|
НАЦИОНАЛЕН КОНКУРС ЗА НЕПУБЛИКУВАНА ПОЕЗИЯ ЗА ДЕЦА “Стоян Дринов” - Панагюрище
|
|
|
|
От зората на своето създаване библиотеките не остават просто хранилище на ръкописи, а се превръщат в истински центрове на духовността, в които продължават и до днес да греят отблясъци от великото дело на Кирил и Методий. Това важи и за Общинска библиотека „Стоян Дринов” – Панагюрище. ПРОЧЕТИ ПОВЕЧЕ |
.png)
Резултати от Национален конкурс за непубликувана поезия за деца 2024 година |
| 10.06.2024 |
На 7 юни 2024 г. в сградата на Общинска библиотека "Стоян Дринов", бяха обявени резултатите от Националния конкурс за непубликувана поезия за деца 2024 г.
Първа награда – Мария Маринова Маринова - гр. Сандански
МИШКИ БЕЗ КНИЖКИ
Две-три мишлета мазето кръстосват.
Хем го обхождат, хем се ядосват:
- Туй ще е някаква лоша шега!
Било ли е някога както сега?
Нещо се случи. Нещо ли стана?
Толкова време… Хоп! И промяна!
Само буркани – празни и стари.
Няма ни книжки, нито буквари!
С тези таблети, смартфони, фейсбук,
нашите закуски бяха до тук!
Няма как! С модата в крак ще вървим!
Трябва менюто си днес да сменим!
Втора награда – Мария Илиева Димитрова - гр. Кърджали
МЕЧКА В СЕЛО МЕЧКА
|
Вятър свеж повя в гората, март дойде, разви листата., зеленеят се тревички, пеят звънко пойни птички. Всичко живо тича, хвърка – Меца в пещерата хърка. Още зимен сън сънува – как към нея кошер плува и летят оттам пчелите, слагат мед по сладки пити. Тъкмо лапа тя протегна, нещо остро как я жегна по гърба и под ребрата – вейка счупена, ръбата! Меца бързо се обърна, с мъх и клонки се загърна, разшумяха се листата, развалиха ѝ рахата.
|
Трепна сънлата и скочи – лапите уми в поточе и огледа се в реката от петите до главата. От вида си блед Мецана, хич доволна не остана – с тези дълги зимни пости поотслабнала бе доста. И по стръмната пътечка слезе тя до село Мечка. Знае си, при дядо Щерю нещо вкусно ще намери. В село Мечка няма мечки, има само две юрдечки, три овена вироглави, шест овце и десет крави, седем кучета юнаци, двама байчовци с криваци.
|
А на близката бърчина – дядо Щерю е с пчелина. Рече – стори го Мецана и до кошер стар застана. Чака трепетно пчелите с медена да дойдат пита. А пък те се разлютиха и край нея закръжиха, своето ще защитават, нищичко не щат да дават. И Мецана се ядоса, кошера и цапардоса. Преобърна го в тревите и си тътри на петите. Празен пътят ѝ излезе – с мед обилен не замези! Мецо, Мецо прегладняла, мед през март де си видяла?
|
Трета награда – Христина Борисова Главанова - гр. Севлиево
НАУЖКИМ
Толкова е лесно да се готви супа.
Първо ще извадя по-голяма купа
да нарежа в нея ситно зеленчука –
ето, че се справям! Истинска сполука!
Бъркам и доливам. Парата се вдига.
Май солта е малко – слагам още. Стига!
Боб, домат и джоджен – леле, как ухае!
Ароматът чуден в кухнята витае.
Тръгвам да разсипвам в купички дузина.
Мама, аз и баба – за обяд сме трима.
Но решавам после – куклите ми кротки
също ще поканя, с двете наши котки.
Мама се усмихва, докато сервирам.
Само че, защо ли настрана се спира
и не сяда редом с другите ми дружки?
Сигурно защото всичко е наужким.
