Резултати от Национален конкурс за непубликувана поезия за деца 2017

В тазгодишното издание на Националния конкурс за непубликувана поезия  за деца „Стоян Дринов” се включиха 146 творци от цяла България, а творбите бяха над 500.

Първа награда: Диплом, плакет и 350 лв., се присъждат на Христина Петрова за стихотворенията – „Прекрасен ден”, „Дъжд” и „Желание”.

ПРЕКРАСЕН ДЕН

Събуди се рано с усмивка.

Широко отвори очи.

Протегна ръчички и тръгна

успешно да прави бели.

Къде що намери – събори,

прерови любимия шкаф.

Навсякъде смело остави

с пет пръстчета свой автограф.

Двузъба усмивка изпрати

на мама от коша с пране.

На тате в обувката сложи

да спинка кафяво мечè.

Към кухнята после намина

щастливият малък юнак.

Там чаша със мляко намери.

Изля я, но пийна все пак.

И ето, с мустачките млечни,

към мама засмяно търчи.

Прекрасен ще бъде денят му!

Отрано това си личи. 

ДЪЖД

Слънцето препича силно,

пари жадната земя,

а цветчета и тревички

клюмат морни без вода.

Птичките не пеят нежно,

бръмбарите не бръмчат.

Животинките на сянка

са се скрили да поспят.

Вечер идва със прохлада,

с топъл дъжд и лек ветрец

и оставя по земята

локви пълни със дъждец.

Сякаш чаши с чай небесен,

сипан от вълшебник стар -

за растения, животни

и мушички ценен дар.

Пият с благодарност всички

и се питат: „Ах, дали

утре, също като днеска,

вкусен чай ще завали?“

ЖЕЛАНИЕ

Братче да си имам ден и нощ мечтая.

Скоро ли ще дойде искам да узная.

Никой не ми казва, отговора бавят,

или са заети, или все забравят.

Куклите са скучни, песнички не знаят,

гоненица, жмичка с мене не играят.

Друго е със братче – казвам и на мама –

искам да съм кака и да съм голяма!

Втора награда: Диплом, плакет и 250 лв., се присъждат на Жени Живкова-Стайкова за стихотворението – „Жабешка сватба”.

ЖАБЕШКА СВАТБА

Пищна сватба днес се вдига

в блатото край ракитака.

С дар сватбарите пристигат,

шумно смеят се и квакат.

Жабуран е младоженец,

гордо най-отпред пристъпя.

Тъщата е пременена

и посреща гости скъпи.

Булката е Кекерана –

роклята и е с дантели,

с речни перли изтъкана –

сини, розови и бели.

Над водата заиграха

водни кончета златисти,

а до тортата от захар

лотос нежен се разлисти.

Поздравления! Овации!

Сватба по-прекрасна няма!

Но за още смях и танци

музиката липсва само.

- Младият щурец къде е?

пита Кекерана булка.

- Да посвири, да попее

със лиричната цигулка.

Ето, Щурчо се задава

и засвири отдалече.

Но за пищната забава,

много скромно е облечен.

Кекерана се нацупи:

- Идваш с дрехи вехти, стари.

Нови щом не си си купил,

искам други цигулари!

Щурчо млад смутен отвърна:

- Други нямам, не нарочно!

Инструмента си прегърна

и се скри в тревите сочни.

А пък сивото магаре

незабавно се намеси:

- Имам лъскави пендари

и със гребен фин съм сресан.

Пременен съм и накичен

днес за сватбата голяма,

а да пея най-обичам!

- Почвай! – викна Кекерана.

И край жабешкото блато

ревна сивото магаре,

разтрепери се гората,

скри се кой където свари.

- Стига! - Жабуран извика.

- Даже и добре облечен,

за певец не ставаш никак!

Ох, недей да пееш вече!

Тъщата се тук обади:

- Аз съм с дрехи официални,

имам даже и награди

от изяви музикални!

И край жабешкото блато

шумно тъщата заквака,

разтрепери се гората,

всеки скри се в ракитака.

Този крясък се не трае!

Чува се зад три баира!

Рече булката накрая:

- Малък Щурчо ще ни свири!

Моля те, ела, свирачо!

- каза мило на щурчето -

Нищо дрехите не значат,

щом богато е сърцето!

Сбърках, моля, извинявай!

А в гората ни голяма

знам, по музикална слава

друг на тебе равен няма.

Щурчо във тревата росна

без да чака пак покана,

нежно струните докосна,

песен весела подхвана.

Разтуптяха се сърцата,

гостите се разиграха

и край жабешкото блато

три дни скачаха и пяха. 

Трета награда: Диплом, плакет и 100 лв., се присъждат на д-р Стефка Данева за стихотворенията – „Българска княгиня” и „Родина”.

БЪЛГАРСКА КНЯГИНЯ

Аз съм българско дете,

в Панагюрище родено.

Моят град – богат, красив,

къпе се в гора зелена.

Moят край родил герои.

За Родината ни мила

водили са битка славна. 

Райна знамето ушила.

Везала във тъмни нощи

думите за свободата.

През април байрак развяла,

а на него – лъв в позлата.

Райна, българска Княгиня,

и войводите юнаци,

знаят, помнят и децата. 

За Отечеството – знаци!    

РОДИНА

Над висока планина

Слънчо пъргаво изгря.

- Как се казваш? – я попита.

От върха ú глас долита:

- Имам кратко име „Рила“ -

на орли гнездо съм свила.

Имам езера, гори,

силни билки и гори. 

***

Над красива низина

Слънчо спусна се, изгря.

Плодородното поле

гледа го с добро сърце.   

- Как се казваш? – Слънчо пита

и с лъчите си оплита

жълт венец над чернозема  

като царска диадема.

Отговаря низината:

- Аз Тракийска съм, в позлата.

Раждам жито и цветя

и през мен тече река.

Тя е равната „Марица“ -

на полето – огърлица.

***

Над вековната гора

Слънчо в утринта изгря.

- Как се казваш? – я попита.

Имаш ли си тайна скрита?

Отговаря планината:

- Тайни пазя за децата.

Аз съм старият Балкан

от очите ти огрян.

***

Над голямата река

Слънчо радостно изгря.

Във водата се оглежда,

гледа, пита и нарежда:

- Как се казваш, как течеш?

Виждам – ти не ходиш пеш.

И голяма си, дълбока -

Към морето във посока“.

Отговаря му реката,

за да знаят и децата:

- Аз съм Дунав – тих и бял,

и мъгли, и студ познал.

***

Във море със златен бряг

Слънчо се оглежда пак.

Чуди се – не е измама  

тази красота голяма.

И брегът му зашептя

с пяна от една вълна:

- Аз съм черноморски бряг,

който носи твоя знак.“

***

Грее Слънчо, светло грее –

с българското песен пее.

Във космическото време

да останем славно племе.

Присъждат се и четири поощрения. Комплект книги и грамота се присъждат на:

Вихрен Бънков за стихотворния цикъл – „За животните с любов”.

Цветанка Ангелова за стихотворението – „Урок”.

Борислав Ганчев за стихотворението – „Ачко първолачко”.

Димитринка Ненова за стихотворението – „Горска история”.