владко, също като татко. Бързо мястото отстъпва, тя веднага млъква.
Гледай, гледай на екрана бъркотия стана. С тез компютърни неволи как да се пребори?
Ах дано не види мама, че ще вдигне врява. Пак виновен ще е батко, ех, сестриче сладко!
|
Втора награда – Диплом, плакет и 250 лв.се присъждат на Тодор Каракашев за стихотворението „Химн”
|
Химн
Кой казва, че няма в живота вълшебства? Че те са измама от вехти наследства, щом всяко дете изпитва съблазни към тях? А пък те са много и разни:
в прекрасния лъч на светлината, в детската глъч, в шума на гората, в глътката чай от канчето бяло, в щастливия край на всяко начало!...
От всички страни към тебе надничат. Обичаш ли ги и те те обичат. Дори и мигът с тях крие надежда, че може светът по-добър да изглежда.
|
 |
Трета награда – Диплом, плакет и 100 лв. се присъждат на Иван Едрев за стихотворението „Чадърче от дъгата”
|
Чадърче от дъгата
Сто чадърчета с крачета Бързат. И вали дъждът. Сто момичета, момчета, Към училище вървят. Тъй чадърчетата крачат във забързан, весел строй… А на Косьо му се плаче – няма си чадърче той! И обзема го тревога: трябва вече да е в час. „Косьо, аз ще ти помогна!” – лястовица изцвърча. Тя се стрелна в небесата: |
„Ще се върна ей сега!” И отряза тя с крилата късче шарена дъга. „Ето ти чадърче, Косьо! На училище върви… Свърши, точка по въпроса! За дъжда ти не мисли.” А пък Косьо в клас се хвали: „Имам аз голям късмет!” И чадърчето си гали: „Става и за вертолет. Мога под дъжда да тичам, с вятъра да се въртя. Лястовицата обичам. Мога с нея да летя.”
|
Присъждат се и три поощрения: Габриела Спасова за стихотворението „Четири сезона”
Христина Петрова за стихотворението „Лекар”
Борислав Ганчев за стихотворението „Пъстра пътечка”
 |
Четирите сезона - Габриела Спасова
Пролет, лято, есен, зима ний сме четирима. Пролетта е светла и красива, лятото е кратко и тъй сладко, есента е мокра и петниста, а пък зимата студена и много заскрежена. Есента се мина, зимата измина, пролетта дойде, после е лято и ще ходим на море. |
|
Лекар - Христина Петрова
Баба ми охка и пъшка – боли я. Моли гърба й със длан да разтрия. Мачкам, натиска и баба е здрава. Истински лекар от мене май става!
Мисля да ида сега до реката с двама приятели от махалата. Старият мост подир дългата зима болки в гърба може също да има.
Първо по края му – до парапета, после в средата му – хайде крачета! Троп, троп направо и троп, троп обратно. Мост да лекуваш е много приятно! |
 |
 |
Пъстра пътечка - Борислав Ганчев
Една пътечка пъстра през цялата година бележи мойте стъпки…
Отпърво е пъртина. Със сняг дебел покрита когато е земята, към близката пързалка ме води тя с шейната.
А щом запролетее и студ щом вече няма, по таз пътечка тичам с букет цветя за мама.
Огрява Слънчо весел пътечката и ето – по нея в лято жежко се спускам към морето.
Но есен златна иде. И тръгвам, че е време! В училище тогава пътечката зове ме.
Една пътечка, пъстра като една картина, бележи мойте стъпки през цялата година.
|
