Резултати от Национален конкурс за непубликувана поезия за деца - 2016 година

П Р О Т О КО Л

ЗА ОТЧИТАНЕ НА РЕЗУЛТАТИТЕ ОТ НАЦИОНАЛНИЯ КОНКУРС

ЗА НЕПУБЛИКУВАНА ПОЕЗИЯ ЗА ДЕЦА

“СТОЯН ДРИНОВ” – 2016 год.

Днес, 31 май 2016 година, жури в състав:

Председател: Боян Ангелов

и членове: Дида Гемиджиева и Петя Цолова,

присъдиха следните награди:

Първа награда:

Диплом, плакет и 350 лв. се присъждат на Цветанка Убинова за стихотворението "Цветен стихо-календар".

Цветен стихокалендар

Януари

Бяло, бяло,

бяло, бяло

през нащта е наваляло.

няма птички,

ни мушички,

нито галени тревички –

само белите кокичета

смеят се като момичета.

Февруари

На февруари в края –

всеки знае –

гората почва сладко да ухае,

че минзухари, много минзухари

в гората разпилял е февруари.

Март

Топи се, бяга всеки сняг,

покрай реката кукуряк

и синя теменужка нежна

се къпят в светлина безбрежна.

Април

Денят се къпе в ярко слънце

и в светлина расте денят,

пониква вече всяко зрънце,

цветя ухаят и изкрят

сред мека пролетна трева

под ширнала се синева.

Май

Лалета и зюмбюли,

синчец, жита и мак

и разцъфтели дюли

до къщния ни праг;

Небето свети нежно

над моя роден край –

дошъл е безметежен

и весел месец май!

Юни

Сред крайморските дюни,

в остролистни тръстики,

палав крие се юни

и се смее, и вика

да се къпят децата –

цвят до цвят във водата,

сред вълните да плуват,

в пясъка да лудуват –

да растат и цъфтят,

да е жив този свят.

Юли

Дневните температури

бързат, бягат като щури –

все нагоре се катерят,

силите си да премерят

и нехаят за латинката,

жадно тръпнеща в градинката,

нито за тревите горски,

ни за ядовете хорски.

Август

В зенита слънцето гори,

на сянка ти за миг се спри

и виж – цъфтят под небесата сини

красиви шарени гергини.

Септември

Из училищния двор

звънва веселия хор

на момичета, момчета

и разрошени врабчета.

А от цветните букети

и дъга над всички свети!

Октомври

Бабиното есенче в цветове десетки

украсява весело къщи и беседки,

смее се и под дъжда,

и в мъглата сива –

всеки цвят една звезда

дава ни – красива

и сияе в светлина в двора ни небето:

радва му се от сърце

на баба детето!

Ноември

Върху жълти листа

сипе сняг есента –

разцъфтяват поеми

в нежен цвят – хризантеми!

Декември

С листа като уши на слон

и с нежни розови цветчета,

цъфти на нашия балкон

на баба коледното цвете.

Втора награда:

Диплом, плакет и 250 лв., се присъждат на Димитър Златев за стихотворението "Моля, моля, без обиди!"

Моля, моля, без обиди!

Знам си аз, че съм магаре –

син съм на прочута нация.

Но защо ми го повтаряте

с присмехулна интонация?

Разни галени животни

в цирка глезят ви се само.

А пък аз съм пръв работник,

винаги с товар на рамо.

Другите са все капризни

и на паша, и на ясла,

а пък аз и тръни гризя,

няма ли люцерна прясна.

Прави конят – братовчеда –

в хиподрума обиколки.

Аз пък имам сто победи

в надбягване с двуколки.

Казвате: Инат магарешки!

Без обиди, моля, моля!

Как живота ще изкараш ти,

ако нямаш мойта воля?

Чух обида, дето страшно

чак в сърцето ме удари:

Който в клас е без домашно,

му подвиквали „магаре“!

Някой мен да ме е виждал

да съм аз безотговорен?

Който ме така обижда

с ритник ще го съборя!

Даже за Исус разказват,

че върху магаре бродел.

А това добре показва:

благороден моя род е!

Стига вече сте повтаряли

с хаплива интонация!

Запомнете, че магарето

син е на прочута нация!

Трета награда:

Диплом, плакет и 100 лв, се присъждат на Ангелина Жекова за стихотворението "Перчемче и бретонче".

Перчемче и бретонче

Имаме си два близнака,

петгодишни два юнака.

За добро или беда

като капчици вода

братчетата си приличат

и еднакво се обличат.

Първият е Симеон,

а пък вторият – Антон.

На Антон му викат Тони,

Симеон е просто Мони.

Двамата са чипоноси

и ужасно дългокоси.

Към бръснарницата мама

днес поведе ги и двама.

Докато потича Тони,

първо ще подстрижат Мони.

И на стола като в трон

настани се Симеон.

Бързо, сръчно леля Тинка

грабна гребен и машинка.

Само след минута ето –

провидя му се вратлето.

- Още малко като взема,

ще оформя и перчема –

обяснява леля Тинка.

Не момче, ами картинка! –

и го щипва дяволито.

Вече си готов! Честито!

Тъкмо си излезе Мони

и в салона влезе Тони.

Леля Тинка се стъписа

- Ай, косите ти какви са!

За една минута само

стигнали са пак до рамо!

Е, това е моя грижа –

втори път ще те подстрижа.

Но тогава през вратата

Мони мушна си главата

и полекичка почука:

- Лельо Тинке, аз съм тука!

Няма мен да стрижеш пак,

ами моя брат-близнак!

Във салона бликна смях.

- Чудото сега разбрах! –

проговори леля Тинка

и със своята машинка

тя пострига и Антон,

но остави му бретон.

Среса го и хитро рече:

- За да няма грешка вече,

на братлетата-близнаци

аз поставих точни знаци.

Тук перчемче, там – бретон,

значи Мони и Антон.

Присъждат се и две поощрения.

Комплект книги и грамота се присъждат на:

Христина Петрова

за стихотворението

"Към Сахара, към Сахара"

Към Сахара, към Сахара

Тръгнали са два комара

към пустинята Сахара,

за да видят там камили,

зебри и маймуни мили.

Взели шапки и гащета,

за изпът по две кюфтета,

документи, телефони,

шепа ментови бонбони,

крем за слънце и постелки,

бански, очила, фланелки.

Против скука две-три книжки,

десет лепенки за пришки,

риванол, вода в шишета,

карта с главните шосета.

Нов компас и дъждобрани,

във калъфчета прибрани,

фотоапарат за снимки

с африкански животинки.

Кърпи, шампоан, сандали,

всичко в сакове събрали.

Тежък станал им багажа

и за жалост ще ви кажа,

че не стигнали далече.

Доста уморени вече,

спрели, молко си поспали

и кюфтетата изяли.

Дълго мислили, решили,

за да имат много сили,

месец-два да потренират,

чак тогава да планират

пътешествието трудно.

Но, на мене ми е чудно,

как ще стигнат до Сахара

без да намалят товара!

                         Христина Петрова

Любомира Петрова за стихотворението "Горска библиотека"

Горска библиотека

Умната светулка лоти

в библиотеката работи –

там, до близката речица,

скрита в брезова горица.

По прозорците – мушкато,

по лавици – чисто злато –

весели и мъдри книги,

ако искаш ти, вземи ги!

Лоти – тиха и добричка,

бута ръчната количка,

пълна с карти и атласи,

дето иска куче Ласи.

То се готви да пътува –

надалече ще гостува.

Пътят трябва да научи,

та атласите получи.

Лоти бързо се задава

и поръчки изпълнява.

Старият лалугер Жан

пак пристига запъхтян.

- Миличка светулке Лоти,

дай ми книга за компоти!

Имам ябълки и дренки

и малини с много семки.

Но рецептата не знам

и при тебе ида сам.

Книгата му е готова,

тук читателка е нова.

Пърха пеперуда Сия:

- Рокля нова ще си шия,

ама  сбърках май кроежа.

Дай ми книга със чертежа!

То се знае – книга има!

Лоти бързо се усмихва,

тя светулка е щастливка!

- Идвам аз при тебе, драга! –

Меца вика и от прага.

Меденки ще правя, Лоти,

слагаха ли се бишкоти?

- За готвачи книги има! –

Лоти със гравичка кима.

Идат Ежко и Гризанка.

- Може ли за нас „Снежанка“?

- А за мене „Пепеляшка“! –

маха Лиса със опашка.

Книги има тук за всички,

ала те да са добрички –

да не късат, да не цапат,

върху книга да не лапат,

със молив да не чертаят

и завинаги да знаят –

книгите – приятел верен,

са за всички дар вълшебен.

                            Любомира Петрова