Днес, 31 май 2018 година, жури в състав:

Председател: Анелия Каменова Янковска-Сенгалевич

и член на журито Благовеста Касабова

присъдиха следните награди:

Батко Владко

Има си сестриче сладко

русичкият Владко.

Той е най-добрият батко,

казано накратко.

Със компютър да игра

Сашето желае.

Все на пръсти се повдига,

но не го достига.

Мъничка е и не знае

с него да играе,

но е толкоз упорита,

плаче, вика, рита.

В къщи кавалер е Владко,

също като татко.

Бързо мястото отстъпва,

тя веднага млъква.

Гледай, гледай на екрана

бъркотия стана.

С тез компютърни неволи

как да се пребори?

Ах дано не види мама,

че ще вдигне врява.

Пак виновен ще е батко,

ех, сестриче сладко!

Химн

Кой казва, че няма

в живота

вълшебства?

Че те са измама

от вехти наследства,

щом всяко дете

изпитва съблазни

към тях?

А пък те

са много и разни:

в прекрасния лъч

на светлината,

в детската глъч,

в шума на гората,

в глътката чай

от канчето бяло,

в щастливия край

на всяко начало!...

От всички страни

към тебе надничат.

Обичаш ли ги

и те те обичат.

Дори и мигът

с тях крие надежда,

че може светът

по-добър да изглежда.

Чадърче от дъгата

Сто чадърчета с крачета

Бързат. И вали дъждът.

Сто момичета, момчета,

Към училище вървят.

Тъй чадърчетата крачат

във забързан, весел строй…

А на Косьо му се плаче –

няма си чадърче той!

И обзема го тревога:

трябва вече да е в час.

„Косьо, аз ще ти помогна!” –

лястовица изцвърча.

Тя се стрелна в небесата:

„Ще се върна ей сега!”

И отряза тя с крилата

късче шарена дъга.

„Ето ти чадърче, Косьо!

На  училище върви…

Свърши, точка по въпроса!

За дъжда ти не мисли.”

А пък Косьо в клас се хвали:

„Имам аз голям късмет!”

И чадърчето си гали:

„Става и за вертолет.

Мога под дъжда да тичам,

с вятъра да се въртя.

Лястовицата обичам.

Мога с нея да летя.”

Четирите сезона - Габриела Спасова

Пролет, лято, есен, зима ний сме четирима.

Пролетта е светла и красива,

лятото е кратко и тъй сладко,

есента е мокра и петниста,

а пък зимата студена и много заскрежена.

Есента се мина, зимата измина, пролетта дойде,

после е лято и ще ходим на море.

Лекар - Христина Петрова

Баба ми охка и пъшка – боли я.

Моли гърба й със длан да разтрия.

Мачкам, натиска и баба е здрава.

Истински лекар от мене май става!

Мисля да ида сега до реката

с двама приятели от махалата.

Старият мост подир дългата зима

болки в гърба може също да има.

Първо по края му – до парапета,

после в средата му – хайде крачета!

Троп, троп направо и троп, троп обратно.

Мост да лекуваш е много приятно!

Пъстра пътечка - Борислав Ганчев

Една пътечка пъстра

през цялата година

бележи мойте стъпки…

Отпърво е пъртина.

Със сняг дебел покрита

когато е земята,

към близката пързалка

ме води тя с шейната.

А щом запролетее

и студ щом вече няма,

по таз пътечка тичам

с букет цветя за мама.

Огрява Слънчо весел

пътечката и ето –

по нея в лято жежко

се спускам към морето.

Но есен златна иде.

И тръгвам, че е време!

В училище тогава

пътечката зове ме.

Една пътечка, пъстра

като една картина,

бележи мойте стъпки

през цялата година.

НАЦИОНАЛЕН КОНКУРС ЗА НЕПУБЛИКУВАНА

 ПОЕЗИЯ  ЗА ДЕЦА

„Стоян Дринов“ - 2018 година

Организатори : Община Панагюрище и Общинска библиотека “Стоян Дринов”.

 Условия за участие:

• - стихотворенията да са с детска тематика;
• - да не са публикувани;
• - до 2 (две) творби – в три екземпляра.

Награди:

• Първа награда – 350 лв.
• Втора награда – 250 лв.
• Трета награда – 100 лв.

Наградите ще бъдат връчени на 31 май 2018 г. в Общинска  библиотека “Стоян Дринов”.

Резултатите от конкурса ще бъдат публикувани във вестниците “Оборище”, “Време”, “Словото днес”, списание “ЧИТАЛИЩЕ–1870” и специализирани литературни сайтове.
От 5 февруари до 8 май 2018 година всички, които желаят да участват в конкурса могат да изпращат своите творби на адреса на библиотеката – гр. Панагюрище 4500, Общински пазар до Общинска библиотека „Стоян Дринов”.

За повече информация:

В тазгодишното издание на Националния конкурс за непубликувана поезия  за деца „Стоян Дринов” се включиха 146 творци от цяла България, а творбите бяха над 500.

Първа награда: Диплом, плакет и 350 лв., се присъждат на Христина Петрова за стихотворенията – „Прекрасен ден”, „Дъжд” и „Желание”.

ПРЕКРАСЕН ДЕН

Събуди се рано с усмивка.

Широко отвори очи.

Протегна ръчички и тръгна

успешно да прави бели.

Къде що намери – събори,

прерови любимия шкаф.

Навсякъде смело остави

с пет пръстчета свой автограф.

Двузъба усмивка изпрати

на мама от коша с пране.

На тате в обувката сложи

да спинка кафяво мечè.

Към кухнята после намина

щастливият малък юнак.

Там чаша със мляко намери.

Изля я, но пийна все пак.

И ето, с мустачките млечни,

към мама засмяно търчи.

Прекрасен ще бъде денят му!

Отрано това си личи. 

ДЪЖД

Слънцето препича силно,

пари жадната земя,

а цветчета и тревички

клюмат морни без вода.

Птичките не пеят нежно,

бръмбарите не бръмчат.

Животинките на сянка

са се скрили да поспят.

Вечер идва със прохлада,

с топъл дъжд и лек ветрец

и оставя по земята

локви пълни със дъждец.

Сякаш чаши с чай небесен,

сипан от вълшебник стар -

за растения, животни

и мушички ценен дар.

Пият с благодарност всички

и се питат: „Ах, дали

утре, също като днеска,

вкусен чай ще завали?“

ЖЕЛАНИЕ

Братче да си имам ден и нощ мечтая.

Скоро ли ще дойде искам да узная.

Никой не ми казва, отговора бавят,

или са заети, или все забравят.

Куклите са скучни, песнички не знаят,

гоненица, жмичка с мене не играят.

Друго е със братче – казвам и на мама –

искам да съм кака и да съм голяма!

Втора награда: Диплом, плакет и 250 лв., се присъждат на Жени Живкова-Стайкова за стихотворението – „Жабешка сватба”.

ЖАБЕШКА СВАТБА

Пищна сватба днес се вдига

в блатото край ракитака.

С дар сватбарите пристигат,

шумно смеят се и квакат.

Жабуран е младоженец,

гордо най-отпред пристъпя.

Тъщата е пременена

и посреща гости скъпи.

Булката е Кекерана –

роклята и е с дантели,

с речни перли изтъкана –

сини, розови и бели.

Над водата заиграха

водни кончета златисти,

а до тортата от захар

лотос нежен се разлисти.

Поздравления! Овации!

Сватба по-прекрасна няма!

Но за още смях и танци

музиката липсва само.

- Младият щурец къде е?

пита Кекерана булка.

- Да посвири, да попее

със лиричната цигулка.

Ето, Щурчо се задава

и засвири отдалече.

Но за пищната забава,

много скромно е облечен.

Кекерана се нацупи:

- Идваш с дрехи вехти, стари.

Нови щом не си си купил,

искам други цигулари!

Щурчо млад смутен отвърна:

- Други нямам, не нарочно!

Инструмента си прегърна

и се скри в тревите сочни.

А пък сивото магаре

незабавно се намеси:

- Имам лъскави пендари

и със гребен фин съм сресан.

Пременен съм и накичен

днес за сватбата голяма,

а да пея най-обичам!

- Почвай! – викна Кекерана.

И край жабешкото блато

ревна сивото магаре,

разтрепери се гората,

скри се кой където свари.

- Стига! - Жабуран извика.

- Даже и добре облечен,

за певец не ставаш никак!

Ох, недей да пееш вече!

Тъщата се тук обади:

- Аз съм с дрехи официални,

имам даже и награди

от изяви музикални!

И край жабешкото блато

шумно тъщата заквака,

разтрепери се гората,

всеки скри се в ракитака.

Този крясък се не трае!

Чува се зад три баира!

Рече булката накрая:

- Малък Щурчо ще ни свири!

Моля те, ела, свирачо!

- каза мило на щурчето -

Нищо дрехите не значат,

щом богато е сърцето!

Сбърках, моля, извинявай!

А в гората ни голяма

знам, по музикална слава

друг на тебе равен няма.

Щурчо във тревата росна

без да чака пак покана,

нежно струните докосна,

песен весела подхвана.

Разтуптяха се сърцата,

гостите се разиграха

и край жабешкото блато

три дни скачаха и пяха. 

Трета награда: Диплом, плакет и 100 лв., се присъждат на д-р Стефка Данева за стихотворенията – „Българска княгиня” и „Родина”.

БЪЛГАРСКА КНЯГИНЯ

Аз съм българско дете,

в Панагюрище родено.

Моят град – богат, красив,

къпе се в гора зелена.

Moят край родил герои.

За Родината ни мила

водили са битка славна. 

Райна знамето ушила.

Везала във тъмни нощи

думите за свободата.

През април байрак развяла,

а на него – лъв в позлата.

Райна, българска Княгиня,

и войводите юнаци,

знаят, помнят и децата. 

За Отечеството – знаци!    

РОДИНА

Над висока планина

Слънчо пъргаво изгря.

- Как се казваш? – я попита.

От върха ú глас долита:

- Имам кратко име „Рила“ -

на орли гнездо съм свила.

Имам езера, гори,

силни билки и гори. 

***

Над красива низина

Слънчо спусна се, изгря.

Плодородното поле

гледа го с добро сърце.   

- Как се казваш? – Слънчо пита

и с лъчите си оплита

жълт венец над чернозема  

като царска диадема.

Отговаря низината:

- Аз Тракийска съм, в позлата.

Раждам жито и цветя

и през мен тече река.

Тя е равната „Марица“ -

на полето – огърлица.

***

Над вековната гора

Слънчо в утринта изгря.

- Как се казваш? – я попита.

Имаш ли си тайна скрита?

Отговаря планината:

- Тайни пазя за децата.

Аз съм старият Балкан

от очите ти огрян.

***

Над голямата река

Слънчо радостно изгря.

Във водата се оглежда,

гледа, пита и нарежда:

- Как се казваш, как течеш?

Виждам – ти не ходиш пеш.

И голяма си, дълбока -

Към морето във посока“.

Отговаря му реката,

за да знаят и децата:

- Аз съм Дунав – тих и бял,

и мъгли, и студ познал.

***

Във море със златен бряг

Слънчо се оглежда пак.

Чуди се – не е измама  

тази красота голяма.

И брегът му зашептя

с пяна от една вълна:

- Аз съм черноморски бряг,

който носи твоя знак.“

***

Грее Слънчо, светло грее –

с българското песен пее.

Във космическото време

да останем славно племе.

Присъждат се и четири поощрения. Комплект книги и грамота се присъждат на:

Вихрен Бънков за стихотворния цикъл – „За животните с любов”.

Цветанка Ангелова за стихотворението – „Урок”.

Борислав Ганчев за стихотворението – „Ачко първолачко”.

Димитринка Ненова за стихотворението – „Горска история”.

НАЦИОНАЛЕН КОНКУРС

ЗА НЕПУБЛИКУВАНА ПОЕЗИЯ ЗА ДЕЦА

“Стоян Дринов”

ПАНАГЮРИЩЕ - 2017

Условия за участие:

- стихотворения или поемки с детска тематика;

- материалите да не са публикувани;

- може да изпращате до 2 (две) творби – в три екземпляра.

Награди:

• Първа награда – 350 лв.
• Втора награда – 250 лв.
• Трета награда – 100 лв.

Наградите ще бъдат връчени  на 31 май 2017 г. в Общинска библиотека “Стоян Дринов”.

Резултатите от конкурса ще бъдат публикувани във вестниците “Оборище”, “Време”, „Словото”, списание “Читалище-1870” и специализирани литературни сайтове.

От 20 февруари до 5 май 2017 година всички, които желаят да участват в конкурса могат да изпращат своите творби на адреса на библиотеката – гр. Панагюрище 4500, Общинска библиотека "Стоян Дринов" и имейл адрес – stef.rap@abv.bg

За повече информация:

Тел.: 0357/6-35-78 – Матанова

              0357/6-23-83 – Рапонджиев

от 9.00 до 17.00 часа (от понеделник до петък)

П Р О Т О КО Л

ЗА ОТЧИТАНЕ НА РЕЗУЛТАТИТЕ ОТ НАЦИОНАЛНИЯ КОНКУРС

ЗА НЕПУБЛИКУВАНА ПОЕЗИЯ ЗА ДЕЦА

“СТОЯН ДРИНОВ” – 2016 год.

Днес, 31 май 2016 година, жури в състав:

Председател: Боян Ангелов

и членове: Дида Гемиджиева и Петя Цолова,

присъдиха следните награди:

Първа награда:

Диплом, плакет и 350 лв. се присъждат на Цветанка Убинова за стихотворението "Цветен стихо-календар".

Цветен стихокалендар

Януари

Бяло, бяло,

бяло, бяло

през нащта е наваляло.

няма птички,

ни мушички,

нито галени тревички –

само белите кокичета

смеят се като момичета.

Февруари

На февруари в края –

всеки знае –

гората почва сладко да ухае,

че минзухари, много минзухари

в гората разпилял е февруари.

Март

Топи се, бяга всеки сняг,

покрай реката кукуряк

и синя теменужка нежна

се къпят в светлина безбрежна.

Април

Денят се къпе в ярко слънце

и в светлина расте денят,

пониква вече всяко зрънце,

цветя ухаят и изкрят

сред мека пролетна трева

под ширнала се синева.

Май

Лалета и зюмбюли,

синчец, жита и мак

и разцъфтели дюли

до къщния ни праг;

Небето свети нежно

над моя роден край –

дошъл е безметежен

и весел месец май!

Юни

Сред крайморските дюни,

в остролистни тръстики,

палав крие се юни

и се смее, и вика

да се къпят децата –

цвят до цвят във водата,

сред вълните да плуват,

в пясъка да лудуват –

да растат и цъфтят,

да е жив този свят.

Юли

Дневните температури

бързат, бягат като щури –

все нагоре се катерят,

силите си да премерят

и нехаят за латинката,

жадно тръпнеща в градинката,

нито за тревите горски,

ни за ядовете хорски.

Август

В зенита слънцето гори,

на сянка ти за миг се спри

и виж – цъфтят под небесата сини

красиви шарени гергини.

Септември

Из училищния двор

звънва веселия хор

на момичета, момчета

и разрошени врабчета.

А от цветните букети

и дъга над всички свети!

Октомври

Бабиното есенче в цветове десетки

украсява весело къщи и беседки,

смее се и под дъжда,

и в мъглата сива –

всеки цвят една звезда

дава ни – красива

и сияе в светлина в двора ни небето:

радва му се от сърце

на баба детето!

Ноември

Върху жълти листа

сипе сняг есента –

разцъфтяват поеми

в нежен цвят – хризантеми!

Декември

С листа като уши на слон

и с нежни розови цветчета,

цъфти на нашия балкон

на баба коледното цвете.

Втора награда:

Диплом, плакет и 250 лв., се присъждат на Димитър Златев за стихотворението "Моля, моля, без обиди!"

Моля, моля, без обиди!

Знам си аз, че съм магаре –

син съм на прочута нация.

Но защо ми го повтаряте

с присмехулна интонация?

Разни галени животни

в цирка глезят ви се само.

А пък аз съм пръв работник,

винаги с товар на рамо.

Другите са все капризни

и на паша, и на ясла,

а пък аз и тръни гризя,

няма ли люцерна прясна.

Прави конят – братовчеда –

в хиподрума обиколки.

Аз пък имам сто победи

в надбягване с двуколки.

Казвате: Инат магарешки!

Без обиди, моля, моля!

Как живота ще изкараш ти,

ако нямаш мойта воля?

Чух обида, дето страшно

чак в сърцето ме удари:

Който в клас е без домашно,

му подвиквали „магаре“!

Някой мен да ме е виждал

да съм аз безотговорен?

Който ме така обижда

с ритник ще го съборя!

Даже за Исус разказват,

че върху магаре бродел.

А това добре показва:

благороден моя род е!

Стига вече сте повтаряли

с хаплива интонация!

Запомнете, че магарето

син е на прочута нация!

Трета награда:

Диплом, плакет и 100 лв, се присъждат на Ангелина Жекова за стихотворението "Перчемче и бретонче".

Перчемче и бретонче

Имаме си два близнака,

петгодишни два юнака.

За добро или беда

като капчици вода

братчетата си приличат

и еднакво се обличат.

Първият е Симеон,

а пък вторият – Антон.

На Антон му викат Тони,

Симеон е просто Мони.

Двамата са чипоноси

и ужасно дългокоси.

Към бръснарницата мама

днес поведе ги и двама.

Докато потича Тони,

първо ще подстрижат Мони.

И на стола като в трон

настани се Симеон.

Бързо, сръчно леля Тинка

грабна гребен и машинка.

Само след минута ето –

провидя му се вратлето.

- Още малко като взема,

ще оформя и перчема –

обяснява леля Тинка.

Не момче, ами картинка! –

и го щипва дяволито.

Вече си готов! Честито!

Тъкмо си излезе Мони

и в салона влезе Тони.

Леля Тинка се стъписа

- Ай, косите ти какви са!

За една минута само

стигнали са пак до рамо!

Е, това е моя грижа –

втори път ще те подстрижа.

Но тогава през вратата

Мони мушна си главата

и полекичка почука:

- Лельо Тинке, аз съм тука!

Няма мен да стрижеш пак,

ами моя брат-близнак!

Във салона бликна смях.

- Чудото сега разбрах! –

проговори леля Тинка

и със своята машинка

тя пострига и Антон,

но остави му бретон.

Среса го и хитро рече:

- За да няма грешка вече,

на братлетата-близнаци

аз поставих точни знаци.

Тук перчемче, там – бретон,

значи Мони и Антон.

Присъждат се и две поощрения.

Комплект книги и грамота се присъждат на:

Христина Петрова

за стихотворението

"Към Сахара, към Сахара"

Към Сахара, към Сахара

Тръгнали са два комара

към пустинята Сахара,

за да видят там камили,

зебри и маймуни мили.

Взели шапки и гащета,

за изпът по две кюфтета,

документи, телефони,

шепа ментови бонбони,

крем за слънце и постелки,

бански, очила, фланелки.

Против скука две-три книжки,

десет лепенки за пришки,

риванол, вода в шишета,

карта с главните шосета.

Нов компас и дъждобрани,

във калъфчета прибрани,

фотоапарат за снимки

с африкански животинки.

Кърпи, шампоан, сандали,

всичко в сакове събрали.

Тежък станал им багажа

и за жалост ще ви кажа,

че не стигнали далече.

Доста уморени вече,

спрели, молко си поспали

и кюфтетата изяли.

Дълго мислили, решили,

за да имат много сили,

месец-два да потренират,

чак тогава да планират

пътешествието трудно.

Но, на мене ми е чудно,

как ще стигнат до Сахара

без да намалят товара!

                         Христина Петрова

Любомира Петрова за стихотворението "Горска библиотека"

Горска библиотека

Умната светулка лоти

в библиотеката работи –

там, до близката речица,

скрита в брезова горица.

По прозорците – мушкато,

по лавици – чисто злато –

весели и мъдри книги,

ако искаш ти, вземи ги!

Лоти – тиха и добричка,

бута ръчната количка,

пълна с карти и атласи,

дето иска куче Ласи.

То се готви да пътува –

надалече ще гостува.

Пътят трябва да научи,

та атласите получи.

Лоти бързо се задава

и поръчки изпълнява.

Старият лалугер Жан

пак пристига запъхтян.

- Миличка светулке Лоти,

дай ми книга за компоти!

Имам ябълки и дренки

и малини с много семки.

Но рецептата не знам

и при тебе ида сам.

Книгата му е готова,

тук читателка е нова.

Пърха пеперуда Сия:

- Рокля нова ще си шия,

ама  сбърках май кроежа.

Дай ми книга със чертежа!

То се знае – книга има!

Лоти бързо се усмихва,

тя светулка е щастливка!

- Идвам аз при тебе, драга! –

Меца вика и от прага.

Меденки ще правя, Лоти,

слагаха ли се бишкоти?

- За готвачи книги има! –

Лоти със гравичка кима.

Идат Ежко и Гризанка.

- Може ли за нас „Снежанка“?

- А за мене „Пепеляшка“! –

маха Лиса със опашка.

Книги има тук за всички,

ала те да са добрички –

да не късат, да не цапат,

върху книга да не лапат,

със молив да не чертаят

и завинаги да знаят –

книгите – приятел верен,

са за всички дар вълшебен.

                            Любомира Петрова