Анкета
В какви обучения, провеждани в библиотеката, бихте се включили?

начална компютърна грамотност
0.81% - 32
езикови
1.52% - 60
друго
61.32% - 2427

Гласували: 3958

Литературен конкурс "Стоян Дринов"

НАЦИОНАЛЕН КОНКУРС ЗА НЕПУБЛИКУВАНА ПОЕЗИЯ ЗА ДЕЦА

“Стоян Дринов” - Панагюрище

 

 

От зората на своето създаване библиотеките не остават просто хранилище на ръкописи, а се превръщат в истински центрове на духовността, в които продължават и до днес да греят отблясъци от великото дело на Кирил и Методий. Това важи и за Общинска библиотека „Стоян Дринов” – Панагюрище.

 

ПРОЧЕТИ ПОВЕЧЕ

 

Резултати от Националния конкурс за непубликувана поезия за деца "Стоян Дринов" - 2015

29.01.2016

 

П Р О Т О КО Л

 

ЗА ОТЧИТАНЕ НА РЕЗУЛТАТИТЕ ОТ НАЦИОНАЛНИЯ КОНКУРС

ЗА НЕПУБЛИКУВАНА ПОЕЗИЯ ЗА ДЕЦА

“СТОЯН ДРИНОВ” – 2015 год.

 

Днес, 28 май 2015 год. жури в състав: 

Председател – Иван Голев

и членове – Петя Александрова и Лидия Стоицева,

присъдиха следните награди:

 

Първа награда, диплом и 350 лв бяха присъдени на Иван Едрев за стихотворението „Гларусите на Варна”.

 

Гларусите на Варна

 

Съмва-мръква – те се карат.

Над балконите висят.

Проглушиха цяла Варна.

Как децата да заспят?

 

От балкона на съседа

взеха пресния суджук.

Той безпомощен ги гледа,

те крещят, крещят напук.

 

Като морските пирати

траулера превзеха те.

Сто разбойници крилати -

всеки риба ще яде.

 

Снощи вдигнаха в мъглата

цяла кофа сладолед.

Простудиха си гърлата.

Днес ще пият чай със мед.

 

Втора награда, диплом и 250 лв бяха присъдени на Петя Цолова за стихотворението „А бе, како”.

 

А бе, како!

 

Абе, како моя, уж си по-голяма,

ама май че много право казва мама,

че умът ти хвърка някъде далече.

Ето, чакаш чая да се стопли вече,

а забравила си печката да включиш.

Мислиш, че не зная, телефона слушаш.

Звънне ли, към него като луда тичаш.

Но защо пък толкоз смръщено въздишаш,

ако пак звъни ти твоята Диана?

Тя нали ти е приятелка голяма,

а набързо си говориш вече с нея.

Знам аз - Сашо чакаш, дето „Метъл” пее.

Той обади ли се? Никак май не бързаш,

с него приказка безкрайна си завързваш.

Изгори тъй десет кифлички солени,

дето мама беше правила за мене.

Ей, какво ли става с тези наши каки,

че тъй не внимават, телефон все чакат?

Ами ако туй е болест с трудно име,

      дали страшна тя е и кога ще мине?

 

Трета награда, диплом и 100 лв. бяха присъдени на Христина Петрова за стихотворението „Кажете ми”.

 

Кажете ми...

 

Разпитвам всеки ден и час:

 - Къде съм бил, отде съм аз?

 - Теб щъркел в клюна те донесе.

 - О, ти ли? Славейче те снесе.

 - Отдавна беше, на пазара

те купихме от баба стара...

Шегуват се, но аз не спирам -

ще питам и ще ги нервирам:

 - Отде дойдох, къде съм бил?

Накрая някой ми обажда:

 - Децата майката ги ражда!

Добре де, ясно, но тогава

кажете майка как се става?

Май никой тайната не знае

или не иска да признае.

Но няма да разпитвам, няма!

Че снощи ми го каза мама:

 - Преди да те родя, дете,

ти беше в моето сърце.

 

 

Журито присъди и две поощрителни награди - комплект книги и грамота.

Дида Гемиджиева за стихотворението „Свраче плаче” и Тонка Славкова за стихотворението „От луличка беличка”.

 

 

Дида Гемиджиева

Свраче плаче

 

Свраче плаче на тати:

- Искаме готино парти!

 

Свраче плаче на мама:

- Искам торта голяма!

 

Свраче плаче на кака:

- Дай червилото, лака!

 

Свраче плаче на клона:

- Искам златна корона!

 

Суматоха настана.

Под дървото – Писана!

 

Свраки грачат и бягат.

Партито се отлага.

 

 

От луличка беличка

 

Тръгна Ежко със лулата,

на разходка във гората,

ала слънцето напича,

пот от челото се стича.

 

Тежка дрямка го налегна,

На дървото се облегна.

Без да иска във тревата

Той изпусна си лулата.

 

Синкав дим снага проточи.

Пламък бързо там изкочи,

със езиче дето пари,

взе наоколо да шари.

 

Огън близна му крачето

и опърли му нослето.

Ех, добре, че внуче мило,

там във храста бе се скрило.

 

Мигом дядо то измъкна.

Цял котел вода домъкна.

Бързо плисна я в тревата,

спря на огъня играта.

 

Всички чуха новината.

Знаят вече,

че гората,

за да е зелена, жива,

с огъня шега не бива!

 

                                    Тонка Славкова

 

ФОТОГАЛЕРИЯ

 

«
Всички
© iLib  Прима-Софт