НАЦИОНАЛЕН КОНКУРС

ЗА НЕПУБЛИКУВАНА ПОЕЗИЯ ЗА ДЕЦА

“Стоян Дринов”

ПАНАГЮРИЩЕ - 2017

Условия за участие:

- стихотворения или поемки с детска тематика;

- материалите да не са публикувани;

- може да изпращате до 2 (две) творби – в три екземпляра.

Награди:

• Първа награда – 350 лв.
• Втора награда – 250 лв.
• Трета награда – 100 лв.

Наградите ще бъдат връчени  на 31 май 2017 г. в Общинска библиотека “Стоян Дринов”.

Резултатите от конкурса ще бъдат публикувани във вестниците “Оборище”, “Време”, „Словото”, списание “Читалище-1870” и специализирани литературни сайтове.

От 20 февруари до 5 май 2017 година всички, които желаят да участват в конкурса могат да изпращат своите творби на адреса на библиотеката – гр. Панагюрище 4500, Общинска библиотека "Стоян Дринов" и имейл адрес – stef.rap@abv.bg

За повече информация:

Тел.: 0357/6-35-78 – Матанова

              0357/6-23-83 – Рапонджиев

от 9.00 до 17.00 часа (от понеделник до петък)

П Р О Т О КО Л

ЗА ОТЧИТАНЕ НА РЕЗУЛТАТИТЕ ОТ НАЦИОНАЛНИЯ КОНКУРС

ЗА НЕПУБЛИКУВАНА ПОЕЗИЯ ЗА ДЕЦА

“СТОЯН ДРИНОВ” – 2016 год.

Днес, 31 май 2016 година, жури в състав:

Председател: Боян Ангелов

и членове: Дида Гемиджиева и Петя Цолова,

присъдиха следните награди:

Първа награда:

Диплом, плакет и 350 лв. се присъждат на Цветанка Убинова за стихотворението "Цветен стихо-календар".

Цветен стихокалендар

Януари

Бяло, бяло,

бяло, бяло

през нащта е наваляло.

няма птички,

ни мушички,

нито галени тревички –

само белите кокичета

смеят се като момичета.

Февруари

На февруари в края –

всеки знае –

гората почва сладко да ухае,

че минзухари, много минзухари

в гората разпилял е февруари.

Март

Топи се, бяга всеки сняг,

покрай реката кукуряк

и синя теменужка нежна

се къпят в светлина безбрежна.

Април

Денят се къпе в ярко слънце

и в светлина расте денят,

пониква вече всяко зрънце,

цветя ухаят и изкрят

сред мека пролетна трева

под ширнала се синева.

Май

Лалета и зюмбюли,

синчец, жита и мак

и разцъфтели дюли

до къщния ни праг;

Небето свети нежно

над моя роден край –

дошъл е безметежен

и весел месец май!

Юни

Сред крайморските дюни,

в остролистни тръстики,

палав крие се юни

и се смее, и вика

да се къпят децата –

цвят до цвят във водата,

сред вълните да плуват,

в пясъка да лудуват –

да растат и цъфтят,

да е жив този свят.

Юли

Дневните температури

бързат, бягат като щури –

все нагоре се катерят,

силите си да премерят

и нехаят за латинката,

жадно тръпнеща в градинката,

нито за тревите горски,

ни за ядовете хорски.

Август

В зенита слънцето гори,

на сянка ти за миг се спри

и виж – цъфтят под небесата сини

красиви шарени гергини.

Септември

Из училищния двор

звънва веселия хор

на момичета, момчета

и разрошени врабчета.

А от цветните букети

и дъга над всички свети!

Октомври

Бабиното есенче в цветове десетки

украсява весело къщи и беседки,

смее се и под дъжда,

и в мъглата сива –

всеки цвят една звезда

дава ни – красива

и сияе в светлина в двора ни небето:

радва му се от сърце

на баба детето!

Ноември

Върху жълти листа

сипе сняг есента –

разцъфтяват поеми

в нежен цвят – хризантеми!

Декември

С листа като уши на слон

и с нежни розови цветчета,

цъфти на нашия балкон

на баба коледното цвете.

Втора награда:

Диплом, плакет и 250 лв., се присъждат на Димитър Златев за стихотворението "Моля, моля, без обиди!"

Моля, моля, без обиди!

Знам си аз, че съм магаре –

син съм на прочута нация.

Но защо ми го повтаряте

с присмехулна интонация?

Разни галени животни

в цирка глезят ви се само.

А пък аз съм пръв работник,

винаги с товар на рамо.

Другите са все капризни

и на паша, и на ясла,

а пък аз и тръни гризя,

няма ли люцерна прясна.

Прави конят – братовчеда –

в хиподрума обиколки.

Аз пък имам сто победи

в надбягване с двуколки.

Казвате: Инат магарешки!

Без обиди, моля, моля!

Как живота ще изкараш ти,

ако нямаш мойта воля?

Чух обида, дето страшно

чак в сърцето ме удари:

Който в клас е без домашно,

му подвиквали „магаре“!

Някой мен да ме е виждал

да съм аз безотговорен?

Който ме така обижда

с ритник ще го съборя!

Даже за Исус разказват,

че върху магаре бродел.

А това добре показва:

благороден моя род е!

Стига вече сте повтаряли

с хаплива интонация!

Запомнете, че магарето

син е на прочута нация!

Трета награда:

Диплом, плакет и 100 лв, се присъждат на Ангелина Жекова за стихотворението "Перчемче и бретонче".

Перчемче и бретонче

Имаме си два близнака,

петгодишни два юнака.

За добро или беда

като капчици вода

братчетата си приличат

и еднакво се обличат.

Първият е Симеон,

а пък вторият – Антон.

На Антон му викат Тони,

Симеон е просто Мони.

Двамата са чипоноси

и ужасно дългокоси.

Към бръснарницата мама

днес поведе ги и двама.

Докато потича Тони,

първо ще подстрижат Мони.

И на стола като в трон

настани се Симеон.

Бързо, сръчно леля Тинка

грабна гребен и машинка.

Само след минута ето –

провидя му се вратлето.

- Още малко като взема,

ще оформя и перчема –

обяснява леля Тинка.

Не момче, ами картинка! –

и го щипва дяволито.

Вече си готов! Честито!

Тъкмо си излезе Мони

и в салона влезе Тони.

Леля Тинка се стъписа

- Ай, косите ти какви са!

За една минута само

стигнали са пак до рамо!

Е, това е моя грижа –

втори път ще те подстрижа.

Но тогава през вратата

Мони мушна си главата

и полекичка почука:

- Лельо Тинке, аз съм тука!

Няма мен да стрижеш пак,

ами моя брат-близнак!

Във салона бликна смях.

- Чудото сега разбрах! –

проговори леля Тинка

и със своята машинка

тя пострига и Антон,

но остави му бретон.

Среса го и хитро рече:

- За да няма грешка вече,

на братлетата-близнаци

аз поставих точни знаци.

Тук перчемче, там – бретон,

значи Мони и Антон.

Присъждат се и две поощрения.

Комплект книги и грамота се присъждат на:

Христина Петрова

за стихотворението

"Към Сахара, към Сахара"

Към Сахара, към Сахара

Тръгнали са два комара

към пустинята Сахара,

за да видят там камили,

зебри и маймуни мили.

Взели шапки и гащета,

за изпът по две кюфтета,

документи, телефони,

шепа ментови бонбони,

крем за слънце и постелки,

бански, очила, фланелки.

Против скука две-три книжки,

десет лепенки за пришки,

риванол, вода в шишета,

карта с главните шосета.

Нов компас и дъждобрани,

във калъфчета прибрани,

фотоапарат за снимки

с африкански животинки.

Кърпи, шампоан, сандали,

всичко в сакове събрали.

Тежък станал им багажа

и за жалост ще ви кажа,

че не стигнали далече.

Доста уморени вече,

спрели, молко си поспали

и кюфтетата изяли.

Дълго мислили, решили,

за да имат много сили,

месец-два да потренират,

чак тогава да планират

пътешествието трудно.

Но, на мене ми е чудно,

как ще стигнат до Сахара

без да намалят товара!

                         Христина Петрова

Любомира Петрова за стихотворението "Горска библиотека"

Горска библиотека

Умната светулка лоти

в библиотеката работи –

там, до близката речица,

скрита в брезова горица.

По прозорците – мушкато,

по лавици – чисто злато –

весели и мъдри книги,

ако искаш ти, вземи ги!

Лоти – тиха и добричка,

бута ръчната количка,

пълна с карти и атласи,

дето иска куче Ласи.

То се готви да пътува –

надалече ще гостува.

Пътят трябва да научи,

та атласите получи.

Лоти бързо се задава

и поръчки изпълнява.

Старият лалугер Жан

пак пристига запъхтян.

- Миличка светулке Лоти,

дай ми книга за компоти!

Имам ябълки и дренки

и малини с много семки.

Но рецептата не знам

и при тебе ида сам.

Книгата му е готова,

тук читателка е нова.

Пърха пеперуда Сия:

- Рокля нова ще си шия,

ама  сбърках май кроежа.

Дай ми книга със чертежа!

То се знае – книга има!

Лоти бързо се усмихва,

тя светулка е щастливка!

- Идвам аз при тебе, драга! –

Меца вика и от прага.

Меденки ще правя, Лоти,

слагаха ли се бишкоти?

- За готвачи книги има! –

Лоти със гравичка кима.

Идат Ежко и Гризанка.

- Може ли за нас „Снежанка“?

- А за мене „Пепеляшка“! –

маха Лиса със опашка.

Книги има тук за всички,

ала те да са добрички –

да не късат, да не цапат,

върху книга да не лапат,

със молив да не чертаят

и завинаги да знаят –

книгите – приятел верен,

са за всички дар вълшебен.

                            Любомира Петрова

НАЦИОНАЛЕН КОНКУРС

ЗА НЕПУБЛИКУВАНА ПОЕЗИЯ ЗА ДЕЦА

“Стоян Дринов”

ПАНАГЮРИЩЕ - 2016

Условия за участие:

• стихотворения или поемки с детска тематика;
• материалите да не са публикувани;
• може да изпращате до 2 (две) творби – в два екземпляра.

Награди:

• Първа награда – 350 лв.
• Втора награда – 250 лв.
• Трета награда – 100 лв.

Наградите ще бъдат връчени  на 31 май 2016 г. в Общинска библиотека “Стоян Дринов”.

Резултатите от конкурса ще бъдат публикувани във вестниците “Оборище”, “Време”, “Марица – Пазарджик”, “Словото” и специализирани литературни сайтове.

От 1 февруари до 5 май 2016 година всички, които желаят да участват в конкурса могат да изпращат своите творби на адреса на библиотеката – гр. Панагюрище 4500, Общинска библиотека "Стоян Дринов" и имейл адрес – stef.rap@abv.bg

За повече информация:

Тел.: 0357/6-35-78 – Матанова

              0357/6-23-83 – Рапонджиев

от 9.00 до 17.00 часа (от понеделник до петък)

П Р О Т О КО Л

ЗА ОТЧИТАНЕ НА РЕЗУЛТАТИТЕ ОТ НАЦИОНАЛНИЯ КОНКУРС

ЗА НЕПУБЛИКУВАНА ПОЕЗИЯ ЗА ДЕЦА

“СТОЯН ДРИНОВ” – 2015 год.

Днес, 28 май 2015 год. жури в състав: 

Председател – Иван Голев

и членове – Петя Александрова и Лидия Стоицева,

присъдиха следните награди:

Първа награда, диплом и 350 лв бяха присъдени на Иван Едрев за стихотворението „Гларусите на Варна”.

Гларусите на Варна

Съмва-мръква – те се карат.

Над балконите висят.

Проглушиха цяла Варна.

Как децата да заспят?

От балкона на съседа

взеха пресния суджук.

Той безпомощен ги гледа,

те крещят, крещят напук.

Като морските пирати

траулера превзеха те.

Сто разбойници крилати -

всеки риба ще яде.

Снощи вдигнаха в мъглата

цяла кофа сладолед.

Простудиха си гърлата.

Втора награда, диплом и 250 лв бяха присъдени на Петя Цолова за стихотворението „А бе, како”.

А бе, како!

Абе, како моя, уж си по-голяма,

ама май че много право казва мама,

че умът ти хвърка някъде далече.

Ето, чакаш чая да се стопли вече,

а забравила си печката да включиш.

Мислиш, че не зная, телефона слушаш.

Звънне ли, към него като луда тичаш.

Но защо пък толкоз смръщено въздишаш,

ако пак звъни ти твоята Диана?

Тя нали ти е приятелка голяма,

а набързо си говориш вече с нея.

Знам аз - Сашо чакаш, дето „Метъл” пее.

Той обади ли се? Никак май не бързаш,

с него приказка безкрайна си завързваш.

Изгори тъй десет кифлички солени,

дето мама беше правила за мене.

Ей, какво ли става с тези наши каки,

че тъй не внимават, телефон все чакат?

Ами ако туй е болест с трудно име,

Трета награда, диплом и 100 лв. бяха присъдени на Христина Петрова за стихотворението „Кажете ми”.

Кажете ми...

Разпитвам всеки ден и час:

 - Къде съм бил, отде съм аз?

 - Теб щъркел в клюна те донесе.

 - О, ти ли? Славейче те снесе.

 - Отдавна беше, на пазара

те купихме от баба стара...

Шегуват се, но аз не спирам -

ще питам и ще ги нервирам:

 - Отде дойдох, къде съм бил?

Накрая някой ми обажда:

 - Децата майката ги ражда!

Добре де, ясно, но тогава

кажете майка как се става?

Май никой тайната не знае

или не иска да признае.

Но няма да разпитвам, няма!

Че снощи ми го каза мама:

 - Преди да те родя, дете,

ти беше в моето сърце.

Журито присъди и две поощрителни награди - комплект книги и грамота.

Дида Гемиджиева за стихотворението „Свраче плаче” и Тонка Славкова за стихотворението „От луличка беличка”.

Дида Гемиджиева

Свраче плаче

Свраче плаче на тати:

- Искаме готино парти!

Свраче плаче на мама:

- Искам торта голяма!

Свраче плаче на кака:

- Дай червилото, лака!

Свраче плаче на клона:

- Искам златна корона!

Суматоха настана.

Под дървото – Писана!

Свраки грачат и бягат.

Партито се отлага.

От луличка беличка

Тръгна Ежко със лулата,

на разходка във гората,

ала слънцето напича,

пот от челото се стича.

Тежка дрямка го налегна,

На дървото се облегна.

Без да иска във тревата

Той изпусна си лулата.

Синкав дим снага проточи.

Пламък бързо там изкочи,

със езиче дето пари,

взе наоколо да шари.

Огън близна му крачето

и опърли му нослето.

Ех, добре, че внуче мило,

там във храста бе се скрило.

Мигом дядо то измъкна.

Цял котел вода домъкна.

Бързо плисна я в тревата,

спря на огъня играта.

Всички чуха новината.

Знаят вече,

че гората,

за да е зелена, жива,

с огъня шега не бива!

                                    Тонка Славкова

ФОТОГАЛЕРИЯ