0.73% - 33 1.52% - 69 58.6% - 2665Гласували: 4548
|
НАЦИОНАЛЕН КОНКУРС ЗА НЕПУБЛИКУВАНА ПОЕЗИЯ ЗА ДЕЦА “Стоян Дринов” - Панагюрище
|
|
|
|
От зората на своето създаване библиотеките не остават просто хранилище на ръкописи, а се превръщат в истински центрове на духовността, в които продължават и до днес да греят отблясъци от великото дело на Кирил и Методий. Това важи и за Общинска библиотека „Стоян Дринов” – Панагюрище. ПРОЧЕТИ ПОВЕЧЕ |
.png)
Резултати от Национален конкурс за непубликувана поезия за деца 2025 година |
| 09.06.2025 |
На 6 юни 2025 г. в сградата на Общинска библиотека "Стоян Дринов", бяха обявени резултатите от Националния конкурс за непубликувана поезия за деца 2025 г.
Първа награда – Атанас Звездинов
ДАЙ МИ ПЕТ
Ако нещо е наред,
всеки вика „Дай ми пет!”
И с приятеля избран
удряте си длан във длан.
Ако вика „Дай ми пет!”,
значи, че върви напред.
Неусетно път му давам
и усещам, че успявам.
Щом голямо нещо стане,
удряме си длани в длани.
Ама десет е тогава,
и съвсем по-друго става.
За да стане две по пет,
може би си има ред?
„Дай ми пет!” е половина –
десет ще е догодина.
|
Втора награда – Борислав Ганчев ПЧЕЛИТЕ И ОСЪЗНАЛИТЕ СЕ ХОРА
Разсърдили се малките Пчелички на хората за техните привички Природата добра да замърсяват, да я не пазят, а опустошават. - Не можем вече да търпим боклука. Нов дом ще търсим, надалеч оттука! – с крилцата зажужали песен дружна. – За да работим, чистота е нужна. Ще се преселим горе, в планината, при свежите поляни и цветята. Решили работливките и отлетели… Изминали след туй година, две ли, започнали полята да линеят, градините, безплодни, да пустеят, че нямало ги вече там Пчелите да ги опрашват, а във планините преселили се те без път назад…
|
Така настъпил в равнините глад. Уплашили се хората тогава: - Че няма да ни бъде, ясно става. Не трябва днес да жалим труд и сили! Природата не бихме ли спасили, е ясно – и на нас се вижда краят. Не можели те вече да си траят, а дружно заловили се веднага да я обгрижват, както се полага. Захванали се всички без умора и скоро осъзналите се хора били възнаградени – пак Пчелите при тях се върнали от планините – навред нали царяла чистотата, отново заопрашвали полята. Била опасността тъй победена, а пък Природата била спасена. |
|
Трета награда – Боряна Ботева ПРОЛЕТНА ПЕСЕН
Пролет надникна в гората ни пак – чакана, искана, носеща радост! Слънцето плахо подаде ѝ знак: Хайде, раздавай от твоята младост!
Първо обагри дърветата в цвят. Вещо с вълшебно перо ги погали. Вижте ги, колко са нежни – блестят! А пък Южнякът – обул си сандали!
После разстла по полето килим, случи се някакво чудо в зелено! Да, пролетта е сезонът любим – нишка любов тя завърта с вретено.
Песен се носи, и глъчка, и смут. Зимата взе си за спомен кокиче. Беше забравила нрава си лют, каза, че всъщност сега ни обича.
Сънен Мецан се показа навън, гледа – гората е в нова одежда. - Мечо, повярвай, това не е сън, всичко тъй прелестно вече изглежда!
|
Поощрение
Радка Тодорова
ПАЛАВАТА МАЙМУНКА
По дървото скача мъничка маймунка,
сред листата крие палава муцунка.
Върху клоните зелени весело се люшка,
мама все ядосва, хич не ще да слушка.
С орехи замерва своите другарчета,
за опашките подръпва малките си братчета.
После пък пролазва бананчета да скъса,
та да си ги хапва, чааак до много късно.
И едва когато слънцето се скрие,
бърза да си легне без да се измие.
Мама му се кара, пошляпва си го даже,
ала накрая чистичко „Лека нощ!” ще каже.
И заспива сладко в сънища завито
да е весело и бодро утре за игрите!
Поощрение
Светлана Андреева-Йонкова
БАТКО
Имам си една сестричка –
гука като гургуличка
и с ръчички маха сладко,
но не казва още „батко”.
Нищо, тя е още малка,
лъжем я със залъгалка.
Аз пък скришом – да не плаче –
ѝ отчупвам шоколадче.
Чудно, тя не го хареса!
Тя е истинска принцеса!
Е, нали съм неин батко,
вместо нея хапнах сладко.
Специални награди от Съюза на българските писатели се връчват на:
- Димитър Петров за стихотворенията „Обич”, „Лисана” и „Жаба с амбиция”.
- Тодор Каракашев за стихотворението „Химн”.
Димитър Петров
ОБИЧ
Обичам много да играя
и книжки пъстри да чета.
Да тичам, скачам, да мечтая,
с компютъра да съм в света.
Обичам мама, татко, всичко –
в България обичам аз.
Обичам думата „обичам”.
И пожелавам същото на вас.
ЛИСАНА
Лисана Хитрана
добричка стана.
Пиленца вече не хруска.
Лапа сладолед за закуска,
кюфтета с боб – на обяд.
Следобед – руло с мармалад.
С всички – мила и кротка.
С кокошките заедно – на разходка.
Вечер рано в креватчето си заспива.
Даже зъбките и крачета умива.
С такава Лиса да дружиш е наслада.
Но тя е рисунка от блока на Рада.
ЖАБА С АМБИЦИЯ
Една малка жабка
с герданче и шапка,
реши повече да не скача.
Ах, трудна задача…
Ква-квака с тревога:
„Не мога, не мога!
Как другите лесно
си крачат чудесно!
А аз не умея,
не зная, не смея…”
Една малка жабка,
с герданче и шапка,
в реката потъна,
защото се спъна.
Тодор Каракашев
ХИМН
Ако имаш красива мечта
и я следваш до края,
ще достигнеш звезда
като Малкия принц,
който е в тебе.
Ако имаш красива мечта
и си кажеш: Ще успея!
Целият свят ще променя!
И става по-хубав –
лошото става добро,
непостижимото – постижимо.
Ако имаш красива мечта,
тя ще бъде песента на душата ти
и душа ще даде на твоята песен.
