Гладен съм!

Мама ми направи супа,

но нали съм аз голям,

във такава детска купа

хич не мога да я ям.

Мама ми направи сандвич,

но нали съм аз голям,

и доматите на шайби

хич не мога да ги ям.

Мама ми направи леща,

но нали съм аз голям,

като е така гореща,

хич не мога да я ям.

Мама нещо сбърчи чело.

„Щом си толкова голям,

То тогава, хайде смело,

Да си сготвиш нещо сам!”

Тук се мъча оттогава

над котлона, срам –несрам.

Как ужасно огладнява

Всеки, който е голям!

Шегобиец

Сложих го във гардероба,

а намирам го във джоба.

После го прибрах във шкафа,

а се мушнал под чаршафа.

Беше уж там до стената,

а се пъхнал под кревата.

Мама все на мен се кара,

а пък нямам аз вина!

Ще ми се да му се скара

на беглеца хаймана.

Хайде, кой ще я накара

да повярва, че, ей на,

го прибрах на място вчера,

а днес няма и следа!

Кой е виждал в таз държава,

без шега и без майтап,

майка да се кара здраво

на един беглец чорап!

Азбука

Азбука да учиш време стана,

Баба Сийка каза ми засмяна.

Вече си ми първолаче, Владко,

Гледай да се справиш, внуче сладко!

Да се каже туй е много лесно.

Ех, пък ако стане, би било чудесно!

Жълтите листа застилат двора,

Зимата ще дойде бяла скоро.

Искам малко помощ, а пък на дивана

Йонка, мойта котка мърка. Мързелана!

Кокиченца надничат срамежливо,

Мелодиите в капчуците се леят,

Немирни бели облаци се реят.

Още с буквите съм по средата.

Пролетта окичва дървесата.

Рано утринта огласят птички,

Става за игра без ръкавички.

Тичам, скачам без да спирам,

Уморен след залез се прибирам.

Флейтата на славея оглася

Хълмовете, ехото приглася.

Цялата природа ми говори,

Че са мили родните простори.

Шепне вятър строго във ухото:

Ще забравиш май съвсем школото!

ь… а този знак пък кой ли беше?!

Ъъъъ да, ер малък, мисля, се зовеше.

Юнско слънце вън пече в захлас.

Ясно, свърших вече първи клас!

Концерт в зоопарка

Тази утрин в зоопарка

глъчка вдига се без мярка.

Всички тичат притеснено,

разговарят оживено.

Нещо се подготвя тука,

някой реже, друг пък чука.

Бобъра греди оглежда,

Носорога ги подрежда.

Само рижата Лисана

паника е най-голяма.

Работа почти не върши,

а смутено лапи кърши.

Всичко почна се, когато

слух се плъзна посред лято.

Лекарят на зоопарка

има щерка многознайка.

С всичките съученици

наредили са шестици.

Имат си проблем обаче

и детето много плаче.

Колкото да се стараят,

нотите, за срам, не знаят.

Музикалната Котана

сръга всички отзарана:

- Трябва да направим нещо,

въпреки че ще е тежко!

Туй животните решиха,

ни за миг се двоумиха.

За учебната година

празничен концерт да има!

Да са в помощ на децата,

в музиката правилата

като песен да научат,

та в живота да сполучат.

Пращаха се телеграми,

есемеси и покани.

Котката се препотява,

но съвсем не съжалява.

Тъй във работа голяма

чаканият ден настана.

На зелената морава

гордо там се извисява

сцена в гиздава премяна

за световната програма.

Кон докарва с лимузина

скъпи гости от чужбина –

черна Лама с кринолина,

с фрак концертен е Пингвина –

спец по мода в Аржентина.

Кенгуру в торбичка носи

хем детенце, хем пък ноти.

Вече идват музиканти,

лични гении, таланти.

Зебра, също балетистка,

ще е първа обоистка.

Слон понесъл мандолина.

Тези тримата Койоти

с лъскавите рединготи

пък ще свирят на фаготи.

А на шумните тимпани

двойка бели Пеликани.

Най-известната солистка

е Козата вокалистка.

Драматично е сопрано,

самочувствие голямо.

Пръв Маестро да ги води

от Италия доходи.

Публика отвред се стича,

шоуто я тук привлича.

Вече свършиха местата,

много сядат по тревата.

Светна сцената голяма,

но къде ли е сопрана?

Вдигна се страхотна врява

Сойката им обяснява:

- Тя е мъничко кокона

и съпруга на Муфлона.

Докато се нагримира,

понапудри, ондулира,

като почне сутринта

чак замръква вечерта.

Като… - Стига вече, стига!

Тъй жирафа се нервира.

- Знаем всички тука в парка,

че си първа ти клюкарка.

Ако искаш да помагаш,

беж, Козата да докараш.

- Може и да съм бъбрива,

но съм също услужлива.

С крясък бързо отлетява

тя към близката дъбрава.

Няма даже и минута,

а солистката е тука.

Случва се беда голяма,

като че ли изход няма.

В суматохата Бизона

е забравил камертона.

Бясна оперната прима

разкрещя се като трима:

- Няма да е справедливо

да ми свирите фалшиво.

Това си е мизерия,

изпадам във истерия!

Чудят се какво да правят,

птички с лекота се справят.

Пъстър славей от бреза

бързо дава точно „ла”.

Котката въздъхна тежко,

не че толкова е жежко:

- Всичко вече е готово,

нека почваме отново!

Свраката е поетеса

и наследствена принцеса.

Нейна е честта голяма

днес да бъде първа дама.

Важно-важно се оглежда

и започва да нарежда:

- Тук сме всички за премиера

на шедьовър с атмосфера-

Музиката е модерна,

симфонична и лежерна.

Нещо като хумореска,

текста аз написах днеска.

Ръкопляскане горещо.

- Хайде, вие сте Маестро!

Той разрошва се перчема,

палката в ръка поема.

Махва с нея кат вълшебник,

всичко тръгва по учебник.

Звуци мигом се разнасят

и полянката огласят.

Хармоничните пасажи,

обрисуват те пейзажи.

Линията мелодична

следва друга, по-епична.

Нашата солистка млада

медитира във наслада.

Времето ѝ наближава,

с вдъхновение запява:

„ДОкато подремва Меца, някой бърка й в медеца.

РЕбуси на сън решава, нито мърда, нито шава.

МИшките в дома й шарят, хапват, пийват де що сварят.

ФАнатичка е голяма, като нея друга няма.

СОЛ си слага във компота, лют червен пипер в сиропа,

ЛАк за нокти по устата и червило по краката.

СИгурно не сте видели друг да носи сто фланели.

ДОсетете се тогава кой за присмех вече става!”

Скокна Меца разярена,

цялата е зачервена.

Погва през глава Козата,

силно се тресе земята.

Разхвърчаха се тромбони,

флейти, виоли, саксофони.

Арфата без струни стана,

хаос някакъв настана.

Тъй със гръм концертът свърши

и сензация извърши.

Даде повод на децата

в градовете и селцата

да е весела играта

кат повтарят правилата.

Дъжд

Дъжд пристигна изведнъж.

Мама се намръщи:

„Няма да излизаш вън,

ще стоиш във къщи.”

А дъждът навън лудува

и под стрехите наднича.

От ръкава му небесен

сребърна вода потича.

В тази весела игра

търси си другари.

Ала бяга през глава

кой където свари.

Гледам – улицата шумна

стана изведнъж унила,

даже врабчовата чета

нейде се е притаила.

Сам остана вън дъждът,

почна да се мае.

И си тръгна не открил

със кого да си поиграе.

Котаракът Гошо

Котаракът ми е стар,

но нали ми е другар

все така си го обичам –

„Гошко” нежно го наричам.

По характер е чешит,

опърничав и сърдит –

щом реша да го погаля

ядно хуква в друга стая.

Но когато хлад го хване

той пристига, не се мае.

С глас мяукащ настоява,

че гладът го притеснява.

Хей, другарче – не така.

С теб не можем се разбра.

Ще те храня, но в замяна

спешно трябва ти промяна.

Трябва да си по-любезен

вместо зъл, надут, разглезен.

И ще бъдеш мой другар

нищо, че си вече стар.

За мръсните ръце, разказано по детски

Моята сестричка Ния

не обича да се мие.

Уж е кротка и добричка,

но със мръсните ръчички

вчера хапна си бисквити,

после хапна и филия.

Цял ден беше ми сърдита,

че я карах да се мие.

Обясних й, че сапунът

от микробите ни пази,

но неще да чуе дума:

„Стига, батко! Със зарази

ти не можеш да ме плашиш” –

каза Ния и си сипа

с мръсните ръчички каша

и отпи от чая липов.

***

Посреднощ дочух как плаче:

„Ох, коремчето боли ме!”

Здравето не е игра, че

ей сегичка да ти мине.

Лекарката търпеливо

обясни ѝ, че водата

е за тялото гориво,

но и цар на чистотата.

За да бъдем здрави всички,

мием мръсните ръчички.

Рибки

Рибки мои, малки рибки,

рибки в синьо и във златно,

плувайте със мен на плиткото.

А когато аз порасна,

мога смело да се гмурна

най-навътре в океана.

Днес обаче ще цамбурна

в локва. Скача капитана!

Капе дъжд изпод стрехата.

Имам лодка от хартия.

Вятърко, надуй платната!

Към Бургас ти отведи я!

Първа награда – Диплом, плакет и 350 лв. се присъждат на Кирил Назъров за стихотворенията „Ручейче игриво, белегриво” и "Рожден Ден"

Ручейче игриво, белогриво

Бистро ручейче извира

в поднебесен връх отвесен,

сръчно струйките си сбира

и надолу тръгва с песен.

С ветровете се надпява,

с водни кончета дружи,

сухи ниви напоява,

дъхави треви свежи…

Ручейчето бистроструйно

в студ и в жега си бълбучи…

Бе прекрасно всичко туй, но

ето с него що се случи.

Юли. Слънцето припече.

Сухата земя изпръхна.

То потече надалече

и незнайно как пресъхна!

Всеки много се тревожи:

„С ручейчето що ли стана?”

„Не, без ручейче не може!”

„Ах, къде ли то остана?”

Не изпадайте в унилост,

хей сега ще разберете.

Ручейчето бе решило

и замина за морето!

Дъжд проливен го валя,

вятър  духа – да го спре…

Но пристигна и се вля

с трепет в синьото море.

Параходите да види,

водорасли да прегръща,

да играе с рибки, с миди,

към брега да се завръща…

Ще се насити в захлас

да играе и се плиска.

Да се върне пак при нас

най-накрая ще поиска.

Тихо ще се изпари,

в облаче ще се превърне,

над поля и над гори

с дълъг полет ще се върне.

Втора награда – Диплом, плакет и 250 лв.се присъждат на Сергей Комитски за стихотворенията „Обич” и "Бяла вселена"

Обич

Плюшеното мече

с кожено елече,

охка и се вайка:

-Где е мойта майка?!

В зоопарка днес

гледах с интерес

как животно всяко –

крехко или яко,

водно и пернато,

мъхесто, рогато…

в клетката си има

майчица любима!

Мъничката Яна –

весела, засмяна,

кротичко му рече:

-Ти си мойто мече!

И недей се вайка,

аз съм твоя майка!

Теб в едно списание

„Кройка и познание”

аз си те открих

и си те уших!

Тъй, че, мило мече,

да си знаеш вече:

В лято и във зима

обич като има,

ти си моят син

днес и до амин!

Трета награда – Диплом, плакет и 100 лв. се присъждат на Лора Георгиева за стихотворенията „С бляскав меч” и " Пътища"

С бляскав меч

Карат те да учиш,

книги да четеш,

толкова е скучно,

никак туй не щеш!

Искаш да играеш

видео игри,

с автомат да тичаш,

битки и стрелби.

В книги само сричаш

думи ред по ред,

като сляп се луташ,

не вървиш напред.

Твойта сила трябва

да използваш ти,

думите безредни

в образ превърни.

Знай, въоръжен си

с бляскав, остър меч –

с мисъл ясна, будна

си голям боец.

Мрежата от букви

щом разкъсаш ти,

в сцени най-вълшебни

свят ще заблести.

Приказни герои в битки

яздят, буйни вихрогони,

в колесници бързи златни

бляскат мечове и брони.

Кораби в морета бурни

с яростни вълни се борят,

острови пустинни чудни

с върхове небето порят.

Там далечни царства има

с прелестни принцеси спящи,

принцове за тях най-смели

борят вещици опасни.

И чудовища триглави,

еднооки великани,

и богини най-прекрасни

във одежди златоткани.

Всички тез картини чудни

зад слова са черни скрити,

само с опити неспирни

най-подир ще са разкрити.

В много приказки чудесни

можеш ти герой да станеш,

знай, че никак не са лесни,

трябва мислите да схванеш.

С остър ум и силна воля

думите организирай

и надвий ги с мисъл свежа,

даровете им събирай.

Присъждат се и три поощрения:              

Фотогалерия

НАЦИОНАЛЕН КОНКУРС ЗА НЕПУБЛИКУВАНА

 ПОЕЗИЯ  ЗА ДЕЦА

“Стоян Дринов”

Община Панагюрище и Общинска библиотека “Стоян Дринов”, организират Национален конкурс за непубликувана  поезия за деца „Стоян Дринов” през 2019 год.

Условия за участие:

• стихотворенията да са с детска тематика
• да не са публикувани
• до 2 (две) творби – в три екземпляра

-  конкурсът е анонимен

Награди:

• Първа награда – 350 лв.
• Втора награда – 250 лв.
• Трета награда – 100 лв.

Наградите ще бъдат връчени на 31 май 2019 г. в Общинска  библиотека “Стоян Дринов”.

Резултатите от конкурса ще бъдат публикувани във вестниците “Оборище”, “Време”, “Словото днес”, списание “ЧИТАЛИЩЕ-1870” и специализирани литературни сайтове.

От 11 февруари до 8 май 2019 година всички, които желаят да участват в конкурса могат да изпращат своите творби на адреса на библиотеката – гр. Панагюрище 4500, Общински пазар до Общинска библиотека „Стоян Дринов”

           За повече информация:

Тел.: 0357/6-23-83 – Стефан Рапонджиев

           от 9.00 до 18.00 часа (от понеделник до петък)

Днес, 31 май 2018 година, жури в състав:

Председател: Анелия Каменова Янковска-Сенгалевич

и член на журито Благовеста Касабова

присъдиха следните награди:

Батко Владко

Има си сестриче сладко

русичкият Владко.

Той е най-добрият батко,

казано накратко.

Със компютър да игра

Сашето желае.

Все на пръсти се повдига,

но не го достига.

Мъничка е и не знае

с него да играе,

но е толкоз упорита,

плаче, вика, рита.

В къщи кавалер е Владко,

също като татко.

Бързо мястото отстъпва,

тя веднага млъква.

Гледай, гледай на екрана

бъркотия стана.

С тез компютърни неволи

как да се пребори?

Ах дано не види мама,

че ще вдигне врява.

Пак виновен ще е батко,

ех, сестриче сладко!

Химн

Кой казва, че няма

в живота

вълшебства?

Че те са измама

от вехти наследства,

щом всяко дете

изпитва съблазни

към тях?

А пък те

са много и разни:

в прекрасния лъч

на светлината,

в детската глъч,

в шума на гората,

в глътката чай

от канчето бяло,

в щастливия край

на всяко начало!...

От всички страни

към тебе надничат.

Обичаш ли ги

и те те обичат.

Дори и мигът

с тях крие надежда,

че може светът

по-добър да изглежда.

Чадърче от дъгата

Сто чадърчета с крачета

Бързат. И вали дъждът.

Сто момичета, момчета,

Към училище вървят.

Тъй чадърчетата крачат

във забързан, весел строй…

А на Косьо му се плаче –

няма си чадърче той!

И обзема го тревога:

трябва вече да е в час.

„Косьо, аз ще ти помогна!” –

лястовица изцвърча.

Тя се стрелна в небесата:

„Ще се върна ей сега!”

И отряза тя с крилата

късче шарена дъга.

„Ето ти чадърче, Косьо!

На  училище върви…

Свърши, точка по въпроса!

За дъжда ти не мисли.”

А пък Косьо в клас се хвали:

„Имам аз голям късмет!”

И чадърчето си гали:

„Става и за вертолет.

Мога под дъжда да тичам,

с вятъра да се въртя.

Лястовицата обичам.

Мога с нея да летя.”

Четирите сезона - Габриела Спасова

Пролет, лято, есен, зима ний сме четирима.

Пролетта е светла и красива,

лятото е кратко и тъй сладко,

есента е мокра и петниста,

а пък зимата студена и много заскрежена.

Есента се мина, зимата измина, пролетта дойде,

после е лято и ще ходим на море.

Лекар - Христина Петрова

Баба ми охка и пъшка – боли я.

Моли гърба й със длан да разтрия.

Мачкам, натиска и баба е здрава.

Истински лекар от мене май става!

Мисля да ида сега до реката

с двама приятели от махалата.

Старият мост подир дългата зима

болки в гърба може също да има.

Първо по края му – до парапета,

после в средата му – хайде крачета!

Троп, троп направо и троп, троп обратно.

Мост да лекуваш е много приятно!

Пъстра пътечка - Борислав Ганчев

Една пътечка пъстра

през цялата година

бележи мойте стъпки…

Отпърво е пъртина.

Със сняг дебел покрита

когато е земята,

към близката пързалка

ме води тя с шейната.

А щом запролетее

и студ щом вече няма,

по таз пътечка тичам

с букет цветя за мама.

Огрява Слънчо весел

пътечката и ето –

по нея в лято жежко

се спускам към морето.

Но есен златна иде.

И тръгвам, че е време!

В училище тогава

пътечката зове ме.

Една пътечка, пъстра

като една картина,

бележи мойте стъпки

през цялата година.